Разликата между първото и второто дете

| от |

Когато големият ми син беше на шест години, през главата ми мина мисълта, че може би е хубаво да се сдобия с второ дете. Той вече беше станал достатъчно самостоятелен, за да не трябва да му слагам всеки залък в устата и имах достатъчно свободно време за себе си и работата ми.

Мислите ми се превърнаха в реалност. След точно девет месеца се сдобих с още един син. В началото накакси всичко изглеждаше същото – колики, хранене, зъби…, докато не проходи. Големият ми син на една година говореше отчетливо, заспиваше сам, използваше гърне…единствено имах грандиозен проблем с храненето, но така или иначе все още го имам, тъй като е ужасно злояд.

Малкият, за разлика от брат си, на три години все още не говори (прави го единствено, когато на му скимне), не обича да заспива сам, ужасно палав е и ми се качва на главата. Не бях подготвена за тази разлика в характерите. Между стандартните женски, клюкарски разговори се оказа, че и моите приятелки имат този проблем. Едно от децата им е категорично различно от другото – и това не е от зодията, тъй като и двамата са скорпиони.

Всеки ден се събуждам с мисълта „ох, дано да се е кротнал и проговорил“, но денят ми минава на същите обороти. Дори не знам кога „ще се оправи“. Някои казват, че буйните деца са по-стойностни и по-интересни, но едва ли тези думи са излизали от устите на майките им.

Много е странно, когато очакваш по един начин да протекат първите три години, а нещата се случват по съвсем неочакван начин. Бях убедена, че ще се опитам в някакъв момент да имам момиченце, на което да му връзвам панделки и да го обличам в роклички, но в момента съм доста разколебана. Но всъщност, когато и малкият стане на шест може вече да съм забравила какво е било преди и да съм заредена с нови сили, за да опитам отново да се впусна в детските неволи.

 
 


Повече информация Виж всички