Полезни ли са разправиите между децата?

| от Милен Антиохов |

Полезно ли е за децата да се разправят помежду си? Ами да, полезно е.

Когато децата в един дом са повече от едно, разправиите са неизбежни. А когато са четири, като в моя случай, човек може да стане свидетел на какви ли не отношения помежду им. Разнообразието е още по-голямо при две момичета и две момчета (момчетата – близнаци, разнояйчни) с разлика от 10 години между най-голямото и най-малките. А самите разправии са ежедневие.

Това, което се опитвам да правя (макар да не ми идва често отвътре), е да не се намесвам. Разбира се, нямам предвид, че си правя оглушки, ако се изричат обиди или ситуациите преминават в бой (макар че, ако си разменят по някой шамар, не е страшна драма). Но в доста моменти, в които децата се разправят помежду си, е добре да бъдат оставени да се разберат сами. Защото е полезно за тях.

Ето някои от причините за разправии между децата ми, на които съм бил свидетел:

Кое детско филмче да се гледа тази събота на лаптопа?

Как да си поделят честно макси пакета със солетите/чипса/пуканките, предвиден за по време на детското?

На какво да играят сега?

Ако фигурката на футболиста от настолния футбол изхвърчи от пружинката си, това жълт картон ли е за този играч?

Кой кого е прекъснал, докато се разказва какво е станало в училище?

Чий ред е да избира какво да се чете тази вечер?

На кого е това зарядно за телефон?

На кого са тези чорапи – разногласие между момчетата или между момичетата. Оказва се, че след предпоследното пране ги е носил и другият…

Има ли право едното дете да разказва на родителите си по-дълго време какво иска за рождения си ден, отколкото друго от децата, което първо има рожден ден?

Има ли право едното дете да избере подарък за Коледа, който е същият като на брат му или сестра му?

Голямата дъщеря обърнала ли е достатъчно внимание на по-малката/малките?

Кой първи е започнал да дразни?

Дали мечка може да победи тигър или не и дали бизон може да победи носорог или не?

Та, да, старая се да не се намесвам в техните разправии, дори когато те самите искат да отсъдя. Даже ги окуражавам да преговарят помежду си и да се разбират сами. Защото си мисля, че на децата имат нужда да се разправят и да търсят разбирателство самички. За да се отстояват. За да се осмислят като отделни личности. За да хитреят и да се опитват да се налагат (не, не се превръщат в егоцентрици или авторитарни малки чудовища, просто на една определена възраст е важно да го опитват). За да свикват да си казват какво им е и кое не им харесва. За да развиват чувството си за справедливост. За да се учат на гъвкавост, преговори и аргументи, макар и понякога последните да са едни много забавни „аргументи“. За да намират креативни подходи и варианти.

И дори когато децата ни търсят нас, големите, за решаване на споровете, пак е по-добре да се опитат да се разберат сами. Тогава и решенията им са по-стабилни във времето.

В крайна сметка децата са се съгласили помежду си, а не са се подчинили на взето решение от някой „външен авторитет“.

Вижте още:

Фразите, които да повтаряме на децата до втръсване

 
 


Повече информация Виж всички