Един мой приятел-гей, който е имал повече любовници от Саманта от „Сексът и градът“ и Либерачи взети заедно, обича да казва, че има два типа мъже – такива, които обичат партньорът им да гълта и такива, които обичат партньорът им да гълта… само дето не си признават. Аз, с моя мижав опит в тая област, си седя тука и размишлявам върху истинноста и всемирната валидност на това, бих казала, далай-ламавско прозрение.
И ето какво измислих…
Сексът в никой случай и в никой момент не трябва да се чувства като задължение, като нещо, което правиш, въпреки че ти е неприятно, само за да не скършиш хатъра на другия. По тази логика никой мъже не бива да очаква от партньора си и още по-малко да го насилва да преглъща спермата му все едно е айран, нищо работа. И въпреки това много мъже го правят. Искат, настояват, умоляват, унижават… Богове от плът, кръв и сперма, които са убедени, че заслужават да се издигнат паметници на еректиралите им чепове.
Замисляли ли сте се обаче защо за тези мъже, в набързо скицирания образ на които вероятно са се разпознали и някои наши читатели от този пол, е толкова важно човекът на колене пред тях или под тях да поеме животворното им семе?
Поради спецификите на физиологичния пол, с който съм се родила, няма как да отговоря на този въпрос от първо лице, но затова пък мога да потърся отговора в аналите. Така де, в интернет.
Битката на спермите, „течната душа“ и други исторически класики
Манията по спермата има дълбоки антропологични, ритуалистични и исторически корени.
В древна Месопотамия например хората почитали бог Енки, когото асоциирали с тази телесна течност, ерго с фертилитета.
В древен Египет пък мъжете си организирали мастурбационни битки, като наказанието за загубилия било да го „нахранят“ със спермата на останалите участници. Тези състезания имали за цел да пресъздадат мита за боговете Сет и Хор, които обичали да се заиграват с гениталиите си. Сценографията обаче никак не била проста. Сет, богът с тяло на човек и глава на мравояд, опитвал да съблазни Хор (който, между другото, имал далеч по-лицеприятна глава на сокол!), обаче Хор хич не бил вчерашен и всеки път, когато Сет се изпразвал, той изхвърлял семето му в реката. На свой ред обаче успял да подмами Сет да хапне листо от маруля, обилно намазано със собствената му сперма. Накрая двамата съперници се явили пред бог Тот, за да разреши конфликта помежду им и да отсъди кой е по-достоен да властва над Египет. За лош късмет на Сет, погълнатата чрез зеленчука сперма на другия “състезател” се материализирала над главата му като златен диск на срама и унижението, което не оставило никакво съмнение у Тот кого да обяви за новия владетел на Египет.
Придвиждвайки се по-напред във времето, вече сме в Древна Гърция, където фелациото, известно още като „свирене на флейта“, било широко практикувано, любимо занимание на големи и малки. През 300 г. пр. н. е. Аристотел описва спермата като „най-перфектната хранителна съставка“. Обаче само за мъже – понеже според него тя им давала необходимата сила, за да растат и да възмъжават.
Племето Еторо в Нова Гвинея пък приписвали сакрални, магически свойства на бялата течност. Един от най-важните племенни ритуали, този на инциацията, задължително включвал поглъщането на спермата на старейшните от момчетата, на които предстояло да се превърнат в мъже.
Предполага се, че първите християни също щедро са се черпили със сперма по време на определени духовни ритуали, понеже вярвали, че тя е еманация на душата, само че в течна форма. Колкото и богохулно да звучи, представителите на ранното християнство били убедени, че Иисус, предчувствайки близката си смърт, показал на последователите си по време на Тайната вечеря как правилно да „консумират“ духа Му чрез…орален секс.
Някои гностични секти като борборитите например пък разпространявали истории за Иисус, който пиел собствената си сперма след секс, докато самите сектанти имали навика да се омазват обилно както със сперма, така и с менструална кръв.
Японските будисти пък поемали с благодарност спермата на своя учител, защото били убедени, че по този начин неговата мъдрост ще се всели в тях.
След този сбит урок по история изглежда въпросът вече не е „Да гълтам или не?“, а по-скоро защо продължаваме да го правим.
Спермата като храна и разкрасително средство
Има жени, които оправдават пероралното приемане на спермата с чудодейните свойства върху кожата, които дерматолозите ѝ приписват. Чули-недочули, че съдържала вещества, които щели да им опънат лицата, както никоя спринцовка с колаген и ботокс не би могла. Всъщност има голяма доза истина в това – съдържанието на цинк, витамин С и веществото спермидин в еякулираната течност доказано повлиява положително състоянието на кожата. Същият този спермадин, екстракиран от спермата и втрит в скалпа, спомага за по-бързия растеж на косъма, а приеман перорално за… внимание!… удължаване на живота с около 25%. През 2017 г. в Science Daily излиза статия, отразяваща изследване на учени от Тексаския университет, според които консумацията на храни, богати на спермадин (зряло сирене, гъби, соеви продукти и др.), могат да намалят до нула риска от рак на черния дроб и да удължат живота.
А дали спермата освен чудодейна е и хранителна?
Факт е, че човешката сперма съдържа голям процент протеини и няма проблем да си я гълтате, ако, да речем, сте на диетата „Дюкан“. Обаче друг фaкт е, че за да си доставите количеството протеин, съдържащ се в белтъка само на едно яйце, ще трябва да изпиете половин чаша сперма, което значи да „издоите“ поне трима мъже едновременно.
Вижте още: Перфоратори, тения и сперма: най-абсурдните диети и хранителни режими в света
Пред веганите пък хамлетовската дилема „Да гълтам или не“ има своите чисто морални, освен диетични аспекти. Сами се уверете колко им е трудно да решат. Технически погледнато, спермата не е веганска храна, понеже протеинът в нея не е от растителен произход, какъвто е например в боба. По тая логика веганите не би трябвало да преглъщат, когато им се изпразнят в устата. От друга страна обаче основополагащата веганска философия е да не се консумират продукти от животински произход, а мъжът, макар и често окачестяван като „говедо“, „прасе“ и пр., не е животно, така че произвежданата от него сперма не би трябвало да попада в графата „животински продукт“. От трета страна обаче мъжът е човек и понеже еволюцията на човека е част от еволюцията на животниския свят, значи мъжът на практика Е животно.
Вегани или не, изобщо не искам да ви спирам да експериментирате със спермата като хранителна съставка още повече, че можете да намерите симпатични рецепти онлайн, каквито например предлага сайтът cookingwithcum.com (Да готвиш със сперма). Само ви моля да не се надявате, че като направите фелацио на университетския си преподавател и преглътнете неговата „мъдрост“, правилните отговори от семестриалния тест ще се влеят във вас чрез спермата му… както предполага споменатата по-горе будистка практика.
Психология на спермата
Според психолозите човешкото семе, освен чисто биологичните си функции, има фантастичната способност да контролира човешкото съзнание и да повишава настроението. Как става този номер?
Да поемеш нечия сперма може да се приеме като знак на подчиненост и благодарност. Доминиращият партньор изпитва чувството, че той е господарят, който напълно контролира случващото се. Не го възбужда толкова самото фелацио, колкото гледката на коленичилия пред него партньор, който с радост и едва ли не с благоговение е готов да приеме неговия „дар“. Целият този сексуален „етюд“ наподобява социалния ритуал на даване и приемане на възнаграждение за добре свършена работа.
И пак стигаме до неверояните съставки на спермата, за които е доказано, че действат и като антидепресанти. Факт е, че по време на вагинален и анален секс, химичните вещества от спермата се абсорбират през лигавицата и се вливат право в кръвопотока, с който достигат мозъла и удрят яко центъра на удоволствието. Когато обаче спермата се приема през устата, тези вещества отиват фира̀ заради стомашните киселини, които ги унищожават.
Тогава как да си обясним екзалтацията на приемащия, ако не с ефекта на антидепресантите?
Психолозите са склонни да дадат най-елементарното възможно обяснение на този психологически феномен: просто е адски секси да го правиш. Или поне така изглежда в порно филмите и клипове. Идеята, че изобщо участваш в такъв акт, всъщност те кара да копираш поведението на другите, които си виждал да го правят, и по този начин успяваш да излъжеш мозъка си, че всъщност много ти харесва. Оттам и еуфорията от акта. Освен това, когато го правиш с човек, на когото наистина държиш, поглъщайки спермата му е символичен жест на цялостно сливане с него – физическо и духовно.
Е, такава е и логиката зад поведението и на серийните убийци с канибалистиочни наклонности, тези, които похапват фламбирания във вино дроб на жертвите си след убийството, но това е тема за друг текст.
A за край на този ще използвам цитат от един гурманд с много специфичен вкус, чието име едва ли сте чували – Пол Фотенфойер. Той е автор на готварската книга „Natural Harvest“ (естествен урожай), всичките рецепти на ястия и коктейли, които съдържат човешка сперма. Та този ексцентричен готвач отправя следното послание към мъжете: „Ако искате партньорът ви да гълта, вие самият трябва да сте склонни да опитате собствената си сперма. Няма какво толкова да му мислите. В крайна сметка ние, хората, ядем всякакви гадости. Само се замислете! Яйцата всъщност са менструацията на кокошките. Млякото е секрецията от млечните жлези на кравите и овцете. А спермата не е кой знае колко по-различна. А и поне е пресна и знаете със сигурност кой е производителят.“
Вижте още:
Сексът не е като порното: заблудите, които приемаме за яки, а не са
