Дъщеря ми, да я наречем Аля, винаги е била много здраво дете. Точно тя беше детето с перфектно посещаване на детска ясла, което нито пророни сълза на първия си ден, нито лепна пъервия грипен вирус, който мина през групата. В общи линии – детето, към което други родители с болнави синове и дъщерички гледат и въздъхват с благородна завист, а на края на изреченията за него често се казва „пу-пу, да не са му уроки“.
В началния курс обаче, около втори клас, тя започна редовно да повръща. Нямаше температура, нямаше други симптоми. Отначало беше веднъж седмично, обикновено преди лягане. След като повърне, се чувстваше напълно добре, лягаше си, завиваше се и си засписваше съвсем спокойно.
Заведох я на педиатър, който предположи, че Аля не иска да си ляга да спи и повръщането може да е начин да привлече внимание и да си спечели време и привилегии.
Това веднага ми се стори малко крайно.
Повярвайте ми, виждал съм какво ли не, децата биха направили всичко, което ще ги задържи извън леглото вечер“, увери ме педиатърът, който, между другото, вече не ѝ е лекуващ лекар.
Затова пробвах да кажа на Аля, че може да си ляга по-късно, когато на нея ѝ се доспи. Можем да опитаме премахнем времето за лягане.
Проблемът обаче зачести.
Промяната на графика за спане изобщо не помогна – повръщането продължи, дори с времето се засили, стигнахме дотам да се случва всяка вечер, а често и сутрин преди училище. Излишно е да казвам, че към онзи момент аз вече умирах от ужас и през главата ми минаваше какво ли не. Страхувах се да ровя много за симптоми в интернет – знаете как е, дори ако потърсиш в Google възможни причини за кихавица, пак е много вероятно да ти излязат като потенциални причини 7-8 заболявания с летален изход…
Една нощ, когато вече стана да повръща неколкократно, след като си беше легнала, съпругът ми настоя да я закараме в спешна помощ, където ѝ дадоха хапчета и предложиха да я сложат на система с глюкоза, за да не се обезводни. Препоръчаха ни да се консултираме с гастроентеролог при първа възможност.
Той ѝ купища въпроси относно това колко често ходи по голяма нужда и размера и формата на изпражненията си, притиска стомаха ѝ на няколко места, праща я на кръвни изследвания и накрая заяви, че не знае защо повръща.
Отидохме за второ мнение при друг гастроентеролог.
Той гледа детето на ултразвук и после ни изпрати на ЯМР и откри, че Аля има гастроезофагеална рефлуксна болест, която по същество е тежка форма на киселинен рефлукс. С въздишка на облекчение и снабдени с рецепта и списък с неща, които не трябва да се правят — включително, но не само, консумация на шоколад, домати, портокали, а по-нататък и кафе или алкохол. Отдъхнахме си и прибързано решихме, че сме доволни от резултата и сега проблемът ни ще се разреши.
Повръщането обаче продължи без промяна и едва няколко дни по-късно ние отново чакахме пред кабинета на последния лекар. Този път обаче той сви рамене, помисли и накрая ни попита дали сме се замисляли, че е възможно проблемът ѝ да е „от главата“.
Що за безумно предположение, помня, че си казах аз – как би могла да се накара да повърне, само като си помисли за това? И защо изобщо би го правила?
За щастие обаче, ние не сме от родителите, които бягат от идеята за ментално здраве като дявол от тамян, затова – щем, не щем – следващото ни посещение беше при психиатър.
Той обясни, че тревожността е невероятно често срещана при децата и неподозирано често това се изразява чрез стомашни проблеми.
Обикновено се случва сутрин, въпреки че може да се случи и вечер или да тормози детето през целия ден. Очевидно, когато детето е разтревожено или притеснено, умът му регистрира това като непосредствена опасност и тялото преминава в режим на битка или бягство, независимо дали е необходимо или не. Този боен режим освобождава адреналин и хормоните влизат във взаимодействие с червата. Измъченият детски стомах се напряга, коремните им мускули се стягат и резултатът може да е истинска стомашна болка или симптоми като повръщане.
Той ни насочи към психотерапия, за да помогне за потушаване на генералната ѝ тревожност и ѝ предписа съвсем лек антидепресант. Две седмици по-късно Аня имаше първия си ден без повръщане от години. Така продължи и на следващия ден, и на следващия.
Дните на повръщане обаче не са останали изцяло зад гърба ѝ, въпреки че обиколките по лекари са престанали. Сега е в осми клас и все още се случва да повръща, когато е особено нервна: когато влезе в спор с приятели, когато ще ходи за първи път на гости с преспиване, преди особено трудни контролни или спортни състезания.
Вижте още:
