Случвало ли ви се е? Да се запознаете с някого и да имате усещането, че сте го познавали цял живот; моментално да го усетите близък и сякаш не са нужни думи, за да разберете душата му.
Може би сте чували за така наречените „сродни души“ и „кармични връзки“, хора, с които сте били свързани в предишни животи. Може би дори сте били на регресия.
Истината е, че не знаем каква е истината. И избираме в какво да вярваме и дали да вярваме. Искрено се надявам обаче, че когато избирате, не го правите с ума, а с онзи понякога ирационален глас, който се прокрадва и ни насочва, когато нищо друго не помага.
Бях убедена, че това е човекът за мен и няма как да съм сбъркала; убедена, че сме свързани и по един или друг начин всичко ще се нареди. Докато не си намери друга жена и не им се роди дъщеря. Тогава спрях да съм убедена. От някакво време допусках, че греша. Не грешах обаче че сме дълбоко свързани и научих ценни уроци от взаимоотношенията си с този човек.
Вижте още: Попкултурните заблуди, с които си разваляме любовта
Всъщност точно това са кармичните връзки – уроци, които сме избрали да имаме в този живот. Души, с които сме сключили определени споразумения каква роля да изпълняват за нас в това прераждане. Даже има теория, че най-близките ни, тези, който най-много са ни обичали, са се съгласили на най-тежката задача – в този живот да са тези, които най-много ще ни наранят. Именно, за да научим нещо важно и ценно за нас и душата ни да израсте.
Може би за много от вас това са пълни глупости, нещо безкрайно отдалечено от реалността. Случвало ли ви се е обаче да се влюбите така, че да забравите за цялата си рационалност?
Чудя се дали може да направи и от най-скептичните прагматици – вярващи. Вярващи в чудеса и вярващи, че в света е останала някаква магия и че животът може би е едно вълшебство.
Трудно е да обичаш.
Особено трудно е да запазиш топли чувства, когато отношенията с даден човек са приключили. Има такава любов, от която не искаме да се откажем, а има и такава от която не можем. Независимо дали ни харесва или не, ние сме свързани с другите хора, с някои от тях по неразривен начин. И всеки ден градим тези връзки – къде по-качествено, къде не толкова. Интересното е, че не винаги е разбираемо за нас как сме свързани с другите, но както казваше Малкият принц – „Най- същественото е невидимо за очите“.
Ако някога сте се опитвали да медитирате, ама наистина сте се опитвали да медитирате, до степен че а-ха и да успеете, няма как да не сте забелязали, че има цял един свят, който през по-голямата част от времето е невидим и недостъпен за нас. Мисля си, че там в него сключваме тези тайни договорки с хората в нашия живот и там в него, онези, които са били важни за нас, са винаги достъпни и са до нас. Това е любовта, от която не можем да се откажем.
Вижте още:
