– Ай сиктир, ще ѝ свиря десет дена под прозореца… Да не е Лайза Минели!
Филип от „Оркестър без име“ нямаше да изрече култовата си реплика по адрес на гаджето си Ваня, ако през 1982 г. българите ходеха на терапевт – учен човек с диплома на стената, който да им каже къде грешат във връзката си и да им даде съвети и насоки как да я подобрят, за да престанат да се сиктиросват взаимно. Макар че то тогава имаше по една западна кола на един от 300 хил. души, пък камо ли терапевти. Всъщност сигурна съм, че 40 години по-късно много българи пак не биха отишли на семеен терапевт, нищо че сега ги има много, а и вече се падат по два BMW-та на всеки трима перничани.
Бидейки вечно скептичен към всичко, което струва пари, а нито се яде, нито се пие, човек би погледнал подозрително, с повдигната в стила на Скалата вежда, на идеята да обсъжда с непознат проблемите в леглото или караниците за пари, изневери и други, „наши си неща“. Само че, реално погледнато, всъщност сме най-склонни да споделим какво ни мъчи тъкмо с някой абсолютно непознат. Ако ми кажете, че поне веднъж не сте си изплаквали душата пред някой барман или глухия дядо, който седи на пейката в парка и храни гълъбите, няма да ви повярвам. Човешката психика е така устроена, че тя, като една метафорична тенджера под налягане, може да понесе Х броя гадости, без да изпусне въздух. И ако не го изпусне тоя въздух, може да стане страшно.
За мен парадоксът е в това, че от една страна българинът рядко е склонен да плати за професионална консултация, но от друга ще набута много повече пари в импулсни телефони, за да разбере от разни там телевизионни магове и магьосници дали заради родово проклятие или завистливи комшии партньорът им вече не ги обича.
Този текст обаче е предназначен за друга аудитория: за ония българи, които по-скоро ще отидат на лекар за болежките си, вместо да се отъркват в икони и да нощуват край аязма и манастири с надеждата за изцеление.
На тези хора, които никога не са стъпвали в кабинета на семейния психолог, но са склонни да чуят съветите и напътствията му, ще кажа така: Спокойно, няма да боли!
По принцип можехте и да си спестите четенето на тази статия и да намерите отговорите на въпросите, които ви държат будни нощем, в интернет. Или пък в стари епизоди на „Доктор Хаус“, който, ако беше реална личност, най-вероятно би ви посъветвал да си намерите друг тъпкач, понеже съпругът ви е гад мръсна и именно той ви е заразил с хламидия. Но щом сте стигнали дотук, мое задължение е да ви дам някои насоки за първата ви, както се казва couples therapy, или терапия за двойки – двойки, които не непременно са женени, хетеросексуални, от една раса и от
една религия, нито пък харесват една и съща музика, сериали, роднини и сосове към
бургерите си.
Причините да се обърнете към семеен терапевт могат да са от една до сто и една.
Сред най-често срещаните, за да не кажа най-банални, са:
Но, разбира се, тези, така повърхностно представени проблеми, са само върхът на айсберга, който представлява всяка зациклила или разпадаща се връзка. Други причини, които би трябвало да ви подтикнат да се обърнете към специалист са: нежеланата и злотворна намесата на роднини и приятели във взаимоотношенията с партньора, културно-социални разминавания, породени от разлчиния етнически и религиозен произход на партньорите, финансови проблеми, липса на грижа и емпатия…
Напоследък обаче всички те се оказват в сянката, хвърляща тъмната страна на дигиталните технологии.
Дяволът дебне отвсякъде – от всяко устройство, от всяка социална платформа и всяко мобилно приложение за незабавни съобщения. Да, Facebook, Twitter, Snapchat и Instagram може и да са събрали много хора по света, но и са разделили много хора.
Сигурно се чудите какво да очаквате през първите няколко седмици.
