Малките деца са хора, нали? Но не са просто хора – те са някаква много специална и усъвършенствана версия на хора, която притежава някои суперсили, за които възрастните можем само да мечтаем.
Някои наричат децата на възраст от 2 до 6 години наивни или глуповати, а те са просто неопитни. И за съжаление, когато порастват, натрупват опита от света на възрастните и губят извънземните си способности. А ето някои от тях:
Чисто сърце
Малките деца обичат на 100%. Тяхната любов е от най-висш вид, те обожават и боготворят. Не си правят сметки, не се пазят, не се крият, не се пестят, не използват чувствата си за разни тактики, не претеглят дали е заслужил човек тази обич, както правим ние, големите. Те я дават и дават! Когато станете родител, вероятността за първи път да усетите в живота си такава искрена и неподправена, щедра и пълноценна любов е огромна.
Сърчицата на децата са чисти и всичко, което им е на душичката, изкарват и навън. Да, понякога може да ви кажат, че сте дебел или с крив нос, или сте облечени ужасно. Но това е част от тази тяхна „суперсила“. Защото те не владеят етикеция и такт и това върви в пакет с чистите им сърца. Може да ви „изложат“ пред непознат човек, като кажат на глас, че им се струва грозен, но поне винаги сте сигурни, че не крият нищо.
После започваме да ги учим и да им обясняваме, че не трябва така, че е лошо, правим ги съучастници в наши лъжи пред други хора, показваме им директно или индиректно ползите от неискреността (според нас) и т.н., а те ни имат доверие и, за съжаление, бързо се учат. И така – докато се превърнат и те един ден в тъжни възрастни, които не смеят да си кажат какво им е на сърцето.
5 причудливи особености на малките същества – 1 част
Забравят лошото на секундата
Виждали ли сте как две деца (или вашите собствени две деца) на възраст към 2-3-4 години се скарват зловещо за играчка и каква драма е, и как бързо могат да се превърнат в бойно кълбо, като в анимационен филм? И ако не се намеси нито един възрастен, забелязали ли сте как след секунди двете деца са забравили изцяло за караницата си и отново са първи приятелчета, смеят се, гушкат се, делят всичко и изобщо си се разбират идеално (или поне до следващата свада)?
Ами да, това е следствие на чистите им сърца, но си е и отделна „суперсила“. И то доста суперска. Защото замислете се (ако не сте вие лично, то познавате поне по един такъв човек) колко мъка ни причиняват като пораснали: връщането в миналото, старите огорчения, обидите и нараняванията, размишленията от типа: „Ама той/тя защо така каза/постъпи?!“… И ни е толкова, ама толкова трудно да продължим напред и да забравим всичко това, че понякога то ни съсипва взаимоотношенията, кариерата, здравето, живота.
Щастливи от „нищото“
Сладолед? Щастие неземно! Близалка? Щастие неземно! Сладко котенце? Щастие неземно! Замислете се колко много и специфични условия трябва да са изпълнени при порасналия човек, за има причина да демонстрира такъв изблик на позитивни емоции! И когато ги има, пак не може да изрази толкова искрено щастието си… Е, да, малките деца могат и прекалено да страдат от нещо дребно, но както споменахме по-горе – само колко бързо после им минава и всичко е забравено, изчистено, без „вреден багаж“!
Използвайте тази суперсила и давайте поводи за „щастие неземно“ на децата – за нас, големите, поводите са толкова лесни, когато те се радват на толкова малко (мда, и не е нужно да са изхарчени пари).
Владеят истинското „спи като бебе“
Дори когато са бебета, да не „спят като бебета“, това се променя когато станат на 2-3 годинки, та дори до 6-7. Ако бебето може да се разреве нощем от някакви си лични бебешки страхове или да се уплаши от непознат звук, или да подскочи с рев от растящо зъбче, то в общия случай малките деца си спят дълбоко и непробудно. Ако не им се спи обаче и не искат да си легнат – няма да заспят и ще ни скъсат нервичките. Но ако ги уморите през деня с движение или ако са изтощени от ранното ставане за предучилищна, тогава и гърмящ топ не ги буди. Случвало ми се е съседите да правят ужасно шумно парти, да посегна към телефона за полицията (да, сори!), но да си кажа – чакай, я да видя децата. Ми те си спят като пънове. Няма да се събудят дори ако тенджера (плюс капака й) отскочи от теракотения под пет-шест пъти. Празнична заря в квартала – спят. А как заспиват само! Докато си говорите, задават въпрос и заспиват в края му.
Само не отваряйте невнимателно опаковка чипс, докато са заспали – това е друга категория шум, която веднага достига до тях…
5 причудливи особености на малките същества – 2 част
Страст към знания
Децата се раждат научни изследователи. Любопитство, жажда за знания и експериментаторска натура, без страх от провали. Това, което за нас изглежда като беля, за тях е научно откритие. Как изглежда сурово яйце, когато седнем върху него? Какво максималното налягане вода в маркуча може да понесем, докато гледаме в края му? Може ли да се рисува върху кучето? Наистина ли котлонът е така горещ, както татко твърди?
И въпреки нашите забележки и караници, те продължават да обичат да учат от личен опит. Мечтаят да станат ученици… Докато не тръгнат на училище и там не пречупят тази суперсила. Няма нужда от много обяснения, нали? Всеки родител знае как после вече ги караме насила да учат. Как си намират други причини да стават за училище – приятелчетата например или рисуването (преди някой възрастен да им обясни, че заек не се рисува така). И после как започват да се плашат какво ще стане, ако не се справят. Как безсмислената конкуренция и оценката на тяхното покорство убиват истинския им стремеж към знания…
Какво излиза? Такъв е светът? Така се расте? Нормално е? Така че – няма какво да направим?
Има. Нека поне уважаваме децата и ги подкрепяме в техните суперсили, докато можем. Пък и да вземем да си спомним и ние нещо от техните умения, а?
