С риск да обидя паметта на сър Стенли Ройс, наследниците му и последователите на неговото прямо сексуално послание. С риск да потреса всички онези, които гледат порно с тефтер и молив и си записват напомнящи бележки като опорни точки за своето интимно бъдеще. С риск да изглеждам скучна, отживяла, консервативна, или дори лежаща с ръце под възглавницата в поза „морска звезда“. С всички тези рискове го твърдя и си стоя зад думите: грубият секс е силно надценен.
Съдете ме, колкото си искате, но след секс, ако не още секс, предпочитам целувка, цигара, чаша вода, малко философстване за нещата от живота и доволно да заспя обърната надясно, отколкото да ровя в аптечката за нурофена. Да, наясно съм с всичките предимства на грубия секс и наистина мисля, че си струва емпиричната проверка колко забавен и приятен може да бъде понякога. А ако някой не знае бонусите от грубия секс, може да се запознае с тях ето тук:
Но!
Ако представата ти за хубаво прекарана нощ се ограничава единствено до синини, задушаване и следи от звучни шамари, има нещо печално сбъркано в това.
Грубият секс се ползва като компенсаторен метод.
Не знаеш как точно да накараш партньора или партньорката си да си забрави името, докато стене твоето, и после, нямайки сили да говори, да те гледа нелогично нежно с влажни влюбени очи, мислейки си „Ти си магьосник, Хари!“? Нормално е да не знаеш, на човек му трябва време да опознае дори собствените си желания и предпочитания, а какво остава за този насреща, особено ако помежду ви се случва за пръв път.
„Но всичко е точно“, мислиш си ти досущ като един Папи Ханс в първата му хитова песен – две здрави плесници право през ухото, един отскубнат кичур коса, чорапи в устата и колан през врата ще оправят нещата и ще замаскират липсите, неяснотите и неточностите, както спор над Истанбулската конвенция например прави с всякакви властови злоупотреби и некомпетентности.
Също като един свенлив човек, който, попаднал в голяма непозната компания, се чувства длъжен да изглежда ледено надменен, или пък да говори високо пълни глупости, без да млъква и за миг, само и само никой да не разбере колко го плаши ситуацията, неподготвеният за секса, в който участва, играе своята роля на лошо момче или момиче. И рядко я играе като за Златен глобус, поне не извън жанра късометражна комедия.
Непрекъснато грубият секс издава известна липса на сексуална култура.
Българската Кари Брадшоу, ако си представим, че имаме такава, не просто не разбира от секс, но и се страхува да пита. За колкото и отворени и пораснали да се имаме и като личности, и като общество, няма как да не забележим, че сексуалната тематика здраво ни смущава. Споменаването ѝ в разговор буди неловки хихикания, неуместни коментари, дежурни шегички, дотолкова, че да помислиш два пъти, преди да си занесеш банан за закуска на работа, и в крайна сметка да се откажеш. Не ми се струва да сме мръднали твърде много от манталитета на 12-годишни, които заснемат и разпращат скрийншоти, когато батерията на телефона им достигне 69%.
Това безспорно помага на сценаристите на комедийни програми, които могат да си осигурят вълна от смях през сълзи само с факта, че някой е произнесъл думата „гъз“ в национален ефир. Не помага на случващото се из спалните, баните, бар плотовете и стълбищата ни обаче.
С интерес научавам от близък приятел, че сред мъжете в столичните квартали, известни като Зоните, битува разпространено схващане, че да се стараеш, за да задоволяваш жена си, е някак… гейско. По думите му, в Зона Б-5 хората не правят любов. В Зона Б-5 чукат. Като истински хетеросексуални пичове, за да напомнят на своите партньорки кой от коя страна на… секса стои. Същият приятел, впрочем, има навика да използва имената Бишенте Лизаразу и Светослав Бърканичков, с извинение, като нарицателно за определени сексуални практики.
Вярно, сексуалната ни лексика не помага твърде много на ситуацията. С мъка човек намира правилните думи, с които да говори за секс или пък мръсно, без да прозвучи като парче на „Черно фередже“ или като гневен и не твърде образован шофьор, когото тъкмо са засекли на пътя.
