Тръгнах си от „вързан в кърпа“ брак, малко преди да навърша 30, и се превърнах в самотна жена, която някои вероятно биха нарекли „стара мома“, поради една проста причина. Знаех, че тази връзка не е правилна за мен. В дългосрочен план ние нямаше да сме щастливи заедно. Благодарна съм, че не се подлъгах от надпреварата с времето. В 30-те си научих много за това как да се грижа за себе си в емоционален и психически план.
Истината е, че това беше още едно объркано десетилетие, що се отнася до любов и романтика.
Въпреки многото предизвикателства и погрешни стъпки, поглеждайки назад от уютната гледна точка на моите вече 40 години, 30-те ми са колекция от любовни уроци, предупредителни истории, постижения, мъка и растеж от многото ми любовни грешки.
Бих се върнала и бих повторила много неща, ако можех, не мога да лъжа. Но тъй като не мога, ако все още не сте навършили 30 или все още изживявате това, което – обещава! – ще бъде потенциално страхотно десетилетие, може би някои от моите прозрения могат да ви помогнат, дори малко.
Грешка №1: Вярвах, че целта на една връзка е „докато смъртта ни раздели“.
Бях приела автоматично наратива, че единственият начин да постигна щастие е да се омъжа. Тайната, която никой не ви казва е, че като се фокусирате върху крайния резултат, е възможно да го отдалечите още повече. Иска ми се да бях прекарала по-малко време в преследване на „единствения“, а вместо това повече да изследвам хора, преживявания, места и възможности, които ми откриват нови хоризонти към глобалната картинка на живота.
Кой знае кой щеше да ми пресече пътя тогава? Върнах се на училище в средата на 30-те си години и започнах сериозно да се интересувам от фотография, но все още бях малко по-закачена към това, което нямам, отколкото към пътищата пред мен. Отне много да се науча да бъда свободна.
Грешка №2 Не задавах важните въпроси, защото се страхувах от отговора.
Не съм от хората със „Сега какви сме си?“ на втората среща, защото всеки има нужда от време, за да се адаптира към нова ситуация без сериозни въпроси. Но след празнуване на празници, срещи със семейства и приятели и функциониране за определен период от време като двойка, честно е честно да обсъдите бъдещите си планове и желания.
Иска ми се да бях много по-дръзка и също толкова готова да се справя с невинаги забавната истина. Това щеше да ми спести много време и усилия и щеше да освободи и в някои ситуации щеше да освободи поне двама души.
Грешка №3 Не се забавлявах достатъчно.
Нещата могат да станат толкова сериозни и злободневни през цялото време, особено в дългите връзки. И връзката да започне да изглежда като задължение или проблем. Като имам избор днес между това да говоря непрекъснато за връзката си и да правя нещо забавно с човека, с когото се виждам, надявам се винаги да избирам второто: да излизам с човека, с когото просто си пасвам, без да говоря, докато убием отношенията си от досада.
Грешка №4 Забравях личните си цели.
Любовта може да бъде опияняващо разсейване от по-объркващите лични въпроси в живота, но това е лоша идея, поне за мен беше. В 30-те си бях лудо влюбена в амбициозен, целенасочен човек. Моите амбиции и фокус се вторачиха в тази връзка, превключих от своите академични и професионални постижения. Преди да се усетя, отлагах следващия си ход, защото исках да знам какво ще направи той първо – нещо, което той никога не ме е молил да направя. И когато връзката приключи, известно време нямах представа какво трябваше да правя със себе си след това.
Грешка №5 Не се поставях на първо място.
През 30-те си години трябваше да реша някои неприятни проблеми и въпроси – къде наистина исках да живея, какво наистина исках да правя с живота си – които не получиха фокуса ми, защото бях твърде притеснена за това с кого ще се събера в дългосрочен план.
Сега, след като се погрижа за себе си — дадох приоритет на физическото и емоционалното си здраве, работата и живота си — правилните хора се появяват или поне знам по-добре кои други хора са подходящи. И ако тези хора си отидат? „Инфраструктурата“ ми все още е стабилна.
Грешка №6 Игнорирах интуицията си.
Винаги съм виждала още изначално червените флагове на хората, в които съм била влюбена. Аз бях вътре с двата крака, докато някой е във връзката само наполовина например. Съзнателно избирах да не виждам това. Намирах оправдания, каквито никой дори не ми е поискал. И отново и отново грешах. Вече мога да се доверя на инстинкта си. Научен урок.
Грешка №7 Не прекъсвах отношенията си с бившите си партньори.
Липсата на контакт с бивши работи по-добре за мен. Някои хора могат да продължат с приятелства оттам, откъдето са спрели, но аз съм сантиментален човек и оставянето дори на една крехка интернет нишка отворена, като например Facebook приятелство, може да ме остави открита за твърде много информация, която не ми е необходима. Прекратяването на следенето и премахването на приятелството понякога наистина са много добри приятели и за мен блокирането съществува с причина, дори тогава, когато няма лоши чувства.
Грешка №8 Не обичах себе си достатъчно.
Съжалявам, ако звуча като текст на Бионсе. Но пък за мен такива текстове са на 100% валидни.
Ако първо не обичам и не ценя достатъчно себе си, не мога да дам най-доброто от себе си във връзките. Ще приема поведение, което не заслужавам, и вероятно ще изрека някои съмнителни неща.
Да обичаш себе си вече не е някаква абстрактна концепция като от книга за самопомощ. Това означава да си достатъчно уверен, за да даваш най-доброто от себе си и да очакваш не по-малко от това. Мога да си тръгна, ако ситуацията не е правилна. Това ми дава куража да казвам неща като „недей да ми говориш така“, „искрено съжалявам“, или просто „не“.
А с правилния човек смелостта е да си кажете взаимно „Обичам те“ и да се държите така. Надявам се да е така през останалите ми десетилетия.
Вижте още:
