– Беше оставила чата си отворен на общия ни компютър. Не можах да се сдържа. Прочетох, че пише на колежка как от месеци насам се среща с женения си бивш приятел, само за по кафе. Но чувствата й към него и досега били по-силни, отколкото някога е имала към мен.
Докато моят познат ми споделя това, се замислям, че досега не съм го виждала толкова объркан и разстроен. С момичето до него живеят заедно вече няколко години. Двамата изглеждат една от онези двойки, на които би могъл да завидиш. През уикенда организират излети и походи с домашните си любимци. Имат си лично и съвместно време, имат си лични и съвместни приятели. На висок глас разказват един през друг впечатленията си от посетени рок концерти. Вътрешният им хумор може да те докара до сълзи от смях. Събиранията им с домашни коктейли и игра на асоциации са легендарни в компанията.
Той наистина я обича, затова се е разтревожил толкова от новината.
От време на време, не твърде често, той краде по два часа, за да ги прекара в компанията на някое непознато момиче, което е срещнал в бар, на служебно събитие или в социална мрежа. Твърди, че сексът извън връзката не означава за него нищо повече от чисто физическо разнообразие. Тя не знае за това. А аз не знам дали трябва да им завиждам, дали трябва да се намеся с мнение, или да оставя отношенията им да бъдат връзка от двама, независимо колко общо са участниците всъщност.
Разговорът ме кара да се замисля над изневерите, моногамията и връзките от двама.
Кой е по-нечестният в описаната двойка? По-щастлив ли си, ако живееш в неведение? И имаме ли право да съдим чуждите връзки?
Прехвърлям наум хората и връзките, за които знам по нещо. Спомням си за вярното момиче, което изпраща свои еротични снимки без лице и споделя като гласови съобщения фантазиите си с чужденците в един фетиш форум. И за вярното момче, което вече година ми пише по няколко часа всеки ден за страховете, мечтите и разочарованията си, но не и за дългогодишната си връзка. А аз отзивчиво се преструвам, че не знам за нея.
Безброй много са типовете поведение, които остават в сивата зона – не представляват изневяра, но и не са историята, за която би искал да научи половинката ти.
Чудя се дали моногамията във връзките е мит (особено тогава, когато личните ни контакти не са под карантина…)
За да открия отговора на този въпрос, се наложи първо да се опитам да дефинирам за себе си понятията моногамия и изневяра. Прелистих концепциите на многоженството, на християнската стигма върху неверността, на политическите, икономическите и аристократичните фасадни бракове, на хипи вълната с нейните представи за свободен секс и свободна любов, за да достигна до днешния ден, в който всички тези, а и много други влияния изграждат хибридна и почти шизофренична форма на съвместно съществуване.
Търся отговори по темата за моногамията във връзката в перспективата на близки познати.
Наред с обсебените един от друг двойки с общи профили в социалните мрежи, съществуват едностранно или двустранно отворените връзки, суингърите, привържениците на секса без обвързване, страдащите от обвързването без секс, неверните ревнивци и от двата пола, отдадените партньори, които още изпитват угризения от единствения момент, в който са „стъпили накриво“, мечателите, които постоянно „стъпват накриво“, но само във фантазиите си, и в крайна сметка хората в изцяло моногамни връзки.
Сама по себе си, моногамната връзка не дава гаранция за щастие. Но и щастливите отношения не гарантират моногамност.
Моногамията и изневярата съдържат сексуален и емоционален елемент. Съвкупността от двата елемента формира идеалния (и понякога най-песимистичния) вариант за развитие на отношенията. Нюансите им обаче се откриват на комуникационно равнище,където са свързани с лъжата и забраната. Без табу и тайната на законово, обществено или междуличностно ниво, ако и двамата партньори са наясно с желанията и свободите си, промискуитетът спира да има характер на изневяра. Няма обаче и характер на моногамия.
Живеем в епохата на лесното и незасищащо удоволствие, на бързото хранене, онлайн стрийма и доставките до вратата. Можем да поръчаме до дома всичко, включително и хора, доброволно продуктово позиционирани на два клика разстояние в серия от приложения за запознанства. Можем да бъдем тайни или явни в личния си живот. Можем да изберем той да не бъде личен. Можем да решим да живеем без дефиниции, или да изработваме свои собствени и да действаме спрямо тях.
Цинично или не, в нашите най-интимни отношения действат принципите на търсенето и предлагането на свободния пазар. Нашият съвременен свят е свободен, а всички негови категории – относителни.
„Това беше най-хубавото време, това беше най-лошото време, това беше векът на мъдростта, това беше векът на глупостта, епоха на вяра, епоха на безверие…“ Емблематичното начало на Дикенсовата „Повест за два града“ би намерила съвършено приложение като поглед върху днешните ни лични истории.
При наличието на безброй възможности и липсата на каквито и да е ограничения извън тези на закона, както за изневярата, така и за моногамията всъщност има реални условия да съществуват и да се развиват във възможно най-чистия си вид.
Така моногамията вече е изцяло въпрос на личен избор и нужда, а не на наложена отстрани догма.
Можем да направим или не този избор аргументирано и осъзнато, да го припознаем или не. Но оставайки в моногамна връзка, днес го правим много по-истински, отколкото през други епохи, въз основа единствено на своята вътрешна емоция и мотивация. Именно защото толкова малко неща ни задържат в подобни отношения.
Още от Лора Младенова:
Как да спорим, без да съсипваме другия (и себе си)
Къде сбъркахме с женското приятелство
Мъжете, които мразеха жените – сред тях ли е Джордан Питърсън?
