Седене, стоене, ходене: стъпките на бебето

| от д-р Василис Фурлакис |

Най-впечатляващите моменти в развитието на кърмачето през първата година от живота му са възможността да седи, да стои и особено прохождането му. Тук също спомагат определени вродени рефлексни механизми. Ако държите под мишниците едно 5-6 месечно бебе изправено така, че крачетата му да допират пода, то автоматично изпъва коленните и тазобедрените стави – сякаш стои. Освен това, поне частично, то започва да контролира равновесието на тялото.

При хоризонтално положение бебето на същата възраст изпъва лакътните си стави и ръцете срещу постелката, когато е по корем. За това обаче необходимо условие е, да е развило вече своето зрение и да може да фиксира предметите – в случая постелката. Един подобен двигателен механизъм се осъществява също при едно 10-12 месечно кърмаче, когато го държим изправено така, че да фиксира с поглед постелката, пода, масата. То изпъва крачетата си срещу постелката, искайки да стъпи върху нея. Към предпоставките за стоене и ходене спада и развитието на способността да реагира срещу възможното падане с рефлекторното изпъване на ръцете напред, назад и встрани. Този механизъм, както и възможността да държи главата си самостоятелно, се развива между 6-тия и 10-тия месец и е важно условие, за да може детето да седи.

Growth-Spurts

След 8-мия месец, самостоятелното контролиране на позицията на главата на кърмачето е напълно развито. Тазобедрените стави могат активно да се свиват, така че сгъването на тези стави вече не е само елементарен израз на по-силната сгъвна мускулатура, както е през първите седмици след раждането. Самостоятелното въртене от положение по гръб в положение по корем и обратно е напълно възможно. Сега бебето може да се опира върху едната или върху двете си ръце и да повдига горната част на тялото си от постелката. Всъщност по това време са налице вече всички предпоставки, за да може бебето да седи.

Напълно самостоятелно седене всъщност е възможно, според двигателното развитие на различните бебета, около 8-мия – 9-тия месец. Преди това говорим за “поставяне в седнало положение“.

Отначало кърмачето само в отделни моменти може да седи самостоятелно. Тук трябва да се подчертае, че в това отношение има разминаване между разбирането на някой амбициозни родители от една страна, и съветите на лекарите от друга.

Development-of-babies

Моето мнение е, че едно дете трябва да се оставя да седи самостоятелно и без опора тогава, когато то само е способно самостоятелно да сяда. Чак в този момент органът на равновесието във вътрешното ухо и мускулатурата на детето са развити достатъчно, за да се задържи детето стабилно в седнало положение, контролирайки активно тялото си. Важно основание за този съвет намираме в облия гръб (прегърбването), който се наблюдава при кърмачета, които рано се поставят без опора в седнало положение. Разбира се, седенето върху гърнето за кратко време не може да се избегне, ако искаме рано да развием у кърмачето чувството за чистота.

След 10-тия месец телодържането на кърмачето се развива другояче. То вече държи гърба си по-изправен, а коленните стави са полуизпънати (като Буда). Малките деца често седят и с извити навън крачета, докато коленете са леко свити, а стъпалата „гледат едно към друго“ (по турски).

700-00166539 © Dave Robertson Model Release: Yes Property Release: No Model Release Baby

Още през 9-ти месец е възможно придвижване напред, което прилича повече на пълзене. Кърмачето се придръпва напред с ръцете, докато коремът е опрян в пода. Следващата стъпка напред е стоенето на „четири крака“ – детето се надига от пода като се опира на ръце и колене. От тази позиция то постепенно започва да лази напред. Тук трябва да се изтъкне важен рефлекторен механизъм, който човекът е наследил от филогенетичното (историческото) си развитие. Едновременно напред се изнася ръката от едната страна страна и срещуположния крак, а след това следва изнасяне на другата ръка и крака от другата страна. Това е т.н „ходене на кръст“. Тази последователност на поставяне на ръце и крака дава стабилност на тялото. Лазенето остава даже след прохождането важен начин за придвижване при малките деца.

08b57b74c060e21a537e6d011996b7e1

Около 10 – 11-тия месец вече от положение по корем или от положение на „четири крака“, при развита способност за захващане за преградката на креватчето, кошарката или в проходилка, кърмачето може само да се изправи и така достига фазата на стоене. Отначало стоенето е нестабилно, с чести падания, но при развит защитен механизъм на разперените и изпънати ръце. Постепенно детето придобива по-голяма сигурност и стабилност.

crawl

През 12-тия месец детето вече може да прави няколко стъпки, подпомогнато от майчината ръка, а малко по-късно като се държи за околните предмети може да прави опити за т.н. „крайбрежно плаване“. Започва знаменателна промяна в развитието на дето, то се учи да ходи.

Детето проходи! Отначало след няколко крачки, подкрепяно от грижовните ръце на мама, татко, баба, то пада. Изправят го, то пак тръгва. Трябва да мине известно време, докато детето може да ходи самостоятелно. Много удобни се оказаха и коланчетата за прохождане, които от една страна помагат на детето да се задържи право и да прави крачки в определена посока, а от друга страна го предпазват от евентуална травма при падане. Разбира се, че те се изполват от някои родители и по-късно през втората година, тъй като по този начин се осъществява по-добър контрол върху непрестанно движещото се дете в стремежа му „да изучава непознатия околен свят“.

Процесът на прохождане започва след като детето навърши 1 година (някои деца 1 месец по-рано, други 1-2 месеца по-късно), но повечето деца се изправят съвсем самостоятелно и ходят стабилно чак около 15-тия месец от живота. Прохождането върви паралелно с развитието на централната нервна система. Тук става въпрос за една способност, която не се придобива с учене и упражняване. Ходенето е вродена функция на човешкия организъм. Всъщност, ако се вгледаме добре, примитивен рефлекс за крачене се открива още при новороденото. Впоследствие върху него се наслагват и развиват и други механизми, за да може детето да ходи по-късно като възрастния човек.

lindam-kolan

Както стана ясно, най-малко една година трябва да мине, за да са налице всички предпоставки за изправеното ходене на детето. Мускулатурата трябва да е достатъчно развита, за да държи тялото стабилно във вертикално положение, органът на равновесието във вътрешното ухо трябва да функционира нормално и рефлексите и автоматизмите да са изградени така, че да правят възможно ходенето, крачка след крачка.

Тук искам да отбележа възможността за изкълчване на част от лакътната става при водене за ръка (болезнена пронация), което се случва понякога при плачещо и дърпащо се назад дете (понякога и по-късно през втората и третата година). Едно невнимателно дърпане на ръчичката от родител предизвиква внезапна болка, плач и невъзможност за движения в ръката. Ставичките на децата са доста халтави и едно пазместване лесно се получава. Необходима е лекарска помощ. Наместването става лесно. Болката изчезва веднага, движенията се възстановяват и детето престава да плаче. Излекуването е пълно, но бъдете внимателни с малките деца, когато ги водите за ръка.

Развитието на двигателната способност и ходенето се осъществяват винаги по едни и същ модел, който е вграден в наследствената програма на човешкия род. Узряването на нервната система, започващо от мозъка до периферията на тялото, намира своя израз в това, че отначало кърмачето започва стабилно да държи главата си. След това идва повдигането на горната част на тялото от постелката, което се съпътства от съответно държане на ръцете и краката, от волево контролирани и целенасочени движения на пръстите на ръцете и на краката.

Новородените и кърмачетата имат един вроден стремеж към движение. Центровете в ствола на главния мозък, чиято функция все още не се контролира напълно от кората му, са отговорни за това. Този стремеж към движение трябва да се има предвид при всеки стадий на развитието на детето.

Кърмачето трябва често да се поставя да лежи по корем (под родителски контрол), веднага щом може да държи главата си стабилно. За да може малко по-късно то да се върти само по от гръб по корем и обратно, креватчето му трябва да е достатъчно широко. Така след 9-тия месец, то ще има пространствени възможности да лази, да стои право и впоследвствие да проходи. За целта се използват кошарите и проходилките (прочетете скоро статията за проходилките).

По-късното развитие на детето никога вече не се характеризира с толкова важни и бързи промени, както това през първата година от живота му.

