Как се възпитават милиардери? Майката на Илон Мъск знае отговора

| от MamaMia |

Всички родители искат децата им да успеят. Но колко от тях очакват те да станат милиардери още преди 40-годишната си възраст? Майката на Илън Мъск – един от най-известните технологични предприемачи в света, би трябвало да е доволна: днес нейният първороден син изглежда като човек, покрил всички универсални критерии за успех. Той е не само движещата сила зад прогресивни компании като Tesla и SpaceX, но и световноизвестно медийно лице.

Илон Мъск има брат и сестра, които също се справят повече от добре в живота: всеки от тях управлява собствена компания и се занимава с онова, което обича. Но детството им не е било нито лесно, нито охолно.

Мей Мъск сама е отгледала и трите си деца, като през по-голямата част от времето е работела на пълен работен ден.

В навечерието на празниците 71-годишната дама представи новата си книга „Жена с план“ (A Woman Makes a Plan), в която описва пътя на собствения си успех на модел (тя се е снимала за кориците на Vanity Fair, Vogue, Cosmopolitan, Marie Claire, New York и Allure), на родител и на диетолог нутриционист.

В интервю за CNBC дадено в последния ден на декември, тя разказва как е възпитала децата си в предприемачески дух и буквално ги е обрекла на успех.

Ето какво казва предприемчивата дама:

„Обичам своите деца и съм много горда с всичко, което те са постигнали. Моят най-голям син Илон произвежда електрически коли, за да спаси околната среда, и изпраща ракети в космоса. Вторият ми син Кимбал основа верига ресторанти, в които осигурява продукти от фермата до чинията и учи децата да създават плодови и зеленчукови градини в училище, особено там, където не достигат учители. Тоска, моята най-малка дъщеря, продуцира и режисира филми чрез собствената си компания.“

„Хората често ме питат как съм отгледала успешни деца. Казвам им, че съм ги научила да работят усилено и съм ги оставила да следват своите собствени интереси…

На 31 години се оказах в ролята на самотна майка с три деца. Никога не съм чувствала вина, че работя на пълно работно време, защото нямах избор. Да се грижа за моите деца беше топ приоритет. Работих здраво, за да осигуря покрива над главите ни, храна в стомаха и основни дрехи на гърба.“

Самата Мей си спомня, че работи от най-ранна детска възраст и твърди, че този начин на отношение към света е прехвърлила и на своите деца.

„Започнах да работя за баща си, когато бях на осем. Живеехме до офиса на неговата хиропрактика, в която работеше и майка ми. С моята сестра близначка Кей получавахме по 5 цента на час, за да помагаме с изпращането по пощата на месечния бюлетин.

Татко диктуваше бюлетина на майка ми, която го пишеше на ръка и след това го набираше на машина. След като Кей и аз направехме копия на шаблоните, сядахме на пода на всекидневната, сгъвахме бюлетина на три, запечатвахме я в плик и слагахме марка. Правехме по 1000 такива реклами всеки месец.

Когато с Кей бяхме на 12 започнахме работа в клиниката на рецепцията. Записвахме пациентите, правехме им чай, подготвяхме рентгена и им правехме компания, докато баща ни ги приемеше.

Моите родители се отнасяха с нас като с възрастни, на които може да се има доверие, и тяхното влияние е видимо и в начина, по който и аз отгледах децата си…“

От съвсем малки трите деца на Мей помагат в нейния бизнес с хранителни добавки:

„Тоска влизаше в кабинета ми и пишеше писма до докторите на текстообработващ процесор. Илон и Кимбал много ми помогнаха да разбера как работи текстообработващия процесор…

Възпитах децата си така, както моите родители са ме възпитавали: да бъдат независими, мили, честни, внимателни и любезни. Научих ги на това колко е важно да работиш усилено и да постъпваш добре. Не съм се отнасяла с тях като с бебета, не съм ги хокала. Никога не съм им казвала какво да учат. Не съм проверявала техните домашни: това си беше тяхна отговорност.

Когато пораснаха, те продължиха да поемат отговорността за собственото си бъдеще чрез решенията, които правеха. Те всички кандидатстваха в университети по свой избор и сами попълниха своите заявиления за стипендия и студентски заеми.

Децата няма нужда да бъдат защитавани от реалността на отговорностите. Моите деца разбраха това, понеже видяха колко усилено работя, единствено за да имаме покрив над главите, храна в стомасите и да си купим дрехи втора употреба…“

Мей Мъск си спомня, че когато трите й деца са били в колежа, те са живеели в доста лоши условия, спали са на матраци на пода в лоши квартири, пълни със съквартиранти.

„Но те бяха ок с това. Ако твоите деца не са свикнали на лукс, винаги ще оцелеят. Но не е нужно да ги проваляш. Веднъж щом се убедиш, че са добре, остави ги да се грижат сами за себе си…

Моят съвет? Оставете децата да бъдат отговорни за своето бъдеще. Нека сами попълнят своите документи за избрания от тях университет или сами да си намерят работа. А ако искат да започнат собствен бизнес и вие мислите, че е добра идея – подкрепете ги… Научете ги на добри обноски, но ги оставете самостоятелно да решат какво искат от живота…“ 

 
 


Повече информация Виж всички