„Ядеш мазнини, получаваш мазнини“ – това беше мантрата на американската диетология в последните двайсет години. Мазнините бяха припознати като най-първата причина за трупането на килограми.
Само че нарастващ брой нови изследвания показват, че това не просто не е вярно, ами е опасно погрешно.
„Има едно нещо, което със сигурност знаем за мазнините – консумацията на мазнини не води до напълняване. Напротив, дори може да помогне да свалим килограми – казва Арон Карол, професор по педиатрия към Медицинския университет на Индиана и автор на книгата „The Bad Food Bible: How and Why to Eat Sinfully“. – Това значи да върнем в диетата си мазните храни като авокадо, есетрови риби и ядки.“
Изводите са направени на базата на сравнение на диетата на хора, консумиращи бедна на мазнини и богата на въглехидрати храна и такива, които консумират високомаслени храни. Всеки път изследователите изтъкват, че хората, които ограничават приема на мазнини, не отслабват, нито пък получават някакви други ползи за здравето. Напротив, хората, чиято диета е богата на мазнини за сметка на прости въглехидрати, като бял хляб, паста и ориз, отслабват и са по-здрави.
Това ясно показва на лекарите и диетолозите, че злодеят, що се отнася до напълняването, не са мазнините, а по-скоро добавената захар и простите въглехидрати, които лесно се преобразуват в захари.
От диетите, ограничаващи мазнините, не се отслабва
Мащабно изследване, публикувано през лятото в списание „Лансет“ сравнява над 135 хил. души от 18 държави, подложени на нискомаслена или нисковъглехидратна диета. Хората на нискомаслена диета били много по-изложени на болести, причиняващи смърт, и по-висока склонност към сърдечен удар и болести на сърцето като цяло. Обратното, хората на нисковъглехидратна диета показвали значително по-занижени рискове към тези заболявания.
„Основните препоръки към диетата трябва да бъдат преосмислени съобразно тези изводи – единодушни са изследователите.“
И други анализи подкрепят тези изводи. Провеждан е осемгодишен експеримент, включващ почти 50 хил. жени, от които половината от тях били на нискомаслена диета и това не намалило риска от рак на гърдата или на дебелото черво или сърдечни заболявания. Освен това, никоя от тях не отслабнала.
„Какъв е изводът – доказателствата за ползата от нискомаслените диети са оскъдни, докато тези за ползата от определени мазнини непрестанно се трупат“ – обобщава Арон Карол.
Тялото има нужда от мазнини, за да функционира
Мазнините са от основно значение за съсирването на кръвта и за мускулния тонус. Те са градивно вещество в строежа на клетъчната мембрана, както и в защитната обвивка на нервите. Най-сетне мазнините ни помагат да усвояваме витамините и минералите, които приемаме с храната.
Когато не приемаме мазнини, ние компенсираме със захар и бързи въглехидрати, които доказано водят до качване на тегло и затлъстяване.
Изводът от над 50 различни изследвания по въпроса показва, че колкото повече рафинирани въглехидрати (бял хляб, ориз и паста) поемаме, толкова сме по-склонни към пълнеене и обратното – приемът на сложни въглехидрати като пълнозърнест хляб и кафяв ориз се свързва с намаляване на теглото.
Част от проблема се корени в това, че рафинираните въглехидрати и захарта ни карат да преяждаме.
„Определено е лесно да прекалим с газираните напитки, простите въглехидрати, храната с добавена захар и съдържаща консерванти“ – казва Кара Анселмо, нутриционист и диетолог от Ню Йорк.
Все пак не всички мазнини са от добрите
В партията на мазнините има две основни фракции – наситени и ненаситени мазнини. Знаете кои са полезните, нали? Добрите мазнини се намират в зехтина, рибата, авокадото и ядките, те се наричат моно- и полиненаситени мазнини. Лошите са трансмазнините, които се намират в преработените храни. Наситените мазнини го играят център, те са по средата и учените още не са се разбрали в кой отбор да ги причислят. Във всички случаи са за предпочитане пред трансмазнините.
Ако трябва да сведем всичко казано дотук в едно изречение, то е: яденето на мазнини няма да ви направи дебели, но захарта – да.
