Шокчета, чимбери, космонавт, „Напикай се!“ и още детски ретро гадни номера

| от Милен Антиохов |

Едно време, когато учителите имаха право да ни бият и не можеше да се оплачеш на родителите си, защото те щяха да разберат, че си направил някоя беля и можеше да отнесеш още някой шамар или наказание, с моите видински съученици в малките класове много активно играехме, ритахме мач, джиткахме из града и, разбира се, ходехме на училище.

Да, това е продължението на статията за детските ретро лафчета, в което ще разкажа за гадните номера, които тогава си правехме и които, за щастие, не са се запазили до днес. Или поне доколкото знам от децата ми. Като че ли сега тормозът в училище идва най-вече от учителите, като е доста по-елегантен – по-така, психически. Но това – за друг път.

Тук съм събрал примерите, които си спомням, не за тормоза или боя между децата тогава. А за онези едва ли не приятелски номерца, с които се забавлявате, с детския си акъл, без да си давате сметка, че някой после може да реве тайно вкъщи от случилото се. Но привидно, нямаше кой знае каква драма в клас.

Ето какви ги вършехме в основното училище едни към други:

Над училищната врата

Правеше се от най-рано дошлите в клас. Кошчето за боклук (празно преди първия час) се закрепваше над леко отворената врата с отвора надолу. И когато някой от учениците влизаше (вратата се отваряше навътре) – бам! Идеята беше да е унизително – нали е кошче за боклук, та един вид, ти си боклук! А представата – че ще захлупи главата на жертвата; само дето на практика гуменото кошче просто отскачаше в тиквата на сънливия съученик.

Телесна болка – 5; душевна болка – 6; уплаха – 4 (по десетобалната).

Върху якето

Понякога, зимно време в училищната стая беше студено и си стояхме облечени с якетата в час. Тогава имаше вероятност, особено по време на урок, съученикът от задния чин тайно да надраска нещо с химикалка на гърба на якето ти. Обичайно това беше семпла рисунка на пенис или изписана трибуквената дума за него. А после ти оставаше надеждата за ново зимно яке.

Телесна болка – 0; душевна – 7; уплаха – 0.

Честитка за рожден ден

Временно беше актуално в нашия клас, където бяха събрани най-едрите и бойно настроени момчета. Когато някой беше рожденик, не с лошо, нали, а като честитка, беше залавян от някои по-едри диваци и отнесен от тях на ръце по коридора до фоайето. Където имаше голямо корито с 4-5 чучура. Пускаха „щастливеца“ в коритото и го държаха под течащата вода. С добри чувства!

Телесна болка – 2; душевна – 3; уплаха – 4.

Измръзнали уши

Някой проклет гений го беше измислил това. Дошлите в зимен ден на училище без шапка, с измръзнали уши, страдаха много от този номер. Току-що влезли, много преди да се стоплят, някой минаваше зад гърба им и разтриваше с две ръце енергично и силно ушите им. Ако не сте го изпитали, не знаете колко боли!

Телесна болка – 8; душевна – 2; уплаха – 4.

Чимбер

Обикновено се правеше от някой по-силен ученик върху друг, който не смееше да му се противопостави и стоеше кротко. Та правещият чимбер поставяше на главата на другия плътно дланта и пръстите на едната си ръка, натискайки с тях надолу, а с другата ръка дръпваше нагоре средния си пръст, след което го пускаше рязко със сила в главата. Ако правещият го е майстор на чимберите, си боли.

Телесна болка – 5; душевна – 3; уплаха – 3.

Шокче

Чукване рязко (и често – с хлъзване) с юмрук по главата на някого с леко издадено по-напред кокалче на средния пръст. По-милостивият вариант на това беше: „Самонакажи се!“ – когато чулият репликата трябваше сам да си удари едно шокче. Но ако хитруваше и си го направеше твърде леко, самонаказанието се отменяше и му се прилагаха „справедливо“ силни шокчета.

Телесна болка – 6; душевна – 3; уплаха – 3.

Купчина

В междучасието в класната стая (обикновено между предните чинове и черната дъска) момчетата събаряха някой съученик на пода и се мятаха отгоре му, трупайки се един върху друг до максимално голяма купчина. А най-лошото беше, когато това продължаваше повече от 3-4 секунди.

Телесна болка – 9; душевна – 7; уплаха – 9.

И набързо няколко номера от летните лагери и зелените училища:

Нощно хоро

Големите влизаха нощем в стаите на малките и ни караха да ставаме и да играем народно хоро без музика. Тогава децата знаехме как, защото всяка сутрин преди часовете, освен физзарядка, имаше и задължително Дунавско хоро на двора (по музика по уредбата, разбира се).

Индианец

Докато спиш, да те намажат с паста за зъби по лицето.

Водолаз

Докато спиш, да те обърнат с дюшека в кревата ти.

Космонавт

Докато спиш, да обърнат цялото легло с теб в него, към пода, така че то да те затисне.

„Напикай се!“

Късно вечер, когато някой в голямото помещение, в което сте настанени 20-ина хлапетии, е заспал. Няколко деца клякате до спящия, като един от вас държи две чашки, едната с вода и изсипва водата от нея в другата бавно, като заедно с другите, с тихи гласове, методично повтаряте: „Напикай се! Напикай се! Напикай се!…“.

На един от лагерите в Раковица бях инициатор на този номер и държах чашките. Сутринта се разбра, че момчето наистина се беше напишкало – останахме много доволни с детския си акъл. После, когато чух лелките да си говорят, че не им се занимава да му сменят чаршафите, че момчето било прехвърлено тук от друг лагер, понеже там също се напишквал, и че затова решили да го изгонят и от нашия лагер, се разкаях. Ако четеш това, отдавна пораснало момче, което не познавам, прости ми!

Още от Милен Антиохов:

„Скъкан“, „склефан“, „Поп Андрей“ и други ретро детски лафчета

 
 


Повече информация Виж всички