Тълкуване на Закона за защита от домашно насилие по македонски

| от Вучето |

Член 3 от в момента действащия Закон за защита от домашното насилие гласи, че по този закон защита може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:

1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ…

и, аз бих допълнила,

6. македонец (като, разбира се, имам предвид представител на българската етно-фолклорна област, а не гражданин на съседната република). И още бих допълнила, че за домашното насилие трябва да се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, извършено не само в домашни условия, но и в кръчмата.

Разказът, който следва, е 100 процента автентичен, надлежно документиран от самата мен с помощта на модерни записващи устройства – обратната страна на рецептурник и химикал.

И така, мястото е кръчма малко извън центъра на града, в която основното меню е сръбската скара, киселото зеле и бобът с лютеница. В късните следобедни часове на деня кръчмата логично е полупразна – освен нашата, са заети само още две маси. На едната до прозореца има три деца с едър кокъл, които нагъват вратни пържоли и хляб. А на съседната до нашата с приятелките ми маса очевидно от дълги часове насам вече са заседнали двама приятели, които за удобство ще наричаме Пиян-1 и Камбата.

Сигурно се чудите какво правим аз и моите дружки на място като това вместо да ядем скариди по императорски в морския ресторант на някой софийски мол. И аз се чудя всъщност, но ей на – Съдбата така беше отредила!

Разговорът между двамата съседи по маса върви сравнително кротко до момента, в който на сцената се появява трети протагонист – широкплеща жена с изрусена и тупирана коса и лице, върху което е изписано провинциално отчаяние и откровен тъпизъм. Нея ще я наречем Радослава, понеже, както разбираме в последствие, тя така си се казва. Присъствието й отключва вълна от емоционални изблици, които биват канализирани в нещо като монолог на биполярната страст от страна на Пиян-1, който само от време на време е прекъсван от спорадични реплики на Камбата и Радослава.

Пиян-1 (към Радослава): Заклевам се, ти си най-точната п*тка! (Радослава отговаря нещо недолoвимо за ухото ми, което очевидно не се харесва на Пиян-1). Искаш ли да ти ръпна една вилица в главата? (…) Е сега мога да се обада на едни и да дойдат до две минути да те убият. (…) Евала ма! (…) Ела тука седни!

Пиян – 1: Ще те прасна един път в главата. Само един път, заклевам се!
Радослава (продължава да се държи на безопасно разстояние): Значи затова ли дойдох тука? Да ми викаш на собствения ми празник?

Моментално ни става ясно, че Пиян-1 черпи себе си и Камбата по случай рождения ден на любимата си.

Пиян-1: Ела тука, ма боклучарник! Ще те прасна, да знаеш. Боклук си ти, боклук!
Камбата: Айде стига се карахте!
Пиян-1 (към Камбата): Ти не я познаваш. Тая жена ми (посочва Радослава с вилицата) е много точна. А бе, Камба, ти знаеш ли кой съм аз?
Камбата: Моля ти се, много добре се познаваме.
Пиян-1 (към Радослава, разнежено): Значи слушай, ма! Аз ако те удара, ти ще си най-щастливата жена. Кажи, бе Камба!
Камбата (с миротворчески тон): Е, айде стига сега, сѐди мирен!
След размяната на още няколко реплики, които не успявам да чуя, Пиян-1 се връща към първоначалното си, крайно гневно душевно състояние.
Пиян-1 (към Радослава): Ей, к**во, бегай оттука!
Радослава излиза.
Пиян-1 (към Камбата): З**би я! Това не е човек. Ако беше човек, разбирам. Значи, Камба, понеже си ми приятел, обещавам да й набия един тупаник в главата пред тебе.
Радослава явно я променила решението си, защото се появява отново и сяда на пейката, този път малко по-близо до Пиян-1.
Пиян-1 (към сервитьора, подсвирва): Дай една водка, бе момче!
Камбата (към сервитьора): Бързичко де, дай една водка!

Пиян-1 и Радослава излизат. След като си разменят още няколко реплики, Радослава си тръгва, видимо разстроена, а Пиян-1 се олюлява, опитвайки се да стои изправен на едно място, докато набира номер на мобилния си телефон. Но понеже е много интоксикиран, не успява. След минута Пиян-1 влиза отново в кръчмата и започва да свири с уста в акомпанимент на сръбската песен, която се лее от тон-колоните.

Пиян-1: Айде, Камба, наздраве! Живи и здрави!

Камбата излиза, за да ползва тоалетната. През това време Пиян-1 най-сетне успява да набере желания номер и известно време говори с Радослава.

Пиян-1 (по телефона): Виж са, не искам да те коля. Видех те, че бегаш натам. Как? Що? Радослава, слушай ме сега какво ти говоря! Как? Как?? Еми хващай пътя тогава и да не ми се меркаш, докато не искаш да те натепам!

След приключване на телефонния разговор, Пиян-1 продължава да боде с несигурни жестове парчета туршия в чинията си. Изглежда видимо разочарован, че не е заклал Радослава, когато е имал тази възможност, преди тя да си тръгне от кръчмата.

Тук сцената свършва, на нас ни донасят сметката, а аз се обаждам за такси.

Това беше всичко от мен за днес по темата за уважението и равноправието между половете. Промените в цитирания по-горе закон предвиждат до 5 години затвор не само за физическите, но и за психическите насилници. Но докато това стане и законът влезе в сила, действията на такива като Пиян-1 ще продължават да се считат за нестандартен израз на силна емоционалност, на привързаност и любов.

А сега аз лично отивам да си сипя една ракия и вероятно по-късно ще се обадя на някой свой познат да дойде да ми вкара два шамара – ей така, за да стане купонът!… Че то голяма скука напоследък!

 
 


Повече информация Виж всички