Дания е една от страните, които консистентно са избирани за едно от най-щастливите места в света, според доклади на ООН за световното щастие. Общоприет възглед е, че има нещо, което датчаните правят правилно, а тяхната „хюга“ – концепцията им за уют, удовлетворение и сигурност – се асоциира с лично и семейно щастие и хармония, чието постигане вълнува хора от цял свят. Без да идеализираме националната култура а датчаните, която, като всяка друга, си има своите недостатъци, нека се спрем на един от видимите положителни аспекти на обществения живот в тази държава, а именно образованието на децата.
„Датският начин на родителство“/ „The Dannish Way of Parenting“ – книга от датския психотерапевт и педагог Ибен Сандал и американската писателка и психолог Джесика Александър, която за съжаление не е преведена у нас – описва начина, по който децата в Дания се учат на емпатия, както в училище, така и извън него. Четивото презюмира наличието на причинна връзка между това ранно обучаване на емпатия и общото благосъстояние на населението на страната. Децата в датската училищна система участват в задължителна национална програма, наречена „Стъпка по стъпка“, още в предучилищна възраст. В рамките на обучението им се показват снимки на деца, всяко от които проявява различна емоция: тъга, страх, гняв, разочарование, щастие и така нататък.
Децата разглеждат и тези илюстрации на емоция и ги обсъждат подробно, описвайки какво виждат и какво усещат изобразените на снимките техни връстници.
Тази дейност ги учи да концептуализират собствените си чувства и чувствата на другите чрез емпатия, как да решават проблеми, да проявяват самоконтрол и как да четат израженията на лицето на околните, наред с други неща. Съществена част от програмата е фасилитаторите и децата да не осъждат емоциите, които виждат; вместо това те просто признават и уважават тези чувства. В цитираната книга Сандал и Александър разглеждат и друга популярна програма, наречена CAT-kit, която е насочена към подобряване на емоционалното съзнание и съпричастност.
Тя, от своя страна, се фокусира върху това как човек да артикулира преживявания, мисли, чувства и сетива. Осъществява се отново чрез използването на карти с картинки, този път с човешки лица и изображения на жестове и стойки на тялото. Друг неин инструмент се нарича „Моят кръг“: Децата рисуват своите приятели, членовете на семействотото си, професионалисти, които работят с тях и непознати в различни части на кръга като част от упражнение за учене да разбират по-добре другите и различните контексти на общуването и близостта.
Датската фондация „Мери“ също допринася за обучението по емпатия в училищата.
Това е програма против тормоза, която се прилага в цялата страна, която насърчава 3- до 8-годишните да говорят за тормоза, агресията и дразненето помежду си и да се научат да стават по-грижовни едни към други. Програмата дава толкова положителни резултати, че повече от 98% от учителите казват, че биха я препоръчали на други институции.
Училищата в Дания също възприемат по-малко очевидни методи за обучение по емпатия чрез фино и постепенно групиране на деца с различни силни и слаби страни. Учениците, които се справят добре в академичните среди, се обучават заедно с тези, които не са толкова силни в академично отношение, докато срамежливите деца се свързват с по-общителни. По този начин училищата имат за цел да покажат на учениците, че всеки има положителни качества и по този начин да ги мотивират да се подкрепят взаимно в усилията си да достигнат следващото ниво на личностното си развитие.
Според изследвания, тази система на интерактивно преподаване включва дори повече равнища, отколкото е видимо на пръв поглед.
Учениците, които преподават на други, работят повече, за да разберат материала, да го възпроизвеждат по-точно и да го използват по-ефективно. Но те също така трябва да се опитат да разберат гледната точка на другите ученици, за да могат да им помогнат там, където имат проблеми. Развиването на способност да обясниш сложен предмет на друг човек не е лесна задача, но се отблагодарява с безценно житейско умение. Изследванията показват, че този тип сътрудничество и съпричастност също така доставя дълбоко ниво на удовлетворение и щастие на децата – любопитното е, че мозъците на хората всъщност регистрират по-голямо удовлетворение при постигане на резултати в сътрудничество, отколкото при самостоятелни победи.
Дания утвърждава курсовете по емпатия като част от училищната си програма от 1993 г. насам. Още в детската градина датските деца се учат да споделят и решават проблемите си със съучениците си. Дания се класира в топ 3 на най-щастливите страни в света вече девет поредни години. Както конспираторите обичат да казват: Случайност? Не мисля.
Вижте още:
Защо холандските деца са най-щастливите на света? Тайната знаят само холандските родители
