Ако четете коментари и мнения в престижни медии и елитни блогове, ще останете с впечатлението, че „мъжествените мъже“ са ретрограден и патриархален остатък от едно репресивно минало и че днес дамите търсят по-нежни, женствени, незаплашителни, подчиняващи се партньори. Ако изобщо си търсят партньори, разбира се.
Но повечето разговори с реални жени, както и внимателното вглеждане в информирани от факти изследвания на техните избори и интереси, разкирва драматично различна картина.
Повечето от тях искат авторитетни, уверени, състоятелни, физически внушителни и автономни мъже, които са способни да поемат отговорност и да доминират своята среда.
Тази действителност явно е неудобна за тясната, но шумна общност на елтини инфлуенсъри и производители на „медийна реалност“, които водят война срещу вкуса на жените, докато в същото време обясняват колко важно е да се чува техният глас. За тези „ковачи на обществено мнение“ гласът на дамите е от значение, само когато съвпада с тяхната перспектива и идеологическа рамка. Спрямо тази идеологическа рамка модерният мъж трябва да бъде слаб, силно емоционален, неуверен, доминиран, изплашен и сексуално флуиден.
Да има водниста идентичност и характер със структурата и свойствата на топче пластилин. Всичко по-солидно и стабилно е брандирано като „токсично мъжество“. И се получава неловко, когато именно характеристиките на „токсичното мъжество“ се окажат най-привлекателни за нормалните представителки на другия пол.
Трябва ли желанията на жените да се подчиняват на културните трендове и политическите моди, произвеждани и промотирани от малък медиен елит в пълен разрез с реалността, но в свиреп синхрон с тяхната идеология? Ако и вие мислите, че не трябва, значи няма да ви хареса поредната пропагандна атака срещу идеята за мъжеството, провокирана от избирането на Идрис Елба за най-секси мъж на планетата в ежегодната класация на списание „People“.
От редакцията на изданието се опитаха утолят жаждата за етническо разнообразие като титулуват несъмнено качествения чернокож актьор Елба, но не предвидиха, че така ще разгневят друг сектор от политически коректния конгломерат.
Защото Идрис Елба е алфа-мъжкар. А това е проблематично в съвременния културен климат.
Прогресивните среди завибрираха от коментари на разочаровани и разгневени врагове на „токсичното мъжество“. „Guardian“ обобщи недоволството със статия, в която се настоява следващия път за най-секси мъж да бъде избран някой „по-малко мачо“.
„Победителят на списание „People“ отново е с квадратна челюст, патриархално излъчване и хетеросексуална ориентация“, пише изданието и изразява недоумение и съжаление, че от години има модел на предпочитание за „демонстратнивно мъжествени, авторитетни, патриархални фигури“. Според „Guardian“ наградата е „безпощадно хетеросексуална“ и в „разрез със съвременния публичен дискурс, който е оплоден от куиър културата“.
Статията продължава с твърдението, че „култът към мъжеството диктува, че идеята за секси е различна от красотата и поставя ударението на физическото привличане, а не на естетическите качества“. Материалът се подиграва на предишни носители на титлата като Мел Гибсън, Том Круз, Джон Кенеди и Ник Нолти и завършва с предложението за най-секси мъже на планетата да се избират млади, лишени от мъжество звезди като представителят на „туинк гей културата“ Тимъти Шаламе, прочул се с изпълнението си в хомосексуалната романтика „Назови ме с твоето име“.
Тонът на статията е идентичен с материал на „Newsweek“ за изследване, според което жените предпочитат мъже с пари и мускули. Изданието изразява дълбоко съжаление от резултатите и заключва, че „социалните роли явно не прогресират“.
За нормалните хора всичко това е абсурдно.
Разбира се, че повечето жени са привлечени от силни и авторитетни мъже. Не всичко на този свят може да се моделира от социални инженери и идеологизирани журналисти. Сексуалното привличане има биологична основа, която не подлежи на „културна революция“. Някои неща са закодирани в нашите гени от милиони години еволюция.
Изборът на списание „People“ отразява най-широките интереси на аудиторията, а не на радикалното медийно малцинство. Идрис Елба или младият Мел Гибсън винаги ще са по-атрактивни за повечето дами от Тимъти Шаламе.
Войната срещу вкуса на жените е обречена на провал. Ще бъде изключително трудно за елитната, но малка група, включваща неуверени бета-мъже-драскачи, буч лесбийки, крайни феминистки и индоктринирани пропагандисти, да наложи своята воля на огромното мнозинство от прекрасни, рационални и критично мислещи жени. Първите разполагат с медийни трибуни, а вторите – с истината. Или с други думи – слуховете за смъртта на „мъжествения мъж“ са силно преувеличени, а защо не и направо fake news.
