За участието в конкурсана Mamamia и LIERAC„Моята история от изолацията“получихме десетки мейли, някои от които доста кратки.Това е последната публикация, в която споделяме вашите истории и снимки от конкурса и решихме да обединим много от тези кратки истории под едно заглавие:„Уроците oт COVID-19, които няма да забравим“.
От вашите разкази става ясно колко разнообразно сте прекарали месеците на изолацията. Някои от вас са били влюбени, други са загубили работата си, трети са отложили пътувания и сватби, а четвърти са научили безкрайно много нови умения. Но абсолютно всички са извадили своите поуки, изводи и уроци.
И най-прекрасното е, че до един споделяте надеждата и оптимизма, че след лошото винаги следва добро.
Ето и последните истории:
Отпадна мечтаното ни пътуване до Милано – но спечелихме много други неща
Валерия Томова, София
„Последните няколко години с моята половинка открихме емоцията от пътуванията и екскурзиите.
Точно преди да започне карантината планирахме пътуване не до къде да е, а точно до Милано.
Иронично, в деня преди от Италия да обявят извънредно положение, ние бяхме направили пълен план за нашето пътуване до там, бяхме сметнали всички разходи и бяхме готови да правим резервации и да купуваме билети.
След като събитията в Италия се развиха по този начин, ние изпитахме смесени чувства, тъй като от една страна се спасихме от случващото се там и спестихме заделените за това пътуване пари, но от друга страна остана разочарованието, че няма да посетим тази дестинация.
Междувременно, случайно или не, попаднахме на томбола в интернет с награда екскурзия точно до Италия, затова, напук на съдбата, решихме да се включим. И сега сигурно всички очаквате да ви кажем, как невероятно сме спечелили. Да, ама не. Не спечелихме, но за сметка на това спечелихме много други неща.
Спечелихме време, в което още повече да мислим за страхотното място, спечелихме време, в което да изучим италианската кухня и да се опитаме да си я направим у дома, спечелихме време да изучим и намерим още места за посещение, когато някой ден все пак посетим мечтаната дестинация. Защото тя е там и със сигурност ще ни очаква още по-прекрасна! Спечелихме време, в което да мечтаем за нея, да преживяваме отново и отново подготовката за пътуването.
Тази карантина ни научи да вярваме в късмета си и сега не спираме да го пробваме навсякъде.
През последните няколко месеца, колкото и да бяхме заливани от негативна информация и въпреки всички ограничения, ние успяхме да извлечем положителното от тази ситуация. Затова днес считаме, че сме по-умни, по-силни, по-здрави, по-съобразителни и всичко по-по-най!
Изолацията вкъщи ни научи да ценим много повече свободата си и да се радваме много повече на пътуванията, без които не можем, независимо дали искаме да отидем просто в парка или в другия край на света. Научихме се да готвим по-здравословно и да се забавляваме докато го правим, да импровизираме с наличните продукти и да се радваме на резултатите независимо какви са те.
Най-доброто, което направихме е, че скъсахме с лоши навици като пушенето на цигари и най-вече, започнахме да спортуваме редовно, дори и в домашни условия без да се отказваме. Колкото и парадоксално да звучи, започнахме да общуваме с хората, които познаваме много по-често, макар и само виртуално.
С други думи – във всяко лошо нещо има по нещо добро. Нямаме търпение всичко да бъде така, както беше преди, за да можем да продължим да сбъдваме мечтите си и да не спираме да обикаляме света… Което пожелаваме и на вас.“
***
Работя като социален асистент и не знам какво е изолация
Емилия Миланова, Свищов
„От три години се грижа за родителите си като социален асистент и не знам какво е изолация. Всеки ден ставам, слагам маската и отивам на магазина, където пазарувам освен за родителите си и за още две възрастни баби на по 85 години, който имат нужда някой да се грижи за тях. Работата ми е към общината само за 4 часа, но да отидеш при човек, който живее сам и не излиза от дома си, просто не става само за час. И така се оказва, че съм по цял ден по задачи.
Иначе у дома се стараех да не падаме духом и да вярваме, че всичко ще е добре и ще се оправи. Редим си пъзели, 15-годишната ми дъщеря се научи да прави шоколадови мъфини. А докато аз бях на работа, тя си правеше компания с нашето сладко мопсче Зара, което стана на 2 годинки и й направихме страхотен и много весел и забавен за всички ни рожден ден.
Доколкото мога се държа и се старая да бъда позитивна, засмяна и весела все едно нищо не е станало и нищо не се е променило.“
Снимка:Емилия Миланова
***
Извънредното положение отложи празнуването на 30-ия ми рожден ден
Юлия Георгиева
„При мен извънредното положение дойде точно на навършването ми на 30 години – рожден ден, който бях планирала да е по много различен начин, но заведението беше затворило. Но осъзнах, че не това е най-важно. После започнаха едни неплатени отпуски, а само аз в офиса съм с малки деца и точно мен накараха да си взема неплатения отпуск, при условие,че имам платен. Тогава разбрах, че хората не са това, което изглеждат.