И все пак е тъжно, че по тия причини научаването на сексуалните ни нужди и практики може да не се случва чрез спокоен диалог и взаимно опознаване, а най-вече през нереалистични порно сценарии. Джеймс Дийн, живият това, Роко Сифреди и Адриана Чечик си имат своето, хм, очарование, но надали са правилните хора, от които да научиш как с твоя човек взаимно да се направите щастливи, изтощени, потни и доволни, без задължително да си удряте главата в стената и да получите цистит от протриване. Или пък най-срамната от всички тайни: онази, че, шшшшшт, сексът всъщност има и емоционална и човешка страна. Да, ако има нещо, към което да се отнасяме по-незряло дори и от секса, това, струва ми се, са чувствата и изобщо тяхното наличие, но това си е отделна тема, за която ще си говорим друг път. И още нещо:
Твърдението, че грубият секс е супер як, е силно преувеличено поради обществен натиск.
Нормално да е така: когато се заговорим за секс, се надлъгваме като стари рибари. В неговата история, тя неминуемо е свършила 12 пъти, бате, и това в рамките на половин час. В нейната – тя го е яздила без умора четири часа и половина, обута на високи токчета и без да си развали грима. Останалите приятели, и неговите, и нейните, се чувстват задължени поради тъй наречения „peer pressure“ да скочат с по-висок коз. Няма как ти да си най-смотаният в компанията и да си сменил едва три пози в рамките на около половин час, като през повечето време си галил и целувал другия човек.
Нужно е в разказа да се споменат поне няколко заглавия на секции в Pornhub, за да не минеш за отегчителен пенсионер, който прави секс, само колкото да отбие номера. И кой знае защо, може би заради нереалистичните очаквания, ванила сексът минава в пенсионерската категория, независимо колко приятен, сближаващ, стимулиращ и задоволяващ може да бъде. Ако в леглото не третираш партньора си, сякаш го презираш като човешко същество и той представлява просто играчка за твоите нужди, като помежду другото си отмъщаваш на мама или татко, че не са те прегръщали достатъчно, значи бъркаш нещо.
Добре, а сега сериозно.
Не че до момента си правех майтап, де. В края на деня това с надлъгването има лавинообразен негативен ефект, защото понякога излиза от сферата на преувеличените разкази, с които да блеснеш в компания и се прехвърля върху теб самия и сексуалното ти поведение. Кара те да се почувстваш задължен да правиш неща, които всъщност не ти харесват особено, не ти се правят в момента, не ти се правят с този човек, или не ти се правят изобщо, но са дотолкова нормализирани, че ти се струва, че „ненормалният“ си ти. И освен моето мнение от типа „една жена във Facebook каза“, налице са проучвания в подкрепа на тази теза.
Изследване на Луси Сноу от Лондонския университет Метрополитън например проучва сексуалните преживявания на жените в Обединеното кралство и установява, че 80% от респондентите са преживели с настоящия или свой бивш партньор нежелани поведения и практики по време на секс, при 46% това е било потворяемо, а при 33% – редовно.
Най-честата причина? „Мислех, че така е нормално.“
Към момента, когато това се случва, и двете страни не осъзнават, че правят нещо, което е неприятно поне за единия от участващите. Pardon my French, но ми се струва, че това е някаква извратена форма на упражняване на сексуално насилие върху самия себе си.
„По време на секс, който сега не бих определилa като напълно доброволен, моят партньор беше доста агресивен, понякога ме душеше, чувството беше унизително. По това време просто мислех, че това е сексът, нямах добър сексуален опит за сравнение. Спомням си, че концепцията за грубия секс беше възхвалявана и нормализирана, така че никога не съм мислела, че преживяванията ми са отрицателни. Едва сега, когато съм в дългосрочна грижовна връзка, го разбирам“, красноречиво признава участничка в проучването.
Изобщо, в друг контекст са го казали милите ми хипита някога, но наистина, правете любов, а не война. Или поне правете това, което искате и ви харесва, ама преди това бъдете сигурни, че искате точно това.
Вижте още:
