Да бъда майка нееднократно ме е водело към кабинета на терапевт. И, знаете ли, това е нещо, с което вместо да се срамувам, се гордея. Грижата за собственото ни психично здраве е един от големите подаръци, които можем да направим на децата си. Научих и запомних не само някои неща, които са травмирали мен като дете, за да разбера себе си по-добре, но и се ориентирах как аз самата да не наранявам децата си. Именно с тези съвети от терапевта си:
1. Да крещите от входната врата, защото сте имали напрегнат ден на работа.
2. Да мълчите демонстративно за наказание на близките си.
3. Да будите децата си сутрин агресивно и на висок глас.
4. Да третирате децата си различно – например да решите, че едното е "хубавото", а другото – "умното" – или пък на базата на възрастта или пола им.
Вижте още: "Начинът, по който се възползваха от моята травма, е отвратителен"
5. Да обобщавате с пасивна агресия тип "аха, ясно, явно аз съм най-лошата майка на света", ако децата споделят, че сте ги наранили с нещо.
6. Да отказвате да се извинявате, защото вие сте родителят и вашата работа не е това.
7. Да очаквате всички да ходят на пръсти покрай вас, когато сте в лошо настроение.
8. Да не защитавате детето си от другия родител и да не сте на страната на детето, когато той прави нещо очевидно вредно и нараняващо.
9. Да очаквате емоционална подкрепа от тях, каквато човек очаква от партньора или от приятелите си.
Вижте още: Семейната травма от родителите предопределя бъдещите ни връзки
10. Да ги третирате несправедливо, защото "животът е несправедлив" и така "ги подготвяте за суровата реалност".
11. Да виждате в тях "своето продължение".
12. Да очаквате да са ви благодарни за това, че ги храните и "им осигурявате покрив над главата", при все че това всъщност е най-базовата ви задача като родител. А и за финал нека напомним – това да станете родител е ваше лично решение, в което децата ви не са участвали.
Вижте още:
