Някои хора започват деня си с усмивка пред огледалото и мантрата „Ти си прекрасна, страхотна си“, а майките стават с „Така трябва, ти си майка!“ или варианта „Така не трябва, ти си майка“. Знам това, защото съм майка на две деца, наричани експеримент 1 и експеримент 2, на кратко 1 и 2. И за да стопирам първото „така не трябва“, не, това не е класация, знам, че не трябва да предпочитам едното си дете пред другото, това си е безпристрастно хронологична подредба по дата на раждане. И така, ето няколко от любимите ми „така трябва, ти си майка!“.
Радвай му се, докато е малко! Толкова е сладко!
Има една турска дума – байгън, когато консумираш толкова сладко, че ти стане лошо. Така е с храните, питиетата, местата, където ходим, работата ни, така е и с децата. Ако по цял ден си само в тяхната компания, накрая дори изхвърлянето на боклука навън е малък празник. Една приятелка се беше молила на мъжа си да отида да му купи бира, само и само да бъде за поне 10 минути на повече от 1 метър от детето.
Освен това аз наистина не мисля, че децата ми са сладки. Те са си едни малки личности и като такива могат да те изкарат от кожата ти за 3 секунди и да те разплачат от щастие за 2. Общуването с тях невинаги е приятно. А понякога и аз на тях не съм им приятна. Така че не виждам защо е необходимо всичко е да е една захаросана радост? Не е. И това му е хубавото.
Разходки в студ и пек, задължително всеки ден!
Разбирам, че чистият въздух, слънце и всичко останало са важни за детето. И тях то ги намира навън, на тези разходки. Има едно нещо, което обаче може да намери и вкъщи, и навън, което е дори по-жизнено важно – МАЙКАТА. Но не каква да е майка, а поне малко почналата, поговорила с приятел, изкъпала се, сготвила си, гледала си филма, чела си книгата майка. Тази именно майка е номер 1 фактор за здравето, щастието и развитието на детето. Когато майката е добре и детето е добре. Дори да не е излизала на разходка днес.
Гледай си детето, докато можеш! Работата ще почака!
Така! Това е тежко. На мен поне ми отне бая време. Доста се разкъсвах вътрешно от вина през първите години на експеримент 1, защото всички ми казваха колко е хубаво и колко пълноценна се чувстваш като 24 часа майка, а аз това не го чувствах така. Мина време, 4 години по-точно, и вече съм готова са си призная пред целия свят – аз обичам да работя! Обичам да пиша, да преподавам, да говоря, измислям, да уча и искам да го правя!
Осъзнавам, че в ролята на майка съм незаменима, но хора, защо това да бъде единствената ми роля – защо да не бъда и учител, и приятел, и човеккойтоползвамозъкасиимухаресва? Истината е, че най-щастлива бях, един следобед, когато за 2 часа преподавах на моите ученици, докато бебето спеше в слинга си върху мен. Бях наистина пълноценна – с детето и работата си, съвместени по удобен за мен начин. За всеки има негов cи начин.
Трябва да….
Нека да направим един експеримент. Експеримент 3. Кажете си силно „Трябва да прочетеш тази статия до края!„ Как е? Аз лично нямам абсолютно никакво желание!
Нормално е, кой обича да му казват какво да прави при това със задължителен характер. Аз не. Все пак, признавам си, че спрях да се бунтувам срещу повечето трябва в моя живот. Дори приех някои от тях, но ги приех, не защото така трябва, а защото аз избрах да го правя. Това е и един трик, който казвам на учениците си. Когато има нещо, което знаеш, че трябва да свършиш, ама хич не ти се иска, замени трябва да с избирам да направя, защото…. Така осъзнаваш, че наистина имаш причини да действаш, твои лични, а не натрапени от друг.
Така че следващия път, когато решите да споделите какво трябва на някого, може би е по-добре да му дадете възможност да осъзнае сам какво би искал да прави и да го подкрепите в избора му. Аз избирам да го направя, защото така ще има поне една по-спокойна и уверена в избора си майка, която гушка детето си и му се радва.
