На отношенията извън брака или връзката се гледа силно негативно. Освен ако не говорим за полиаморна връзка. Класическата представа за любов със сигурност е моногамията. Възможно ли е обаче мисленето за изневяра и дори реализирането ѝ на практика да подпомогне връзката, вместо да я разруши?
Вижте още: Не сме ли всички полиаморни донякъде?
Съществуват четири типа изневяра и за някои от тях дори не бихме се сетили на първо четене, защото, нека си го признаем, при мисълта за изневяра, първата ни асоциация винаги е секс. Изневерите обаче са следните:
Вижте още: Съпругът ми и неговата приятелка
Според психолога Майкъл Формика именно такава класическа изневяра чрез паралелна връзка може да допринесе много за брака на една двойка.
Той вярва, че аферата може да осигури необходимата тръпка в едно вече остаряло партньорство, което е станало банално, скучно и рутинно за участниците си. Изневярата може да внесе нова енергия и пламък в основната връзка. Също така, анализът на аферата, на паралелната връзка, може да извади наяве това, което липсва на партньора в брака или първоначалната му връзка, стига да е склонен да анализира кое е различното между нея и изневярата.
Склонни сме да влизаме в едни и същи, или поне сходни като модел и развитие връзки, но когато изневеряваме, търсим нещо коренно различно. Именно то е онова, от което не признаваме, често дори и пред себе си, че всъщност имаме нужда.
Вижте още: Има (поне) 9 причини мъжете да изневеряват
„Доброто, което може да излезе от една афера, очевидно не е самата афера или нейните потенциални болезнени последици (за предадените, замесените деца и т.н.). Но, както често казвам, всичко е материал за промяна. Ако се вгледаме в избора си и се изследваме по честен и откровен начин, просто може да намерим един от ключовете, за да подтикнем собственото си лично израстване и еволюция“, пише Формика.
Тази еволюция може да ни върне към по-автентична връзка с нашата основна връзка или може да ни доведе до по-дълбоко разбиране за себе си, което да ни мотивира да я прекратим. Така или иначе, всяка промяна към по-добро и за двамата партньори, независимо дали заедно или поотделно, би била положителна.
Теорията на Формика обаче удобно подминава какво се случва с емоциите и психиката на третия човек – онзи от паралелната връзка, с когото се изневерява, сякаш той е инструментаризиран да идентифицира и „лекува“ проблемите на партньора в основната връзка, и нищо повече. А и колкото и убедителна да е идеята, че чрез изневяра, можем да научим какво ни липсва в брака и евентуално да го подобрим или прекратим, нараняването на най-малко един човек поради това, че не сме сигурни какво точно искаме, ни се струва твърде висока цена.
Вижте още:
Защо жените изневеряват