Едната колежка, с която бях близка, започна да се изтъква и осъзнах, че борбата за слава е само за дребните душички. Аз съм мениджър във финансова институция. В момента хората нямат пари и наистина човечността при мен надделя, а не таргета. Нямах преди никакво време за децата. Аз съм самотна майка и баба им и дядо им се грижеха нон-стоп за тях. Сега сме много близки – постоянно тренираме, играем. Осъзнах, че мога без пълния ми с маркови дрехи, чанти и обувки гардероб и без луксозните ми шишенца от парфюми и козметика, а с една пижама и миришеща на дезинфектант.
Осъзнах,че трябва да сме хора.“
***
Мечтаната сватба се отложи
Яна Петкова
„Моята история… Не знам да се смея ли или да плача. През 2016-а се роди нашето дете, няколко месеца по-късно половинката ми подари годежен пръстен. Категорично не искаше да имаме сватба.
Ето че тази година по време на моя рожден ден (28.02) ми каза, че иска да се оженим. Това за мен беше най-хубавият подарък. Не исках да чакам още дълго време до мечтаната за мен сватба и веднага запазихме дата през месец май.
Точно на петък 13-ти през март отидох при фризьорката и гримьорката да си запазя час за моя сватбен ден. И двете отказаха да ме запишат, защото не искаха да ме излъжат дали ще има възможност, заради вируса който навлизаше с бясна скорост в България.
Все едно вряла вода ме беше заляла…
Ето че месец март, месец април отминаха. Май месец сме и аз сватба няма да имам. Днес сме отново 13-ти, но два месеца по-късно, и ми дойде на ум да запазя друга дата за друг месец. И всичко някак си дойде отново на място.
Положителното от престоя ми у дома е, че си правих постоянно разкрасителни процедури (маски за лице и коса). Имах повече време за себе си. И на сватбата си ще имам сияйна кожа. Бъдете здрави, щастливи и усмихнати!
А ако една врата се затвори – минете през прозореца.“
***
Загубих си работата и пропуснах шофьорските курсове
Борислава Софрониева, Русе
„Казвам се Борислава и бях готвачка до момента, в който казаха, че затварят всичко. В този момент прозрях, че плановете ми за работа лятото по морето пропадат. В същия период започнах курсове за шофьор и тъкмо започнах практическата част и трябваше да прекъсна. Останах си вкъщи, както повечето хора. Не можех да посетя семейството и най-близките си хора, но пък за това всеки ден се чувахме. В началото беше най-трудно излизането, ставаше само до магазина и общо взето нямаше кой знае какво да се прави по цял ден.
От скука започнах да чета и разглеждам видео уроци.
През този период се научих да спазвам правила, да нося маска, търпеливода чакам по опашки, да дарявам, да помагам на по-слабите. Това, което не ми хареса, беше, че имаше толкова заболели и починали и как има МАЛОУМНИ хора, който мислят само за себе си. Визирам тези, които се прибраха от други държави, като знаят, че са болни и разнасят заразата.
Надявам се скоро да приключи всичко и да се върнем към нормалния живот.“
***
COVID -19 ме научи да ценя силата на прегръдките
Снежанка Димчева, София
„COVID -19промени много хора, промени и мен! Ако трябва да съм честна, някои хора имаха нужда именно от тази болест, за да разберат на кого могат да се доверят и на кого не. Тя им отвори очите за това, че семейството и хората, които обичаме, са най-важните, а не материалните неща, които ни заобикалят.
Пандемията ни показа кои хора ни обичат истински и кои не. Наложи се да сме далеч именно от онези, които обичаме, за да ги запазим. За първи път бях далеч с месеци от родителите ми, за да ги предпазя. Беше много трудно, нетърпимо… Единствено мисълта, че всичко ще мине и пак ще сме заедно ме крепеше. Осъзнах, че хората сме повърхностни егоисти. Приемаме за даденост неща като излизането с приятели, разходките навън, карането на колело и дори прегръдките. Сега, когато тези неща са забранени усещаме какво означават за нас. Те са всичко!
Лично мен COVID -19 ме научи да ценя малките моменти като силата на прегръдките на обичаните от нас хора или дори простото седене до любим човек.
Момента в който прегърнах майка ми след месеци раздяла, беше един от най-емоционалните мигове в живота ми. Не исках да я пускам, никога! Но за мен беше важно да я запазя независимо от лишенията (липсата на разговори, прегръдки на живо), които се налага да преживея. Равносметката след извънредното положение е, че никога нищо няма да бъде както преди и ние никога няма да сме същите… Но можем да бъдем по-добри! Защото за мен няма по-важно от това да запазя хората, които обичам с цената на всичко!“
***
COVID -19 е… спокойна сутрин у дома, възможност за почистя и да подредя всичко
Десислава Владимирова, София
„Кризата е време за обръщане навътре и равносметка, която да доведе до яснота по отношение на смисъла и посоката в живота ни. Повечето хора мечтаят за безоблачно щастие, вечна любов, привлекателна външност, високоплатена работа. Живот, за който останалите да им завиждат. Социалните мрежи и консуматорската ни култура постоянно подхранват този идеал за щастие.
