Като родители, понякога ни се струва, че викаме на децата си „не“, „недей“ или
„спри“ прекалено често, особено когато са малки и още не различават сами правилното от грешното поведение. Как иначе да ги предпазим и възпитаме в известна дисциплина, ако не показваме никаква власт и авторитет над тях? Е, оказва се, че има как.
Посочените думи действително са необходими, но с мярка. Не всяко взаимодействие между родител и дете може да е фокусирано около „моркова или тоягата“. Няма как обаче и всяко второ изречение да се върти около забрани и заповеди – всъщност, не че няма как, но не е редно. Редно е в даването на възпитание да се опитаме да сведем тези думи до минимум, да ги пазим само за моментите, когато не можем да минем без тях, за екстремни ситуации.
Наистина не искаме да прекараме живота си като съдии и арбитри на всяко движение, което детето ни прави – това, към което се стремим в дългосрочен план, е самодисциплина. Когато просто прибягваме до използването на „Не!“ всеки път, когато детето ни се насочи към нова пакост или отправи неразумна молба към нас, можем да намалим възможността му да мисли самостоятелно. Все пак искаме ли да го възпитаваме, както сме се възпитали кучето си?
Вместо „не“, опитайте да формулирате въпрос – „ти какво правиш сега“, „къде отиваш“, „защо пипаш горещия котлон“, или просто да подвикнете „хей“ или „уау“, за да привлечете детското внимание.
Това може да е достатъчно, за да се спре детето и да помисли за няколко секунди. Ако отвърне с „Какво?“, тогава имате възможност да разговаряте и да го насочите към по-добър избор.
Понякога родителите казват „не“ в отговор на молба, но често това може да се превърне в ненужно регулярна и потискаща реакция. Често е по-полезно да казвате неща като „трябва да помисля за това“, „нека го обсъдим след вечеря“, или „хайде да поговорим за плюсовете и минусите“. Това дава време и на вас и на детето да обмислите всички пречки, предимства и детайли около искането и след това да договорите условия, над които можете да се обедините.
Окей ли е изобщо да казваме „не“?
Отговорът тук е „да“. Ако никога не го правите, детето ви расте неподготвено за реалния свят, където не всичко ще се случва според желанията му, и е по-вероятно да се срине емоционално под тежестта на действителността, когато волята му в крайна сметка бъде наистина блокирана. Освен това, децата не могат да разберат, че наистина са прегрешили, ако не им кажем ясно и твърдо. И не нещо още по-важно – детето трябва да умее да казва „не“, за да защити себе си в живота и в общуването си с хора, а човекът, от когото е добре да го научи, сте вие.
Налице са, разбира се, и редица други възпитателни методи, които могат да послужат като алтернатива на вечното „не“ и постоянното „спри“.
Минимум думи
Когато малките деца са изключително уморени или гладни, те често не могат да обработват езика умело. Така че вместо да използвате много думи за обяснение, сведете молбата, забележката, обяснението или искането си до пет думи. Например: Ако кажете „Знам, че сега искаш бисквита, и те разбирам, понеже всички обичаме бисквити, обаче не е редно да ги хапваш преди обяд, защото ще си развалиш обяда, така че ако седнеш и си изядеш супата и салата, мога след това да помисля за бисквитка за десерт“, детето ще чуе просто „бля-бля-бля-бисквита-бля-бля“. Можете да замените целия този монолог с нещо много просто: „първо обяд и после бисквита“.
Седни, помисли, действай
Децата трябва да се научат как да решават проблеми и да практикуват изпълнителните си функции (контрол на импулсите, критично мислене и т.н.), така че ако имате време и конкретната ситуация, в която се намирате, не е опасна за детето, подходете към някои проблеми по начин, който ще помогне на детето да развие именно тези си умения. Например: Ако детето се опитва да се качи по пързалка от неправилната страна или по предпазната мрежа и се ядосва, че не успява, не му се карайте, но и не му казвайте веднага какъв е начинът да се покатери. Посъветвайте го да седне и да помисли, да си направи план и да анализира само къде е сгрешило. Освен ако грешката му не е опасна за здравето, не бързайте да му я посочите вие. Инициативата, опитът и адаптацията, които идват от самото дете, са много ценни за израстването му.
Без обвинения
Ако постоянно повтаряте на детето, че прави нещо нередно или не може да направи нещо точно както трябва, не правите никаква услуга на него и на неговото самочувствие и увереност. Опитайте се да преформулирате коментарите си, така че да са по-малко лични в такива моменти. Например: Детето реди пъзел и не може да се справи, защото не се ориентира коя част къде пасва. Вместо да му кажете „спри да се нервираш, не слагай това там, не вижда ли, че не му е там мястото“, използвайте утвърждение, като „този пъзел изглежда доста труден, може ли и аз да се включа“. Предлагайте насоки дискретно, вместо да извършвате действията директно вместо детето си.
Все пак не поемайте ненужни рискове с малки деца. Без значение колко често сте говорили за безопасност, няма гаранция, че съветите ви са били схванати и запомнени. Можете да минимизирате рисковете, като имате няколко неподлежащи на обсъждане правила за поведение извън дома. Може да пробвате дори да превърнете тези правила в игра – като „музикални статуи“ или „Саймън казва“, за да можете да използвате команда „замръзни“ в много опасни за детето ситуации, без командата ви да прозвучи злобно и доминантно, но и да сте сигурни, че наистина ще спре.
И един последна идея, преди да сме ви досадили със съветите: наблягайте на позитивното, а не на негативното, когато посочвате грешки. Ако например видите детето си да разлива напитка, защото я носи несигурно, опитайте се да му внушите по фин начин как може да действа по различен начин, вместо да го разкритикувате, че греши. Вярно, ще ви коства едно петно от разлято питие по пода, но пък ще си струва за детето. В момента, в който кажете „спри, не, не го дръж така, ще го разлееш“, вие втълпявате в главата му, че не го бива и дори увеличавате шанса да направи беля. Вместо това просто можете да предложите алтернативен метод на пренасяне – „на татко ти пък му е по-удобно да носи чашата с две ръце“. Така ще му дадете по-разумна опция, без да се наложите или да засегнете детето. Струва си да се пробва, нали?
Вижте още:
При мама и тати е най-добре, но не завинаги
