Като да се събереш с бивше гадже е, но май стои една стъпка по-високо. От една страна казват, че щом сте се разделили, значи е имало причина, от друга – че щом години по-късно продължавате да мислите един за друг, значи няма как да е случайно. От една страна вярвате, че всеки може да се промени, от друга – непрекъснато чувате, че хората не се променят. Ако имате деца, те биха били толкова щастливи да видят семейството си щастливо отново заедно, но ако пък не се получи, сигурно ще ги нараните два пъти по-силно.
В живота и в отношенията няма готови рецепти. И правилното за един може да е фатална грешка за другиго. Затова първият и най-важен съвет е: не слушайте генерализиращи съвети, които не са насочени конкретно към вашия казус. И не прибързвайте.
Повторният брак с човека, с когото сте се развели, може да бъде добра идея само когато и двамата се чувствате свързани и проактивно търсещи подновяване на обещанията си един към друг. „От мен да мине“, „може пък и да се получи“, „не намерих по-добро и сигурно няма да намеря“ не е достатъчно.
Запитайте се дали смятате, че сте отделили достатъчно време за подновяването на връзката си, за да успее тя този път.
Отговорът ви следва да се основава на всичко, което сте научили за себе си през времето, когато сте живели разделени, и това, което чувствате, реалистично и романтично, един към друг.
Не е достатъчно някой от вас да смята, че основната причина за повторното свързване е, че децата ви не харесват пастрока си например, или че им липсват семейните ви ваканции.
Често срещана реакция на децата – независимо дали са възрастни или по-малки – е да мислят, че знаят по-добре от родителите си, а и рядко си дават сметка в дълбочина за причините, които са разрушили първоначлната им връзка. Имат склонността да взимат страна. И повечето от тях не искат нищо повече от това да видят родителите си отново заедно, макар че по-рядко се срещат и такива, които категорично предпочитат обратното.
Може да прозвучи егоистично, но е по-важно да чуете аргументите на собствения си разум, отколкото тези на децата си.
Правилно е децата да са един от основните ви аргументи, когато взимате решение, но това не означава да вземете решението си такова, каквото те го искат от вас. Задайте си и други въпроси, несвързани с децата.
Наясно ли сте вече и двамата по-добре със себе си? Обсъждали ли сте какво би означавало на пракика да сте отново заедно и обмисляли ли сте напълно честно причината за развода си?
За предпочитане е, докато обмисляте да се ожените отново, и двамата да сте осъзнали, че се нуждаете от обективни професионални насоки относно причините, поради които първоначалният брак се е разпаднал. Не защото един терапевт или семеен консултант ще вземе вместо вас решение какво е най-добре за животите ви, но ще ви даде безпристрастна перспектива, през която да се видите отстрани и може би да си зададете въпроси, които не са ви хрумвали. Добрите съвети си струват и понякога е за предпочитане да ги чуете от професионалист, не защото близките ви не ви мислят доброто (макар че се срещат и такива близки!), а защото експертът се намира на емоционална дистанция от ситуацията ви и не е обременен от личните си чувства, желания и преживявания, свързани с нея.
Твърде опростено е да се приеме, че първоначалната раздяла се е случила заради тогавашната ви по-млада възраст или да се да се прехвърли отговорността само върху недостатъци на единия партньор или пък върху поведението на семейството на единия или и на двамата. Както и да са се държали вашите родители, определящо за развоя на брака ви е било как вие сте приели тези отношения.
Зрели хора сте и е редно да поемете отговорност пред себе си и един пред друг. Не говорим за вина, а за отговорност, различно е.
Нашият съвет е безплатен: каквото и да решите, и в двата случая е хубаво отговорът ви да се базира на това и двамата да сте готови да създадете по-добър живот, заедно или поотделно, за вас и за и с вашите деца.
Вижте още:
