„Добрите те прецакват, лошите те прецакват,
а останалите не знаят как да те прецакат.“
Саманта Джоунс, „Сексът и градът“*
Наскоро ми казаха, че съм си сбъркала професията. Трябвало да стана психолог или психотерапевт. Сигурно е така, понеже любимото ми хоби е да опознавам хората, колкото е възможно по- задълбочено. Понякога дори ги опознавам по-добре, отколкото те са опознали себе си до този момент, и именно тогава успявам да ги шокирам с някое откровение. Когато обаче си говорим за „добрите“ и „лошите“ момчета, всъщност Саманта го каза най-добре преди години – и двата типа ще те „прецакат“. Просто хората не са черно-бели, независимо какво ни показват в момента или кое е преобладаващото при тях.
Например, моята добра приятелка и редакторка Лора, има силна непоносимост към така наречените „добри момчета“ , понеже според нея цялото нещо е една поза и непълно ненужен цирк.
Вижте още: Пазете се от „добри момчета“!
Аз също съм абсолютно способна да си отворя сама вратата и да си облека сама връхната дреха, но никога няма откажа някой друг да го направи за мен. Не го намирам за сервилно, нито ми създава илюзии, че съм „принцеска“. Е, добре де, иска ми се понякога да съм „принцеса“, признавам си. Иска ми се да не трябва да изпълнявам и мъжките, и женските функции в един свят, където са вече почти напълно смесени. Иска ми се да мога от време да време да мога си позволя да съм слаба и беззащитна. Искам и един мъж да чувства спокоен и свободен да плати сметката без да се притеснява дали това ще обиди жената отсреща и дали тя ще си помисли, че той я „купува“ по този начин. Тъй като това далеч не е смисълът на този жест.
Смятам, че едни отношения трябва винаги да са двустранни и всяка от страните влиза в тях, за да получи нещо.
Какво е това „нещо“ е въпрос на нужди и договаряне между хората, част от тези отношения. Това не означава, че ако си „добър“, ти се дължи време, внимание, секс. Означава, че ако си вложил от себе си обаче, е нормално да очакваш, че и другият ще вложи от себе си.
Тая работа с т.нар. „лоши“ момчета, много не се получава. Най-вече защото това често са просто нарциси, които не ги грее за теб или просто са толкова емоционално недостъпни, че не биха положили дори елементарни усилия да поддържат нормални отношения. Да, по-интересни и непредвидими са, безспорно, но това не значи, че като Алиса трябва да скочим в заешката дупка и да видим къде ще ни отведе.
Единственият начин да избягаме от етикетите и от клишетата е да бъдем себе си.
Да се погледнем искрено в огледалото и да си отговорим какво искаме и какво търсим в едни отношения, преди да забъркаме други хора в собствените си драми и сценарии.
Да бъдеш себе си обаче изобщо не е лека задача и изисква не малко жертви. Като за начало, да пуснем илюзията за това кои е трябвало да бъдем, а след това илюзията за това кои е можело да бъдем. Да спрем да се опитваме да „поправим“ всички около нас – да накараме „лошите“ момчета да са по-мили и да ни обръщат внимание, да караме „добрите“ момчета да не са раболепни, и да приемем хората такива, каквито са.
Защото това да се опитваме да решим проблемите на всички останали, само показва колко сме безпомощни и слепи спрямо нашите собствени. И да, хората не са божества. За добро или за лошо, сме равни, но това не ни прави еднакви. Не бих искала мъжът до мен да ме възприема и третира като божество, но бих искала по възможност, да ме третира като жена. Писна ми да съм „бро“.
*бел. ред. В оригинал цитатът има още по-цветисто значение с играта на думи „The good ones screw you, the bad ones screw you, and the rest don’t know how to screw you.“, която в буквален превод предполага, че останалите „не знаят как да те чукат“.
Вижте още:
Сексизмът и градът: абсурдните попкултурни послания на някогашните любими епизоди
