Как "микроизневеряваме" на парньора, дори да е неосъзнато
Изневярата вече не е толкова лесна за забелязване, както някога. Защото през 2026 година тя често приема уж по-малката, но въпреки това гадна форма на "микроизневяра", пише Аннита Кейти в статия за "Men's Health".
Вдъхновени от нейния текст, няма как да не си зададем цял куп въпроси:
Какво точно е "микроизневярата" - какво означава, къде са границите й и кога ги прекрачваме осъзнато или неосъзнато?
Стискайки личните си телефони в ръка постоянно (дори в тоалетната!), при това заключени с пръстов отпечатък или таен пин код, просто няма как партньорът ни да знае дали не изпращаме привидно невинно, но все пак флиртаджийско съобщение на някой бивш съученик или приятел.
Нито дали не ни се струва много забавно да споделим еротично меме с някой весел колега, вместо с човека, който спи до нас в блажено неведение.
Да не говорим за тайните ни разходки из еротични или порнографски сайтове или твръде горещ чат с AI бот, много по-склонен да ни прошепне мръсотиите, за които мечтаем, но няма как да чуем от примерната си половинка.
В същността си като "микроизневяра" може да се дефинира всяко поведение, което граничи с изневяра, без по същество да представлява физическата крачка към такава.
Микроизневярата е общуване и търсене на контакт с друг човек извън връзката по начин, който изобщо не ни дава усещането, че нарушаваме правилата или границите в настоящите си отношения. Но който потенциално би засегнал или нарушил доверието на човека до нас.
Именно затова "микроизневярата" е толкова подла: освен лъжа към другия, тя е и заблуда към нас самите - заблудата, че не правим нищо нередно.
"Какво пък чак толкова е станало?"
Разбира се, границите на това, което приемаме за "микроизневяра" може да са доста широки. Гледането на порнография например е нещо, по което няма единодушие: един го приема за форма на микроизневяра, а друг - не.
Кое е забранено и кое е разрешено във връзката се определя от хората в нея: от техните лични граници, от културата им, от навиците и опита им.
Но като цяло някои от най-често срещаните форми на микроизневяра - форми, които включват известно прекрачване на етичното поведение - са:
-
Да не споменаваш статуса на връзката си ("обвързан", "женен", "сложно е" и т.н.), когато се запознаваш с някого. Или да държиш в неведение за връзката си хора, с които контактуваш по-продължително;
-
Да си дадеш телефонния номер или профила в социалните медии на човек, който очевидно има интерес или флиртува с теб;
-
Да изпращаш флиртуващи съобщения или мейли;
- Да флиртуваш на живо с някой друг;
-
Да изпращаш сексуални съобщения или провокативни снимки на друг, не на партньора;
-
Да следваш профили в социалните мрежи, да ги харесваш, да слагаш сърца и да коментираш интимно, без знанието на партньора;
-
Да поддържаш активен профил в сайт за запознанства. (Това е гадно. Дори ако не го използваш активно. Тогава за какво ти е!??)
А еротичната комуникация с ChatGPT или AI ботове микроизневяра ли е?
Проучване сред 90 000 души, проведено наскоро, показва, че 26% от запитаните признават, че са флиртували с чатбот или изкуствен интелект за забавление.
Дали това е форма на микроизневяра към партньорите им обаче?
В крайна сметка, отговорът отново зависи от това какви граници сте си поставили като двойка. И докато някои не виждат никакъв проблем, защото в този случай шансът за реален физически контакт е нулев, то за други партньори няма разлика дали изразяваш желанията си към жив човек или към чатбот.
Едно е ясно: ако размяната на съобщения с чатбота би разстроила половинката, ако ги види или прочете - значи е форма на микроизневяра.
Във всички случаи, точно както и когато се разглеждат причините за изневярата, е добре да си изясним, най-малкото за себе си, защо правим нещата, които правим в рамките на връзката: защо флиртуваме с друг човек (или бот), каква ни е необходимостта да коментираме интимно снимки на други хора, какво целим и какво ни липсва в настоящата връзка.
Липсва ли ни интимност? Липсва ли ни комуникация? Или просто ни е скучно?...
