Изследване: раздялата всъщност е дълъг и предвидим процес
Хората са склонни да приемат раздялата за драматично и внезапно събитие. Но често е внезапно единствено за околните, които не са имали възможността да проследят отношенията на двойката последователно.
Дори питаме изненадано, когато чуем, че приятелска двойка се е разделила: "И защо така? Какво се е случило?", очаквайки да чуем история за голям скандал, грешна постъпка, изневяра или някакъв вид емоционален сблъсък. Но - обикновено - и житейският опит ни го доказва многократно - оставаме разочаровани: не е имало никаква "причина" за раздялата, която да звучи скандално.
Ново изследване, публикувано в Journal of Personality and Social Psychology, и цитирано от Vice, потвърждава, че повечето връзки не завършват внезапно, а се стопяват бавно, по измерим и изненадващ предвидим модел.
Изследването проследява разделите на хиляди двойки през десетилетията и открива последователност.
Връзките, в които има проблем, следват спад в отношенията, който протича в две фази.
Първият период се описва като дълго, едва доловимо затихване на функциите във връзката. А вторият период е ясен и внезапен спад, след който следва край.
Изследователите наричат предсмъртния период на връзката "терминален упадък" - термин, използван първоначално за описание на психологическото разпадане, което се случва преди смъртта. Това, честно казано, е съвсем правилно.
Претерминалната фаза на връзките се усеща като "бавно кървене". То е подхранвано от дребни разочарования, прокрадващи се съмнения, дистанция, която дори не се усеща като криза. Но някъде между 7 месеца и 2-3 години, преди да се случи фактическата раздяла, нещата достигат до преломна точка. След нея става ясно, че удовлетворението от отношенията е приключило. И след тази преломна точка следва неизбежен край.
Защо тогава звучи, сякаш връзките се разпадат ненадейно?
Проблемът идва, че времевата линия при късането на отношенията не е една и съща и за двете страни.
Хората, които са инициатори на раздялата, обикновено започват да се оттеглят от връзката емоционално много преди партньорите им да се усетят. В същото време другата страна не разбира за проблема и остава сравнително доволна - докато не стане напълно очевидно, че всичко ще се разпадне.
Ето защо раздялата може да се почувства като внезапен удар за единия. Но истината е, че инициаторът на раздялата се е готвел за края на връзката в продължение на месеци, докато другият все още се е надявал, че "нещата ще се оправят" или че става дума за временна криза. Или дори не е забелязвал, че има проблем - и това, за съжаление, се случва.
Авторите на изследването Янина Бюлер и Улрих Орт казват, че няма значение колко продължителна е връзката - значение има само колко близо сте до края й. Тоест колко дълго сте заедно не се отразява на това, колко дълго продължава обратното броене до момента на раздялата.
Друг интересен факт е, че обикновено хората, на които им е минала през главата идеята за край на връзката, започват да се подготвят - съзнателно или не - за самостоятелния си живот след раздялата - и го правят, докато все още връзката им е непокътната. В емоционално отношение те вече са на половината път до вратата, много преди тя да се е отворила.
Това дава надежда, че двойките, които все още се намират в ранната фаза - лекото влошаване на нещата - имат шанс да спрат процеса, ако го хванат рано и положат усилия.
Но щом преминете преломната точка, възстановяването на връзката става малко вероятно. След преломната точка нещата едва ли ще се поправят - това е момента на изчакването да настъпи подходящия момент за край на връзката.
Тоест големият спад настъпва след определена преломна точка, а интервенцията по задравяване на отношенията трябва да започне по възможност преди нея.
Така че не, любовта не се разпада изведнъж. Тя изсъхва дълго, като неполивано цвете.
И ако знаете какви симптоми да търсите, можете да видите края й от километри.
