Пристрастени към драмата: уви, много двойки не могат по друг начин

| от MamaMia |

Сериозни разговори посред нощ, държeне на партньора в напрежение, търсене на причини за конфликт и скандали, демонстрация на ревност, постоянна тревога, обсесивно пристрастяване към комуникацията, очакване на изключителни емоции, разочарование, редуващо се с възторг… Има хора, които сякаш са пристрастени към драмата във връзките си.

За съжаление драматичното поведение е доста често срещано в отношенията и дори се превръща в токсичен начин за общуване в много семейства. Но внимание – създаването на драма, свързана с партньора, води до пристрастяване. А хората, които се отнасят така с половинката си, често не могат изобщо да се насладят на връзката си, дори човекът, с когото са се обвързали, да е стойностен и наистина да се разбират с него.

От друга страна онзи партньор, който се оказва въвлечен в драматични взаимоотношения, е възможно сам да е привлякъл подсъзнателно трудна половинка: дали с проявата на ниско самочувствие, дали заради липса на удовлетворение от себе си.

Обратно, когато човек се чувства добре в собствената си кожа и наистина вярва, че е достоен да бъде обичан, той е по-склонен да привлече партньор, с когото да развие здрави и пълноценни отношения, без излишни драми, натиск и токсични психологически трикове.

Важно е да се разберат психологическите причини, които се крият зад постоянната нужда от драма във връзката.

Нужда от внимание

Основното за човешките същества е, че имат нужда от внимание. Без да получаваме и да отдаваме внимание, ние не само не можем да градим отношения, но и сме абсолютно неспособни за качествен и устойчив начин на живот. Затова и нуждата от социално внимание е разбираема за всеки. Но извън това, има хора, които са движени от емоционално отчаяние и затова постоянно се опитват да получат изключителна и много по-голяма доза внимание. Те са способни да създадат драма от нищото и полагат постоянни и нездравословни усилия да въвлекат партньора си в своя „филм“. Едновременно с това те подхранват отношенията си със стрес и тревожност.

Драмата в традиционен смисъл се дефинира като ситуация, включваща интересни и интензивни конфликти и се характеризира със серии от ярки и вълнуващи събития.

В изкуството драмата може и да е безценен източник на забавление, но в ежедневието стремежът към драматичен живот не говори добре за психическото здраве и разкрива емоционални нужди, които не са срещнали разбиране.

Важно е да се разбере, че прекаленото търсене на внимание във връзките не е недостатък на характера. Обикновено това е отговор на мозъка на ранна травма от детството, свързана с неглижиране, липса на внимание или изоставяне.

Известно е, че новородените са изключително зависими от вниманието на родителите си, за да оцелеят. Колкото повече техните нужди от общуване са пренебрегвани по време на ранното им развитие, толкова повече получаването на внимание става равносилно на нуждата от оцеляване и сигурност.

В последствие детето започва да вярва, че трябва да се бори за всичко, за да получи внимание. И по-късно в живота си като възрастен тази постоянна нужда от внимание се проявява във връзките.

Ето как за много хора уравнението става: драма=внимание.

Някои хора се пристрастяват към драмата

Драматичното поведение помага на мозъка да отделя молекули ендорфин – естествено болкоуспокояващо, което създава чувство на удовлетворение, подобно на опиатите. Ендорфинът се произвежда от хипофизата и хипоталамуса по време на активна болка, включително психическа, но и при физическо натоварване, сексуална активност, както и при оргазъм. Основната функция на ендорфина е да потиска предаването на нервни сигнали за болка. Ето защо и драматичното поведение намалява чувството за тревожност, което се заражда от желанието за повече внимание, отколкото получаваме.

Естествено, след като драмата използва същите механизми в мозъка като опиатите, хората лесно се пристрастяват към този вид поведение.

Като при всяка пристрастеност, така и в този случай толерантността към драматични и крайни емоционални постановки расте. Съответно имаме нужда от още повече и по-силни изживявания (мощни вопли за внимание), за да можем да получим същия неврохимичен ефект.

Така и хората, пристрастени към драмата, имат нужда от повече и повече кризи в отношенията, за да получат същата успокоителна тръпка. Те използват драмата във връзките си като лекарство – и само след нея се чувстват добре.

Можем ли да се „излекуваме“ от създаването на драми във връзката?

Накратко: не можем да се „излекуваме“, защото не можем да „пренапишем“ начина, по който мозъкът ни се държи. Но със сигурност можем да се преборим с ефектите от детската травма и да ги контролираме чрез осмислено поведение.

Първо: трябва да приемем себе си такива, каквито сме и да се опитаме да оценим и обичаме всичко онова, което имаме, вместо да се фокусираме върху онова, което нямаме. Това означава да приемем дори нещата в себе си, които не харесваме, и да ги преосмислим. Разбира се, за да се случи това, е твърде вероятно да се наложи помощ от терапевт.

Второ: добре е да намерим някой свой близък приятел или роднина – човек на когото вярваме и се доверяваме и който да бъде искрен с нас. Можем да го използваме като медиатор, за да се консултираме с него дали в дадената ситуация с партньора не прекаляваме, погледнато отстрани.

Трето: трябва да работим усилено за намаляването на стреса и тревожността си. Медитацията, спорта, йогата – всичко това помага, когато се опитваме да уталожим вътрешните си тревоги.

Четвърто: хубаво е да се обърнем към изкуството. Да творим, да рисуваме, да правим музика, да пишем – всички тези неща действат терапевтично и аналитично и могат да ни насочат към вътрешната ни травма. Необходимо е да се отделя повече време за изкуство и да се ходи по галерии, да се слуша музика, да се чете и да се ходи по концерти.

Пето: можем да започнем да се държим така, сякаш не сме пристрастени към драмата и да престанем да бъдем компулсивен търсач на внимание. Колкото по-често се държим по разумен начин, без търсене на сензационни усещания във връзката, толкова по-лесно ще ни става да овладяваме емоционалните си пристъпи.

Вярно е, че липсата на внимание и любов в детството трудно се компенсира. Но в живота на възрастния човек не всяко неглижиране означава липса на любов.

Понякога хората могат само толкова да ни дадат – и често това не е достатъчно. Но ние трябва да го приемем. По същия начин, по който трябва да приемем, че родителите не са ни обръщали достатъчно внимание като малки, заради собствените си проблеми. Трябва да им простим и да ги приемем такива, каквито са, за да може да продължим напред. Понякога трябва сами да си дадем вниманието, което е трябвало да ни дадат нашите родители, а не са успели.

И да не забравяме: да обичаш себе си не е егоизъм, ами е най-силната любов, която можем да получим.

5 знака, че сте пристрастени към драмата

Ако сте във връзка, в която постоянно участват крайни емоции и единият или и двамата души в отношенията се опитват да задоволят нуждите си чрез манипулация, а не чрез отворен разговор, то вероятно сте пристрастени към драмата.

Ето и 5 знака за това:  

1. Искате да промените партньора си към по-добро

Всички ние искаме най-доброто за човека до себе си, но ако сте от хората, за които „най-добро“ означава нещо много различно от това, което той е всъщност, то внимание! Ако се опитвате да „поправите“ някого, се поставяте в огромна постоянна драма, и в крайна сметка сте обречени на провал. Ако постъпвате така с половинката си, то спрете се и си задайте въпроса дали всъщност искате да бъдете с този човек, щом толкова много държите той да се променя.

2. Непрекъснато нападате партньора си – укорявате го, карате се с него, обиждате го, използвате сарказъм, подигравате му се

Ако е така, то много вероятно сте пристрастени към драмата във връзката си. Всички тези знаци показват, че не сте способни да управлявате собствените си емоции. Неспособността да регулирате поведението си, заради своята болка, се изразява чрез пасивно-агресивно поведение. Ако сте в такава ситуация, е най-добре да потърсите помощ, за да можете да намерите спокойствие

3. Играете психологически игри с партньора, за да го дестабилизирате

Ако се опитвате постоянно да стресирате, дестабилизирате или извадите от кожата партньора си и другите в живота си, то вероятно сте пристрастени към драмата. Зад подобно поведение се крият незадоволени вътрешни нужди. Наложително е да се замислите какво правите и защо, но защо според вас самите, а не защо според другите.

4. Казвате на себе си или на партньора си, че не го заслужавате

Когато имаме вътрешна несигурност, поведенчески ни е страх да не загубим човека до себе си, защото не мислим, че не сме достатъчно добри за него. Ако се чувствате така, е много важно да потърсите терапевт, който да ви помогне да разберете причините за вашата ниска самооценка.

5. Вашите приятели ви питат защо все още сте в тази връзка

Понякога хората, които са ни близки, особено приятелите и семейството, ни познават по-добре, отколкото ние самите. Най-малкото – те виждат по-обективно ситуацията. Ако те ви питат защо все още сте във връзка с вашия партньор, обърнете внимание на въпроса им. Възможно е човекът до вас да преминава границите ви постоянно, а вие да му прощавате. Тогава трябва да се запитате защо всъщност продължавате да го правите.