Трябва обаче да се подчертае, че съществуват качествени разлики между движенията (походката) на малкото дете и израсналия младеж. Малкото дете (1-3 годишна възраст) също проявява голяма активност за придвижване и желание за изучаване на околната среда. Към края на втората година то може самостоятелно да се качва по стълби, да се покатери и да седне на голям стол (опасност от падане) и да отваря вратите (внимание – детето може да „избяга“). Движенията на ръцете обаче са все още несръчни. Закопчаването на копчета и вдигането на цип е възможно чак през третата година, докато връзването на връзките на обувките се постига едва през четвъртата година. Самостоятелно могат да се научат да се обличат деца и на 3, и на 4 и на 5 години, все по-правилно и по-бързо. Те започват да скачат на един крак, прескачат малко препяствие, дори могат да танцуват по детски и да карат велосипедче с 3 колела.

Децата на 5 години вече са по-сръчни при игра с топка, могат да се хранят (в известни граници) с прибори за хранене, да мият зъбите си с четка, да решат косата си с гребен, да използват при определени игри инструменти за конструиране.

След 6-тата година започва училищната възраст и т.н „първа промяна на тялото“. Движенията понякога изглеждат некоординирани и припряни, като че детето не се справя отначало напълно добре с порастналите си ръце и крака. Краят на тази промяна завършва към средата на 7-мата година. Силата, сръчността и обхват на движенията вече значително са се подобрили. През следващите години двигателната активност става все по-гъвкава, плавна и ефективна. Интересът към спортуването и спортните постижения стават по-големи. Нови дълбоки промени в организма на подрастващите се наблюдават вече в периода на пубертета („втората промяна на тялото“).

Родителите трябва да знаят че както физическото развитие на отделното дете може да има значителни отклонения от средната норма, така и при нервно-психичното развитие има такива варианти в границите на нормата. Едно дете може да има развитие с два-три месеца по-напред или по-назад от приетото за норма. Ако развитието на на детето не показва съществени и значителни отклонения, вие можете да бъдете съвсем спокойни.

Д-р Василис Фурлакис е завършил Медицина в Медицинския университет – София през 2002 година.

IMG_4395-1-281x300

През 2003 г.-2004 г. е преминал обучение в Спешно отделение по детска травматология (УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ – София). рез 2005 г. започва Специализация по Ортопедия и травматология в Университетската болница Горна Баня – София, в отделение по Детска ортопедия, първоначално под ръководството на Проф. Борислав Владимиров, а след това под ръководството на Проф. Христо Георгиев.

о време на специализацията си (2005 г.-2010 г.) е бил обучаван от водещи детски ортопеди в България в профилактиката и лечението на дисплазията на тазобедрената става при новородените, в лечението на вродени детски деформации, в лечението на плоскостъпието при деца и др.

Също така е специализирал в реконструктивната хирургия на тазобедрената и колянната става. Като асистент и оператор е присъствал на десетки операции в детската ортопедия, смяна на тазобедрената и колянната става, халукс валгус и др.

рез 2013-2014 г. е преминал специализация в профилактиката на дисплазия на тазобедрената става при новородени в Щолцалпе – Австрия и лечението на еквиноварус по метода Понсети под ръководството на Prof. Reinhard Graf – Професор по Детска ортопедия.

През 2016 г. е работил като детски ортопед в МБАЛ „Света София“.

От началото на 2017 г. има частен кабинет в гр. Солун (ул. „Егнатия“ 54) – Гърция и оперира в частна клиника „Агиос Лукас“ – „Свети Лука“ в Панорама – Солун.

От 1-ви юни 2017 г. извършва прегледи на пациенти след предварително записване (работи с НЗОК)

в гр. Гоце Делчев (Немска Клиника). От 1-ви ноември 2017 г. извършва прегледи в МБАЛ „Hадежда“ -Болница за женско здраве – София. От 1-ви февруари 2018 г. извършва прегледи, всяка сряда, на пациенти след предварително записване (работи с НЗОК) в МБАЛ „Люлин“ – София. От 1-ви Април 2018 г. извършва прегледи на пациенти, всеки вторни, след предварително записване в Неоклиник “Neo Clinic“ – София. Скоро предстои откриване на частен кабинет в град София който ще работи и с НЗОК (Здравна каса).

Още статии от него по темата за детската ортопедия може да четете тук.