Във всеки случай не да започнат да ви анализират още от вратата. По време на първата сесия терапевтът ще ви задава само опознавателни въпроси, с което цели да разбере кои са хората на диванчето срещу него, както и да проследи във времето развитието на връзката. През следващите една или две сесии съвместната ви задача ще бъде да установите какво точно предизвиква разрива във взаимоотношенията, неприязънта, отчуждението, неудовлетвореността, разочарованието, отчаянието. Обяснението „Караме се постоянно за глупости“ не е достатъчно. Въпросът е защо се карате. Или ако си мълчите, защо си мълчите.
Както при всеки друг тип лечение, дали на емоционален или физически проблем, да се открие изпод купищата дюшеци онова малко грахово зърно, което насинява тялото на принцесата, е най-важната предпоставка за успешната терапия. Ако сте попаднали на добър терапевт, той ще бъде в състояние да погледне отвъд противоречивите аргументи на двама ви и да прозре, че „граховото зърно“ не е нито в „тя е меркантилна и взискателна“, нито в „той е вечно отсъстващ и непоправим
к*рвар“.
Добрият терапевт ще ви каже, че проблемът не е нито в нейните безбожно скъпи и крайно ненужни чанти Michael Kors, нито в неговите забежки с колежки по време на тиймбилдинг командировките. Проблемът е в това, че правите всичко напук на другия, че се стараете да се нараните взаимно, понеже ви е яд, че сте загубили онова “за-за-зу”, както Кари Брадшоу нарече чувството на пърхащи с крила пеперуди в стомаха при мисълта за любимия човек.
Веднъж, след като е установил първопричината за буксуващата връзка, и след като е разговарял както и с двамата, така и с всеки от партньорите поотделно, терапевтът ще ви даде домашно, съобразено с индивидуалните потребностите и целите, които искате да постигнете като двойка. Едва ли ще ви даде да пишете есе, в което да изредите аргументите „за“ и „против“ да останете в тази връзка (макар че е възможно), а по-скоро ще набележи конкретни тактики за справяне с проблемите: ролеви игри, срещи в ресторант без мобилни телефони, откровени разговори на
принципа на играта „Истината или се осмеляваш“, такива неща. И ако никой от двамата не изгаря от желание да се „чупи от клас“, а напротив, нахъсан е да си подобри оценките, процентът на успеваемост може да бъде много висок.
Като изпълнявате стриктно и с желание заръките на терапевта, ще се окажете в една нова, но същевременно и стара реалност, в която ще преоткриете чувствата и емоциите, които са ви накараи да се влюбите едно време. Въпреки че са далеч от интелектуално стимулиращи, някои холивудски комедии като например „Четири коледи“ (2008) – с Винс Вон, „С жени на море“ ( 2009) – пак с Винс Вон!, „Лоши мамчета“ (2016) – без Винс Вон! и други, биха били добра „суха“ тренировка и мотивация за онези, които искат да работя в посока подобряване на връзката си. Недостатъкът на тези филми е, че краят винаги е happy. А в живия живот, нека не се заблуждаване, краят много често изобщо не е хепи и накрая героите не се превръщат в по-добра своя версия. Нито пък заживяват мирно и честито до края на дните си!
Ако терапевтът успее да проникне наистина надълбоко, до самата сърцевина на проблема между партньорите, и установи, че щетите върху връзката са необратими, той ще ги посъветва да я прекратят вместо да се мъчат да лепят счупената стомна с домашна смес за тапети от брашно и вода. Разбира се, никой не може да ви налага как да постъпите с живота си, но не забравяйте, че един непредубеден поглед отстрани, винаги е най-добрият компас, указващ мястото, където се намира връзката ви.
Ролята на добрия психолог се заключава най-вече в това да ви помогне да видите не само сламката в окото на партньора си, но и гредата в своето. Както и да ви убеди, ако е необходимо, че раздялата във вашия случай е най-доброто решение.
Каквото и да се случи във и извън кабинета на семейния психолог обаче, запомнете тези две неща от мен: Любовта винаги заслужава втори шанс. Но пък и да го пропусне, винаги може да се появи друга любов. Защото в крайна сметка счупените пастели също могат да оцветяват.
Вижте още:
