Традиционно, когато се раздават награди, лауреатите благодаряха на майките си. Напоследък обаче, все по-често някой благодари на съпруга/съпругата си, наричайки го „свой най-добър приятел“.
Стотици книги и сайтове от типа „Как да…“ ни съветват да „подхранваме приятелството“ във връзката си.
Съпрузи-приятели е нещо като оксиморон, подобен на живите-мъртви и е особено популярен напоследък. Дали заради високия статус на приятелството в социалните мрежи, дали заради замирането на истинските отношения между хората в реалността или защото днес всички говорят много по-свободно за семейния си живот, факт е, че приятелско-съпружеските отношения са тук.
Каквато и да е причината, твърдението, че нашите съпрузи са нашите на-добри приятели, наши първи дружки и #BFF е супер разпространено. Дотам, че предизвиква обратно полюшване на махалото и серия статии на тема: Трябва ли наистина нашият съпруг да ни е най-добрият приятел?
И какво на практика означава това: дали е знак за трудно постигната близост, за привързаност и доверие или е признак, че сме дотолкова погълнати от всекидневната логистика и навиците, че сме затворили в гардероба сексуалното привличане, страстта и еротиката?
Според изследванията на световното щастие, в които се разглеждат социалните взаимодействия, всеки получава някаква полза от онлайн приятелствата, но само истинските, реални приятели могат да повишат задоволството ни от живота. „Но докато ползите от реалните приятелства са благоприятни за всички, въпросните ползи са по-ниски при женените хора, отколкото при необвързаните“ – коментират експертите. – По този начин се стига до идеята за брака като за някаква форма на супер приятелство.“
Изследване на Британския панел по домакинство, проведено между 1991 и 2009 върху 30 хил. души установява, че двойките изпитват повече задоволство от живота и по-лесно се справят с проблемите в живота. Отделна част от изследването се е занимавала с житейското задоволство при женените хора и е установило, че онези, които посочват брачния си партньор като свой най-добър приятел са по-щастливи. Два пъти повече мъже, отколкото жени, са посочили партньорката си като свой най-добър приятел. „Което е логично, тъй като мъжете като цяло имат по-малко приятели – коментират авторите на изследването.
А задължителна предпоставка ли е приятелството за успешен брак? „Абсолютно не! Ползите от обвързването остават високи, даже за хората, които поддържат множество приятелства извън брака. Те просто са по-високи за онези, които смятат съпруга си за най-добрия си приятел. Това е бонус.“
Амир Ливайн, доктор по психиатрия и невронауки в Колумбийския университет изтъква и нещо друго. Той говори за йерархия на привързаността. Обяснено просто това звучи така: когато ни се случи нещо лошо или неприятно, ние имаме списък на хора, към които можем да се обърнем. Когато сме малки, това са родителите ни или други членове на семейството.
„С възрастта възниква проблемът как да допуснем по-близо някого, когото не познаваме, с когото не сме в родство? И тук природата е измислила номера с привличането. Сексуалното привличане вдига бариерите ни, кара ни да влезем в близост с непознат, с човек, който не е член на семейния ни кръг. С времето, това привличане се уталожва, губи неотложността си. И докато мнозина оплакват това утаяване на страстта, Амир го хвали:
„Умно е измислено – коментира той. – Ако през цялото време си луд по някого, как ще отгледаш деца? Как ще си в състояние да работиш?
Вместо да се оплакваме, трябва да гледаме на тази нова фаза като на постижение. Окей, вече имам някого, с когото съм свързан. Той ми дава усещане за сигурност. Това ми дававъзможност отново да съм индивид и да се актуализирам вече на ново ниво.“
Чувството за сигурност ни кара да наричаме партньорите си „приятели“, но думата не е най-точната в случая. На първо място двойката продължава да се нуждае от нещо, което Ливайн нарича „поддържащ секс“, той е необходим, тъй като потвърждава близостта и реновира привличането.
Ливайн твърди, че зад твърдението на съпрузите, че са най-добри приятели, стои цял диапазон качества като това да са последователни, да са на разположение, да са загрижени, предвидими и да им се има високо доверие. Добре де, но думата съпруг/съпруга не е ли измислена, за да описва именно това? Защо изведнъж започнахме да добавяме и „най-добър приятел“?
„Защото не всеки брак осигурява тези неща – казва Ливайн. – И ние далеч не ги приемаме за даденост. Може би трябва да казваме „сигурен съпруг“.
Има и друго, на което специалистите обръщат внимание: способността да приемем човека насреща такъв какъвто е.
Пука ли ни дали в спалнята на нашия приятел е разхвърляно, дали той си плаща данъците и дали си прибила мръсното бельо в коша за пране? При съпрузите обаче подобни въпроси никак не са маловажни.
Най-вероятно в случаите, когато казваме, че нашият съпруг е най-добрият ни приятел, имаме предвид, че наистина го харесваме, че ни свързва обща история, че споделяме живота, плановете и мечтите си. В крайна сметка това не изчерпва нито природата на брака, нито тази на приятелството. Пък и ако съпругът ни е нашият най-добър приятел, тогава на кого да се оплакваме от него?