От времето прекарано в изолация научих, че идеалите за щастие не са това, което си мислехме – да живеем на бързи обороти и да трупаме вещи, които не са ни нужни. Това е „балон“, който бързо се спука.
Въпреки трудната ситуация, в която всички се намираме, се опитвам да остана позитивно настроена и да оценявам дребните неща. Спокойна сутрин у дома, възможност за почистя и да подредя всичко, да гледам любимите си филми, да чета, да експериментирам в кухнята и най-вече да прекарвам повече време със семейството си. Открих, че не ни трябва много, за да сме щастливи – да позабавим темпото, да открием щастието в природата, в чистия въздух, песента на птиците. Каквото и да се случва, трябва да запазим оптимизма и позитивното си мислене.“
***
Превърнах терасата в детска площадка
Дияна Иванова
„Ще запомня последните месеци с постоянното миене на ръцете, с изолацията и с раздялата ни с най-близките хора от една страна, а от друга с възможността да си останеш вкъщи да си починеш, да изчистиш, да се забавляваш с децата си и просто да не бързаш за никъде!
Дотук добре, но в един момент децата издивяват, искат си площадките, игрите с връстниците, а ти просто се молиш да не „полудееш“.
Непрестанното гледане на новини пък ме депресираше. Беше трудно да обясня до кога ще продължи всичко това? Какво е коронавирус? И защо не можем да излизаме?
В един момент децата се отчаяха, а аз си казах няма как да ги оставя така – трябва да измисля нещо в този труден момент за всички.
Ами превърнах терасата в една малка площадка – все пак живеем в апартамент и пространството не е голямо, но е достатъчно да видиш усмивката на децата. Сложих пясъчник, люлка, водни пистолети, а дори си и направиха малка градинка (посяха си цветя в саксии). Ами мисля, че се справихме, понякога дори самите ние не можем да повярваме колко сме изобретателни!
Бъдете здрави, пазете себе си и хората около Вас! ❤️“
Снимка:Дияна Иванова
***
Периодът с изолацията го свързвам само с хубави неща
Йорданка Атанасова, Монтана
„Периодът с изолацията го свързвам само с хубави неща и най вече с появата на любовни трепети и вълнения. Хубаво е човек да е влюбен – дава криле и се чувстваш обичан и полезен. Летиш и се чувстваш прекрасно, нужен, и се носиш на вълните на любовта.
Обещавам при хубава развръзка да изпратя снимки и продължение на разказа. Това беше един от най-хубавите мигове в живота ми и изолацията ще си я спомням само с прекрасните моменти.“
***
От фармацевт станах акушерка
Полина Павлова, Генерал Тошево
Привет, прекрасни! Ето накратко разказана моята история – как от фармацевт станах акушерка. Живеем от около една година в къща. Обичаме котките. Имаме две женски. И двете бяха бременни по време на изолацията. Понеже и на двете котета им е първа бременност, на мен ми беше доста притеснено да не се случи нещо лошо с мамчетата и бебетата по време на раждане. Затова се разбрах с доктор от ветеринарната клиника да помогне с раждането на котенца. Е да, ама термина не бяха го изчислили както трябва и започнаха да раждат по-рано. В този период клиниките не работиха, а докторът отказа да дойде у дома.
И аз какво да правя – ще израждам.
Толкова сме щастливи у дома – имаме здрави мамчета и здрави (общо 4) котенца. В този живот невъзможни неща няма.
Когато човек има желание и не се отказва. всичко си идва на мястото в точния момент.
Ето ги прекрасните ми и грижовни майки: Джеси и Сивушка:
Снимка:Полина Павлова
***
Научих какво е мобилен интернет, мегабайт, хардуер…
Сива Даил, село Вълкосел
„По време на престоя у дома станаха чудеса. Научих какво е мобилен интернет, мегабайт, хардуер и какво ли още не. Опознах съпруга си, защото принудително никъде не ходеше. Направихме си бебе, за да не ни е скучно. Направихме си градина, за да не изпаднем в безтегловност и да не мога да си ползвам мускулите като при космонавтите, и разбира се, за да не умрем от глад си засадихме всякакви растения. Купихме си кокошки, взехме си крава за месо, мляко, сирене и разбира се – тор, подредихме мазето, за да използваме по-лесно направените буркани. Научих се да готвя като мастер шеф, да копая като фермер, да боравя с технологиите, да доя крава, да мия яйцата с хлор и се подготвихме като за война, но нито един ден не сме останали свободни да се чудем как ще ни мине денят. Децата се научиха на труд и разбраха от къде идва храната, каква е нейната стойност като дейност и разбира се като истински вкус. Обичам ви бъдете здрави!“
Прочететевсички историиот конкурса „Моята история от изолацията“:
Когато чакаш „гост на борда“ по време на пандемия
„Бърше дръжките с водка, пийва, пак бърше, пак надига…“
Коледният ми подарък е вече на път
Моите ученици имат нужда от мен. Точно както и дъщеря ми
Мъжът ми ме напусна по време на изолацията. Как го преживях ли?
