Ако сте жена, много вероятно знаете какво oзначава „да се изгубиш във връзката си“. И дори лично на вас да не ви се е случвало, със сигурност имате приятелка или позната, която буквално е „изчезнала“ или най-малкото е престанала „да бъде себе си“ заради отношенията си с някой мъж.
Може да става дума за любовник, но често е съпруг или мъж, с когото съжителстват заедно, защото по-често „изгубването“ не се случва в краткосрочни връзки, а в дългогодишни отношения.
Освен силно увлечени и дори обичащи мъжа до себе си, жените, които имат тенденция да изгубват себе си във връзките, са още свръхчувствителни и самокритични. Обикновено са с ниско самочувствие.
Най-водещото в тяхното поведение е страхът от изоставяне.
Когато става дума за такъв тип връзки, в които жената сякаш потъпква всичко свое в името на любимия мъж, на околните често им изглежда, че той е грубиянът, който не се интересува от нея, а поставя своите интереси винаги на първо място. Той ходи на планина с приятели, но тя – не. Той може да броди по нощни заведения с приятели по цели нощи, но тя никога не си го позволява – и не защото той се дразни, а защото тя не иска. Винаги става по неговото: отиват, където той желае. Хранят се с онова, което той харесва, и в очите на околните очевидно той ръководи парада по всички въпроси.
Но може би мъжът не е лидерът по свое желание – по-скоро тя умишлено поставя себе си на второто място. И защо? Може да е, защото има желание той да бъде щастлив. А може да е, защото няма сили да се противопостави и да устои себе си.
Но, мила, може ли мъжът до теб да бъде абсолютно щастлив, ако ти самата нараняваш и пренебрегваш себе си? И как да не се отнася с теб така, както ти се отнасяш към себе си? С пренебрежение. Защото ти самата си поставила нещата по този начин.
Ето няколко знака, че жената подценява своето място в отношенията с мъжа си и съответно той също не се съобразява достатъчно с нея:
Тя предпочита да му каже онова, което той би искал да чуе, вместо онова, което тя самата чувства и желае. Това поведение представлява подсъзнателно предпазване от нейна страна от критика и отхвърляне.
Но за да е здрава връзката, е необходимо тя да бъде честна както с мъжа си, така и със себе си. Всъщност е добре да започне именно със себе си, защото когато човек се преструва, макар и с най-добри намерения, той започва да се отдалечава от своите желания. А вътрешно този тип жена копнее да бъде приета такава, каквато е, а не каквато си мисли, че той я иска. Но се бои, че мъжът й няма да хареса истинското й лице. И няма да иска да чуе истинското й мнение.
Когато той я пита: „Къде би искала да отидем да вечеряме?“, тя назовава името на любимото си място, но бързо се поправя, че не държи да ходят там наистина. Нека отидат в ресторанта, който той харесва. Разбира се, повечето мъже ще бъдат доволни да заведат любимата си жена на мястото, което им е най-приятно. Но дали няма да са доволни и да отидат там, където на нея й харесва? Защо в тази двойка компромисите изглеждат възможни само от едната страна? Вероятно заради нейния страх да изразява желанията си.
Вижте още:
10 сигурни признака, че бягаш от себе си
Ако той прави неща или постъпва по притеснителен за нея начин, тя гледа да го извини. Предпочита да избегне споровете и да не му се противопоставя, което издава реалния й страх от отхвърляне и изоставяне.
Но проблемът е, че колкото и да скрива тревогите от действията му, притесненията остават. Затова е много по-добре да изрази своето недоволство, отколкото да го прикрива с извинения. Да му каже едно към едно: „чувствам се ядосана / наранена / все едно ме приемаш за даденост / тъжна, когато правиш това и това“ е по-добрият вариант, отколкото да къдри фалшиви извинения за поведението му пред себе си и останалите хора.
Тя иска да учи отново, да тренира за маратон, да се върне в родния град за малко, да направи нещо за себе си… Но това изисква време, прекарано без него, а тя не иска да го „изостави“. Въпреки че той го прави най-редовно, поставяйки своите интереси над времето, прекарвано заедно. Ако връзката е здравословна и той наистина я обича, би подкрепил нейните планове, точно както тя подкрепя неговите. Но никой не го е поискал от него…
Щастлива е, когато и той е щастлив. Затова инвестира много във връзката им. Докато той, от своя страна, не прави толкова много и е доволен, че някой поема цялата тежест на отношенията.
Неравенството в ситуацията се дължи на това, че тя се бои от отхвърляне и ужасно се страхува да не остане сама. Решение за нея би било да е по-внимателна с енергията, която раздава на мъжа до себе си. Вместо да я пилее с пълни шепи, може да задели малко сили, за да се погрижи за себе си и собствените си нужди.
За да е справедлива връзката, балансът между даване и вземане трябва да е равен. В противен случай тя ще се чувства с празно сърце, с незадоволени нужди и в крайна сметка – изгубена във връзката.
Той е имал лош ден в работата и закъснява за срещата им. Вместо да го укори за закъснението, тя се извинява за това, че се е почувствала засегната: „Не знаех, че денят ти е бил толкова тежък“. А всъщност нещата са простички: вината за лошия ден не е нейна, затова извинението е напълно излишно. Вместо да се самообвинява и да го извинява за неговите действия, тя трябва да го остави да поеме отговорност за тях. Хубаво, денят ти е бил лош, но ти все пак закъсня…
Типично е за всички влюбени, но жените са способни да обърнат целия си живот на 180 градуса дългосрочно, само за да станат удобни и незаменими за мъжа до себе си. Обичаш да лягаш рано, но заради него оставаш до късно вечер? Не обичаш футбол, но гледаш всички първенства, защото той иска компания? Не ходиш на тренировки в събота сутрин, защото той иска да си поспите до късно и да пиете кафе до обед?
Мила, не го прави. Поддържай рутината, която е най-добра за теб. Това не те прави егоистична. Важните неща за теб трябва да са важни и за мъжа до теб. Или най-малкото да се съобразява с тях.
Носи роклите, които той харесва, и не слага онези дрехи, които той не одобрява – независимо, че на нея са й удобни. Тя сменя прическата си, за да му се хареса, дори той да не е поискал това от нея. Не би го направила, ако е сама, но щом е заради него… В такива ситуации, жените са неистински със себе си и в един момент започват да съжаляват и да обвиняват мъжа до себе си.
Защото няма начин връзка, в която единият е загубил себе си, да бъде наистина щастлива. Дори да трае години, пак в един момент недоволството ще избухне като бомба със закъснител. Просто защото времената се менят и ние се променяме. Ако връзката не ни предразполага към растеж и самоусъвършенстване, рано или късно се превръща в тежест.
За да не се губят в отношенията си, жените с ниско самочувствие и страх от отхвърляне (което всъщност на дълбоко ниво е и страх от обвързване), е добре да се научат, че чуждите интереси не са в противоречие с техните собствени.
И понеже нашето истинско „аз“ в крайна сметка се проявява, колкото и да го крием – за тях е добре да знаят, че ако жертват индивидуалността си в името на връзката, вероятно накрая ще изгубят и двете.
Вижте още:
12 неща, които никога да не правите заради мъж
