Училищата са затворени като част от въведените в много държави мерки за ограничаване на коронавируса. За много семейства резултатът е, че децата не успяват да усвояват пълноценно учебния материал, а родителите трудно успяват да се концентрират да работят у дома. Изнервени родители, пищящи деца, лишени от чист въздух и светлина – това далеч не е най-страшният проблем.
Когато децата са вкъщи, най-често те са онлайн. Стоенето на дивана с таблет в ръка може и да ги защитава от COVID-19, но ги излага на нова, не по-малко сериозна опасност във виртуалното пространство. Сексуални насилници и педофили дебнат в интернет в очакване да се възползват от безпрецедентната криза.
Нов доклад на Европол отбелязва ръст на активността сред онези, които търсят сексуална експлоатация на деца в интернет.
Докладът на европейската полицейска служба предупреждава също така за онлайн измами, за кражба на данни чрез фишинг имейли и зловреден софтуер, за атаки срещу технологична инфраструктура на университети и болници, за разпространение на фалшиви новини и други престъпления. На фона на всичките тревоги, свързани с пандемията, опасностите, които дебнат децата в мрежата, сякаш остават на второ място.
В края на март ФБР също предупреди родителите да пазят децата,които прекарват все повече време в интернет, от педофилски атаки. Хора с притеснителни намерения все по-често публикуват постове в групи и форуми, посещавани от деца и подрастващи, които в периода на социална дистанция, се чувстват уязвими, несигурни и неконтролирани от родителите пред компютрите.
Много родители не осъзнават рисковете от сексуалните посегателства през интернет.
Наскоро New Your Times разказа историята на майка, която открива видео с детско насилие в чат платформата на любимата игра на своя син.
Подобни истории зачестяват. През 2018 година технологичният сектор съобщи за45 милиона случая на материали със сексуално насилие над деца, открити в техните платформи.
Представяйки се за подрастващи, престъпниците влизат в чат стаи и платформи за размяна на съобщения във виртуални игри.
Те често започват уж невинна и приятелска комуникация с други играчи, която в последствие ескалира до натиск и изнудване на децата да изпращат порнографско съдържание, най-вече свои снимки и видеоклипове. Сексуалните експлоататори прилагат различни методи – от подкупи, до експлоатация на слабите страни на личността на децата, например тяхната ниска самооценка от липса на внимание.
Веднъж изпратили своя снимки или клип, децата са безмилостно изнудвани от педофилите да изпращат още по-разголващи ги или компрометиращи ги материали. Понякога престъпниците заплашват децата, че ще публикуват снимките им в интернет или ще ги изпратят на родителите им. Тази заплаха от „разкриване на тайната“ и „засрамване“ пред близките и приятелите на децата ги тласкат към болезнено и мълчаливо страдание, изключително опасно за психичното им здраве.
Експерти в детски спешни центрове за подкрепа разказват за пациенти, изпаднали в криза и изпълнени със самоубийствени мисли. При други посттравматичният стрес остава неизлечим до края на живота им. Трети пък страдат от хронични проблеми с доверието и интимността.
Срамът е ахилесовата пета на децата – и сексуалните насилници експлоатират именно това.
Представата за секса, която имат повечето подрастващи, е за нещо лошо и тайно, за което не се говори. Поне не с родителите. Дали заради социалната стигматизация на сексуалното образование или заради конкретните начини на възпитание, сексът е табу.
Децата първоначално не се възприемат като жертви. А когато все пак осъзнаят, че има проблем, те се страхуват, даже ужасяват, да говорят със своите родители, защото няма да бъдат разбрани, а обвинени. Затова предпочитат да мълчат. Така връзката с насилника е пазена в дълбока тайна, докато положението не излезе извън контрол.
Най-доброто решение от страна на родителите е да говорят със своите деца открито по темата, за да преодолеят срама от секса и да ги информират за рисковете.
В момента може да изглежда, че има много по-важни теми за разговор, като онлайн обучението, семейния бюджет и здравните грижи по време на опасна епидемия навън. Но предпазването на децата е нещо, което може да направите сега. Не отлагайте, изчаквайки по-подходящ момент. Действително, по време на пандемията, възрастните, макар физически присъстващи у дома, са заети с куп грижи, разсеяни и дори небрежни към своите деца.
Затова е важно да знаете, че дори един кратък разговор може да има огромен ефект. Бъдете откровени и не съдете децата.
Срамът е важен фактор и може да накара децата да крият опасни онлайн запознанства и контакти. Срамът активира мълчанието, затова кажете на децата, че могат да ви попитат всичко, което искат да знаят. Напомнете им, че ги обичате. Кажете им, че ако някой им отправя искания със сексуален подтекст, вината не е тяхна.
Насърчавайте ги да споделят с вас.
Обяснете им как и къде да поставят граници в общуването, например когато някой иска лична информация, крие своята идентичност, иска комуникацията да се премести в по-непопулярни платформи, или им предлага „подаръци“ като бонус точки за компютри игри и други.
За повече информация можете да посетите и сайта на Българския център за безопасен интернет.
