Мозъкът на тийнейджъра е малко крив, което понякога прави нашия живот на възрастни малко криви неравен. Въпреки това, всичко е наред… В крайна сметка, тези държащи се откачено тийнейджъри са наши и ги обичаме. Виждате ли, проблемът е, че мозъкът на тийнейджъра не е развит до такава степен, както нашите мозъци. Освен това техният мозък се развива неравномерно също така. Да, това е вярно!
Разбирате ли, частта от мозъка на тийнейджъра, която контролира действията и която е отговорна за решенията и контрола над импулсите се развива по-бавно, отколкото други части. До средата или края на двадесетте си години, те не могат напълно да развият тази част от мозъка си. Така че, когато вземем предвид този едностранчив тийнейджърски свят, не е странно защо понякога ни подлудяват, особено когато правят обратното на онова, което тъкмо сме им казали.
Освен това нашите тийнейджъри жадуват за собствената си независимост. Това е хубаво, защото не искаме те да живеят с нас завинаги, особено когато ни задават нон-стоп въпроси като в някаква игра, точно както прави моят син сега. Нашето хилене и понасяне на това, и включването в играта с20-те въпроса на нашите тийнейджъри, без да ги взимаме насериозно, в крайна сметка ще се отплати с това, че децата ще пораснат и ще се превърнат в отговорни възрастни.
Родители, трябва да сте доволни. Защото в крайна сметка ние знаем какво да правим с нашите тинейджъри. Ние самите сме били тийнейджъри някога. Въпреки че светът се е променил и не прилича на онзи, в който израснахме, тинейджърите пак са си тинейджъри.
Нека се доверим на нашите родителски инстинкти. Имаме такива, родители! Помнете, никой не познава децата ни по-добре от нас самите. Нека не пренебрегваме всички онези години, в които сме опознавали нашите деца. Нека да не губим здравата връзка, която сме изградили, само защото има някои грапавини по родителския ни път, докато шофираме из града на тийнейджърството.
И, кактомоят дядо обичаше да казва:„Бягай да се учиш, да водиш и да изливаш основите на по-добър свят за всички нас.“Ние можем да се справим.
И още веднъж, родители, благодаря ви предварително за всичко, която правите и всичко, което ще направите…
