Един от най-любимите ми вицове за всички време е следният: Седят момче и момиче на пейка в парка и се гушкат. “Мило, боли ме ушенцето,” казва тя. “Дай да го цункам и ще мине,“ любовно предлага услугите си кавалерът. Мляс. “Ах мина ми! Ама, мило, боли ме и коленцето,” продължава да се лигави момичето. “Дай да го цункам и ще мине, “ казва той, определено заинтригуван от сексуалната игричка. “Милооо, боли ме оченцето.” И така нататък. На съседната пейка седи пенсионер, който не е спрял да наблюдава случващото се между влюбените. По едно време не се стръпява и се обажда: “А бе, младеж, а хемороиди лекуваш ли?”
Не чета езотерична литаратура. Елена Блавитска само съм я чувала. Не смятам Петър Дънов за изключителен мъдрец, нито пък намирам, че има нещо чак толкова уникално в учението му. Не вярвам, че има хора със свръхсетивни особености, които чрез спиритически сеанси могат да призовават духовете на умрелите. И към екстрасенсите от всякакъв тип съм малко или много скептична. Астролозите са ми, меко казано, жалки. А пък относно „маговете“, които гадаят за бъдещето на простите си зрители на боб, свещи, рождени дати, плюшени играчки и вътрешностите на кокошка, мога само да кажа, че искам всички да умрат!
Обаче през последните няколко месеца се случи (и продължава да се случва) нещо, което ме накара да преосмисля скептицизма си по отношение на свръхестественото в нашия живот. Моето гадже е съвсем нормален (по общоприетите стандарти на балканската етно-психология) мъж, приятно красив и приемливо интелигентен, чиито скромни таланти обхващат приготвянето на желирани шотове от водка и желатин, инсталирането и боравенето с апликации за всякакви смартфони и лаптопи и сполучливото комбиниране на обувки, тениска и джинси. Поне такива си мислех, че са всичките му таланти допреди няколко месеца. После се случи случката. Една вечер, докато белех картофи, си порязах палеца и, докато непохватно се опитвах да спра кръвотечението, изгубих (както ми се стори) около един буркан кръв. Когато на другия ден се видяхме със Слънчо (не искам да си мислите, че родителите му са били толкова жестоки или толкова пияни, че да го кръстят така – просто аз така му викам), му показах кьопаво превързания си палец и той възкликна с леко престорения тон, с който родителите говорят на малките си деца: „Дай да го цункам и ще мине!“ Изобщо не ми се искаше да облизва засъхналата кръв по пръста ми, но, за да не го обидя, му позволих да го направи. И това беше. После отидохме на кино и по негов избор гледахме седемдесет и осма част на сагата за X-Men. Същата вечер, преди да си легна, махнах лепенката, за да промия раната и да сложа нова, и – о, чудо на чудесата! От видимо дълбоката прорезна рана не бе останало и след. Нямаше дори драскотина. Тогава обаче това не ми направи особено впечатление; казах си, че раната е заздравяла за по-малко то 24 часа, защото ям много листни зеленчуци и моркови (което е глупости на търкалета!).
След три седмици обаче отново пострадах леко, което ме накара да се върна към случката с палеца. Този път, по време на тренировка с гирички, разтегнах някакъв междуребрен мускул, от което ме болеше, дори само като си взимах въздух. И понеже болката ме караше да бъда абсолютно неентусиазирана по отношение на какъвто и да е вид развлекателна дейност (ходене на бар по обяд, ходене на бар вечерта, пресушаване на три бутилки вино при домашни условия и пр.), на Слънчо му писна да ме гледа толкова вкисната, затова ме налегна на кухненския диван, вдигна ми тениската и ме нацелува по набитите ребра. Мдаа, вече сигурно се досещате какво стана – мина ми веднага! Е не веднага, но да кажем след около 10 минути и 50 грама обезболяваща текила.
Тогава обаче чух как една камбана предупредително заби в главата ми. Дан-дан-дан! Дали гаджето ми не беше новият Кашпировски? Или защо не дори новият Иван Рилски? Трябваше да се уверя, че е възможно това да е точно така.
И когато котката ми Спаска получи екзема, прозрях в това пръст на съдбата. Доста дълго увещавах Слънчо да целуне злата ми котка по ощавенетото парче козина на врата (разбирате ли, двамата никога не са били в особено добри отношения – котката използва всеки малък повод, за да му се изпикае в кецовете или да се вкопчи с нокти в глезена му), дори се погонихме около кухненската маса, докато най-накрая успях да го убедя. Екземата на Спаска завехна в рамките на няколко часа и не стана нужда да я водя на ветеринарен лекар!
Алилуя! Имах си “personal Jesus”, както пеят Depeche Mode!
Веднъж открила невероятния скрит талант на гаджето си, реших, че мога да прекрача границите на позволеното и обозримото и да изпробвам силата му и върху неодушевени обекти. През следващите няколко дни след чудотворното оздравяване на Спаска, накарах Слънчо да целуне двете части на разполовения стъклен похлупак на тенджерата за паста, които, след като съединих отново, залепнаха перфектно и много здраво; после целуна изкъртения ток на черните ми сандали, който никой обущар преди това не беше успял да прикрепи обратно на мястото му достатъчно ефикасно, както и разлепения в единия край кухненски линулеум. (При последния експеримент горкият Слънчо едва не повърна, понеже облизвайки линолеума, се натъкна с езика си на няколко засъхнали миши барабонки. А аз дори не знаех, че имам мишки!)
Въпреки че не исках да тръбя наляво и надясно за целебната сила на целувките на гаджето ми, славата му се разпространи лавинообразно и скоро вече го търсеха от близо и далеч; тропаха на вратата му с молба да целува безплодните утроби на млади жени, гангренясали крайници, възпалени меланоми. А Слънчо, понеже е състрадателна по душа, плачеше и целуваше, целуваше и плачеше. Скоро доскоро красивите му, сексапилни устни се покриха с кървящи херпеси. Естествено, това агресивно нахлуване в живота ни наложи да сменим имената си, да си купим фалшиви паспорти да избягаме в чужбина.
Слънчо се поуспокои, но не толкова защото престанаха да го тормозят с молби за целуване, а защото оставихме Спаска при приятели вкъщи и сега живееше нов живот с обувки, невмирисани на котешка урина. Херпесите му изчезнаха и сега целува само мен. Само мен! Или поне така се надявам, понеже съседката от долния етаж, пищна блондинка – колоездачка, само на 27 години, не е престанала да флиртува с него, откакто сме се нанесли.
Въпреки привидното спокойствие, което ни е завладяло, обаче, продължава да ме гложди една мисъл: Наистина ли Слънчо е най-великият лечител на планетата?
Без негово знание онзи ден се обадих в катедрата по парапсихология на Шуменския университет и ни уговорих час за идния четвъртък. Иска ми се да изследват мозъка му, така както са направили с още няколко известни български ясновидци – от тия, дето Гала кани на кафе, а Венета Райкова разпитва с кого са правили секс и в какви пози.
Така че, Шумен, дръж се! Ние идваме!
