Откакто чу, че в общи линии всички в екипа му защитаваме някои каузи като правата на жените и опазването на природата, координаторът на един колектив, в който работим като бармани, често ни пожелава лека работа с думите „папкайте, слушкайте и не взривявайте Света Неделя!“. Разбира се, никой адекватен човек, независимо от политическите му убеждения, не би могъл да изразява одобрение или дори разбиране към един жесток терористичен акт. Да слушкаме не обичаме. Но пък частта с папкането в пожеланието си е съвсем релевантна.
Когато сме заети по време на работната седмица, много от нас пренебрегваме храненето. Типичният вреден модел е да не закусим, защото нямаме изграден навик или бързаме занякъде, да обядваме на крак – с колеги или в движение – нещо не особено здравословно, и в резултат на тази прекрасна хранителна пирамида да прихапнем някакъв бърз въглехидрат следобеда и да се подуем от прежядане на вечеря. Подобно хранително поведение вреди не само на хубавата ни фигура, но и на психиката ни – недохранването през деня ни прави по-нервни и по-малко продуктивни, късното ядене вечер пречи на здравия ни сън, потиска сексуалното ни желание и ни вкарва в една лоша спирала на настроенията, в която те започват да се влияят от пристрасяващия прием на бързи въглехидрати.
Най-разпространеното оправдание да не се храним редовно (тоест поне три пъти на ден) и с полезни за нас ястия е липсата на време. Чували ли сте някой да казва „толкова много работа имам, че нямам време да се усмихна“? Лично според мен, ако работата ти не е занимание, което само по себе си да те кара да се усмихваш, няма никакъв смисъл да продължаваш да се занимаваш с нея. Същото се отнася и за случаите, когато заради професионалната си дейност пропускаме да се грижим за човека, на когото дължим най-много на първо място, а именно на себе си. Случвало ми се е, когато дойде нов колега на работата ми или когато водя интервю с потенциален кандидат, да получа въпроса „А тук удобно ли е да се ползва обедна почивка?“. Това ме навежда на мисълта, че този човек явно е бил на поне едно работно място, където не е удобно и приемливо, нищо че обедната почивка е регламентирана от закона, а и от рамките на човещината и здравия разум.
Всъщност с малко по-правилно хранене ще улесним дори собствения си работен процес и ще зарадваме шефовете с повече идейност и продуктивност, затова си струва да отстоявате интересите си за и да се грижите за себе си по-добре (както по този въпрос, така и по всеки друг).
Вижте още: Няма страшно – това е просто работодател!
Плодовете сутрин например правят две чудеса – раздвижват храносмилането ни с високото си съдържание на фибри и подпомагат умствената дейност, както и подобряват настроението ни, чрез полезната за мозъка и нервната система плодова захар. Разбира се, винаги можем да се спрем на друга бърза и полезна алтернатива като например омлет, авокадо тост, бъркани яйца, чушка пълнена със сирене, гранола, овесена каша, кисело мляко със семена. Или да се поглезим с баничка и айран от квартална баничарница, защото си струва понякога човек да си позволи и нещо по-така, а особено сутрин то няма да му се лепне чак толкова. Закусването отнема 15-20 минутки повече, а денят ни тръгва съвсем различно след него. За стомаха ни е в пъти по-добре сутрешното кафе да не се пие на гладно.
Що се отнася до обяда – невинаги, но все пак все по-често около офис сградите има заведения и закусвални, предлагащи обедно меню, което да не е с основни съставки брашно и мазнина. По-здравословните и органични алтернативи обаче обикновено са много скъпи и няма как да си заминеш, хапнал първо и второ, без да оставиш минимум 15 лева. С времето открих за себе си, че ми е далеч по-приятно, вкусно и изгодно едновременно да си нося храна, приготвена вкъщи, ако, разбира се, не работя дистанционно от дома, както принципно предпочитам да правя. Така си осигурявам любимите си храни в достатъчно количество, приготвени точно както ми е по вкуса и поне три пъти по-евтини, отколкото биха били, ако си ги закупя готови. Мога и да си планирам какво ми се хапва предварително и да разчета менюто си за седмицата, така че да си осигуря всички нужни макронутриенти. И далеч не ми се налага да готвя всеки ден, ако си предвидя достатъчно количество, така че да не ми омръзне, но и да не е само за едно хранене.
Следбоедното огладняване се утолява най-успешно с плод или ядка (печена или накисната предварително). Безогледният глад на вечеря със сигурност ще намалее, ако спазвате тези няколко прости правила. И още нещо: храненето е ритуал, преди и след него е добре човек да подари на себе си 2-3 минути спокойствие и почивка, за да се настрои ментално и да задвижи метаболизма си – организмът дори не може да преработи адекватно поетите хранителни вещества, ако го държите под стрес по време на ядене.
Ако опитате да хапвате така в продължение само на няколко дни, ще забележите три неща – първо, че е много по-лесно и икономично, отколкото очаквате. Второ, че ще се чувствате много по-добре. И трето, че ще ви стане навик, който вие самите ще търсите и няма с лека ръка да се откажете от него заради каквото и да било.
Та да, папкайте, не слушкайте, но и не взривявайте нищо!
Вижте още:
Диетата, която е вкусна, здравословна, екологична и… не е диета
