Жестовете, които забравих да правя след сватбата, и сега съм разведен

| от Дани Игнатов |

Хиляди вицове има за промените, които настъпват във връзката след сключването на брака. Мъжете си пускаме бирени коремчета, жените спират да се епилират. Свекървата и тъщата идват на неочаквани и нежелани визити. Жените забравят онези свои общо 70 умения – мусака и 69. Мъжете не пипват нищо вкъщи и ходят „за риба“. Повечето от тези вицове намирам за доста тъпи, но все пак донякъде важи старата максима „добре, че е шегата, че да си кажем истината“.

Бракът ни прави по-мързеливи, отколкото е допустимо. Спираме да работим след сватбата – не говоря за издържката на семейството или за домашните задължения, а за работата по самата ни връзка, за жестове, романтика и прояви на любов. Казали сме „докато смъртта ни раздели“ и жената вече няма къде да ни избяга. Неин съм си, ще си ме търпи. То и аз така си мислех за първия си брак. Мислех, в минало време, това е ключът. За осемте години, които този брак продължи, от романтичен и пълен с изненади мъж се превърнах в един от представителите на безчетната диванна армия на незаинтересованите съпрузи. Сметките бяха платени, детето – приспано. И толкоз. А имаше нужда да изразявам любовта си повече. 

„Липса на жестове“, „еднообразие“, „скука“ не са думите, които ще прочетете в съдебното решение за развод. Ако не се търсят вина, насилие и изневери, там обикновено се съдържат формулировки като „по взаимно съгласие“. Зад тях обикновено стоят години на неглижиране, пренебрегване, приемане като даденост, изобщо живот по най-малкото насрещно съпротивление. Ядосвал съм се, когато помисля колко прости и лесни са дреболиите, които човек би могъл да направи, за да задържи тръпката във връзката си, а с времето просто забравя да ги прави. 

Държането за ръце

Държането за ръце е нещо, което семейните двойки трябва да бъдат принудени да правят по закон. Шегувам се, разбира се, но само за законоват част. След като се оженихме известно време, жената, която обичах, всъщност ми напомни, че съм спрял да я държа за ръка. Споменавала го е неколкократно през годините. И все пак нещо вътре в мен ме спираше, струваше ми се детинско, лигаво, имах някаква вътрешна съпротива, която ме кара да мисля, че държането за ръце ни прави да изглеждаме инфантилни, или че изразява чувство за собственост и притежание. После имаше момент, когато бих дал всичко, за да мога да я хвана за ръката пак, но вече нямаше закога. Хващането за ръка дава на жената усещането, че искаш да си до нея, да се грижиш за нея, и че се гордееш, че се намираш, където се намираш, точно с нея. Това е.

Вървенето един до друг

То не е само метафора. Имах навика да вървя много бързо, когато тръгнем на разходка, или сме се запътили заедно нанякъде, буквално препусках половин пресечка пред нея. Изглежда толкова срамно и тъпо. Стои като да теглиш една майна на човека, с когото си излязъл. Грозно е, особено ако този човек е твоята съпруга.

Отварянето на врати

Знам, че в днешно време е трудно. Ако не отвориш вратата пред жена, не си кавалер, ако я отвориш, се държиш мачистки. Когато си с някого отдавна, би следвало вече да знаеш дали оценява и се радва на такъв тип жестове. Имаше кратки откъси от брачното ми съществуване, когато още обръщах внимание на подобни дреболии и отварях вратата на жена си. Тя го ценеше. После започнах да го правя само с показна цел, за да се покажа като  много готин съпруг, когато има много хора наоколо, повече пред нейните приятели, отклкото пред моите. Това се забелязваше и я дразнеше. Да бъдеш мил е двупосочна улица, но твърде многото бири в неделния следобед, докато безучастно зяпаш спортни канали, често те карат да забравяш това.

Най-много от всичко: пътуването!

Не че не ходех с нея, след 300 кандърми и когато тя  организирала и планирала всичко, а се е справила и с най-важната част от пътния график – да ме убеди да дойда. Но истината е, че нито веднъж не я изненадах с романтична ваканция в Париж или Рим, нещо повече – не се сещам да съм предлагал дори да идем до ждрелото на река Ерма в Трънско през уикенда. Понякога съм мрънкал толкова продължително и дразнещо на идеите ѝ за екскурзия, че се чудя защо изобщо е продължавала да иска да отива някъде с мен. Сега, когато сме разведени, разбрах. Поставете се на мястото на жена, момчета. На жените им се иска да вярват, че мислиш за тях, дори ако просто им оставиш последното парченце в кутията. 

Идете някъде само двамата, разходете се хванати за ръка, пийнете вино, задръжте вратата за нея.

Какво още чакате?

Вижте още:

Четирите конника на апокалипсиса Развод