Навигирането в бракоразводния процес – адвокати, медиатори, съдилища, ново жилище, лични финанси, гняв, носталгия, колебания – никак не е забавно. Иде ли ви да прикриете или отхвърлите сериозността на ситуацията, ако говорите с децата си за това? Това е логичен импулс, не искате да се покажете слаби пред тях. Или се случва да навлезете в другата крайност – непрекъснато да ги приемате за душеприказчик, който да слуша за вашите лични драми. Колкото и изчерпана или нуждаеща се от преекспониране да е темата за вас, замитането на фактите под килима може да има обратен ефект върху семейството ви.
Ако целта е спокоен дом, където децата ви могат да се научат на издръжливост в лицето на промяната, прикриването на истината или манипулираното ѝ представяне няма да доведат много далеч. В крайна сметка искате да осигурите чувство за безопасност на децата, за да зададат и те своите въпроси и да споделят емоциите. За целта има неща, които е по-добре никога да не казвате пред тях.
„Баща ти“ / „Майка ти“
Това непрекъснато повтарящо се, уж малко и невинно притежателно местоимение създава различност в семейството. Помислете за това: когато сте били заедно, вероятно просто сте се изразявали другояче „ще идеш ли на разходка с татко“, „днес мама ще те вземе от ясла“. Промяната би накарала детето да усеща дистанция в начина, по който се свързва с родителите си. Въпреки че е вярно, че разводът всъщност създава промени в семейната динамика, запазването на начина, по който детето вижда родителя, може да помогне да се запази чувството за сплотеност.
Изхвърлете това коварно мъничко „ти“. Може да се чувствате, сякаш вдигате бяло знаме в битка на егото, която наистина искате да спечелите, но в крайна сметка това е малък компромис за далеч по-здравословна награда: положително съвместно родителство.
„Ситуацията“
Може да е неволно, докато си говорите със сестра си по телефона пред децата например – и да използвате кодова дума, уж за да не натоварвате децата с проблемите си. Това може да изглежда като умен начин да ги предпазите от проблемите си, но всъщност кодираното говорене звучи зловещо – сякаш имате да кажете нещо много по-страшно и трудно за преглъщане, отколкото е реалността. Колкото повече се опитвате да прикриете случващото се, толкова по-тревожни и любопитни могат да станат децата ви.
За дете в детската градина думата „развод“ може да не означава нищо сама по себе си, но можете да им обясните какво е раздяла например, или да дадете пример със семейството на друго дете, което преминава през същото.
„Това не те касае“
Когато инстинктът ви е да предпазите децата си от мисълта, че те са виновни за развода, това вероятно ви се струва като напълно логичен и конструктивен отговор. Да не са причина за развода обаче не означава, че не ги касае, а и те все пак искат да знаят каква е причината.
Децата имат активно въображение и могат да измислят много сценарии, които нямат нищо общо с причината за развода, които нямат общо с истинската причина. Отрицанието може да доведе до усложняване на чувствата и преживяванията на вашето дете и да го демотивира то самото да споделя с вас.
Вместо това бъдете честни. В зависимост от възрастта на детето, разбира се. Можете да обясните, че причината за развода е, че мама и татко не се разбират и не смятат, че могат да разрешат проблема. Възрастните имат проблеми за възрастни, които понякога не могат да бъдат разрешени, колкото и да се опитват.
„Така ни е по-добре“
Разбира се, това вероятно е нещо добро за семейството в дългосрочен план, но от гледна точка на дете… не толкова. Тази фраза замита болката на детето под килима. Почти всяко дете иска родителите му да са заедно под един покрив. Дори ако единият родител има проблеми със зависимости, проблеми с гнева или други негативни аспекти, които са видими за детето, повечето деца искат да вярват в приказката, че някак си всичко ще се оправи. За тях е предизвикателство да приемат развода като положителен развой.
Признайте чувствата на децата си и реалността на ситуацията, като я наречете с истинското ѝ име – трудно и предизвикателство за всички. Оттам насетне се опитайте да споделите своята гледна точка, като бъдете честни относно решението си като последна мярка децата да растат в дом без караници или разногласия. Обяснете дори и това, че можете да бъдете по-добър родител, когато вие самите сте щастливи в личен план.
„Сега ще получаваш двойно от всичко“
Децата ви вероятно са по-умни, отколкото им приписвате.Въпреки че родителят може да смята, че това е успокояващо, повечето деца искат двама родители в дома вместо повече материални неща или две къщи, които да посещават в дните за личен контакт. Тази фраза е друг пример за поведение, което се опитва да минимизира чувствата на вашето дете и обхвата на събитията от реалния живот – дори ако това е направено от дълбокото ви желание да го защитите.
По-добре подчертайте, че децата ще получат повече качествено време с всеки родител поотделно. Колкото и време да прекарват в дома на другия родител, опитайте се да ги окуражите да декорират тамошната си стая и да имат второ място, което да наричат дом. Ако единият родител търси ново жилище, нека взема децата със себе си, за да получи отзивите им и да се увери, че харесват потенциалния си нов дом.
„Нищо няма да се промени“
Това е лъжа и го знаете. Ако излъжете децата, е по-малко вероятно да ви се доверяват в бъдеще. Светът, който децата познават, ще се промени из основи, и е жизнено необходимо да могат да говорят с вас за това.
Бъдете честни, че нещата ще се променят, но тази промяна понякога е добра. Да, те ще пропуснат определени традиции или семейни структури, но можете да изтъкнете реалистичните предимства, които могат да очакват. Те също така ще моделират вашето поведение и реакции в лицето на промяната и ще се научат на устойчивост.
Вижте още:
