Най-вредният въпрос, който може да зададете на дете

| от MamaMia |

Освен психолог и професор в университета в Пенсилвания, Адам Грант е и автор на няколко оригинални книги, сред които новата „Помисли отново: силата да знаеш онова, което не знаеш“ (Think Again: The Power of Knowing What You Don’t Know). В текст от книгата, адаптиран за сайта на американския телевизионен канал CNBC, Адам Грант дефинира безпощадно кой е най-лошият, безпощаден и жесток въпрос, който можете да зададете на всяко едно дете.

Ето какво пише той:

„Какъв искаш да станеш като пораснеш?“

Когато бях дете, това беше моят най-малко любим въпрос. Страхувах се от разговори с родители и други възрастни, защото те винаги го задаваха – и независимо какво отговарях, те никога не харесваха моя отговор.

Когато казах, че искам да бъда супергерой, те се смяха. Моята следваща цел беше да вляза в NBA, но независимо от безкрайните часове стрелба в коша, ме късаха три години подред на баскетболните изпити. През първия семестър в колежа реших да запиша специалност психология, но това не ми отвори никакви врати – просто ми позволи да затворя няколко.

Продължавах да нямам цел и завиждах на хората, които имаха ясен кариерен план, като моя братовчед Райън.

Откакто Райън беше в детската градина, той знаеше точно какъв иска да бъде като порасне: неврохирург. Да стане доктор не беше само американската мечта – беше и семейната мечта.

Когато Райън търсеше подходящ колеж, той ми дойде на гости. Когато започнахме да говорим за специалности, той изрази леко съмнение и се запита дали вместо медицина да не запише икономика. Но заряза идеята. Трябваше да остане верен на избрания път.

През последната година в медицинското училище, Райън кандидатства за специализация по неврохирургия. Но не беше сигурен дали е подходящ за това и дали кариерата му ще му остави някакво място за личен живот. Той се колебаеше дали вместо това да не основе здравна компания. Но след като го приеха в Йейл, той се насочи към неврохирургията. Трябваше да остане верен на избрания път.

Днес Райън е неврохирург в голям медицински център. Въпреки че му доставя удоволствие да се грижи за пациентите, дългият работен ден и документацията подкопават ентусиазма му. Той ми каза, че ако можеше да се върне назад, би избрал различен кариерен път.

Всички ние имаме представа за това какви искаме да бъдем.

Тези представи не са ограничени до кариерата: от ранна възраст ние развиваме идеи къде ще живеем, какви училища ще посещаваме, за какъв тип човек ще се оженим и колко деца ще имаме. Тези картини могат да ни вдъхновят да си поставяме по-смели цели и да ни водят из кариерния път, така че да ги постигнем.

Но опасността от тези планове е, че те могат да ни дадат „тунелен поглед“ и да ни заслепят за алтернативните възможности. Не знаем как времето и обстоятелствата ще променят това, което искаме да правим, или онези, който искаме да бъдем. И затварянето на нашия живот в GPS-а на единствената цел, може да ни даде правилните посоки – но към грешната цел.

Когато се отдаваме на план и той не се случва по начина, по който сме си представяли, нашият първи инстинкт обикновено не е да премислим плана. Вместо това ние удвояваме сили и влагаме още повече ресурси в изпълнението на целта.

Този модел на поведение се нарича „ескалация на отдадеността“.

Райън увеличаваше своята отдаденост към медицинското образование 16 години. Ако не беше толкова упорит, той можеше по-рано да смени посоката. Но още съвсем рано в детството, той се оказа жертва на онова, което психолозите наричат „предрешена идентичност“ – когато незряло се обвързваме с усещането за собствения си „аз“, без достатъчно предварителна подготовка и затваряме съзнанието си за алтернативните възможности пред себе си.

Друг пример: добре е известно, че предприемачите в бизнеса продължават да упорстват в неуспешните си стратегии, когато трябва да ги променят. Вече вкараните разходи са фактор, но най-важните причини да упорстват, изглежда, са повече психологически, отколкото икономически.

„Ескалацията на отдадеността“ се получава, защото ние сме рационални същества и постоянно търсим оправдания пред себе си за нашите предишни вярвания. По този начин искаме да успокоим егото си, да предпазим имиджа си и да оправдаем предишните си решения. И това е най-големият фактор при предизвестените неуспехи.

При избора на кариера предрешената идентичност често започва, когато възрастните попитат децата „Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“ Обмислянето на този въпрос може да насърчи смесеното възприемане на работата и себе си.

„Мисля че това е един от най-безсмислените въпроси, който възрастен може да попита едно дете“, казва и Мишел Обама. „Какъв искаш да бъдеш, когато пораснеш? Сякаш порастването е краят. И сякаш в някаква точка ставаш нещо и това е – друго няма.“

Някои деца мечтаят на дребно. Те обричат себе си на това да следват семейните стъпки и никога не обмислят алтернативи. Други се сблъскват с обратния проблем: мечтаят много на едро и се стремят към високи цели, които не са реалистични.

Дори ако децата изглеждат заинтересувани от кариерен път, който изглежда реалистичен, това, което те си мислят, че е тяхната мечтана работа, може да се превърне в кошмар. Най-добре за децата е да гледат на кариерата като на серия от действия, които трябва да се предприемат, отколкото на нещо, което им дава идентичност.

Когато виждат работата като нещо, което вършиш, отколкото като нещо, което си, тогава те стават по-склонни да изпробват различни възможности.

Ако вашето дете поиска да разговаряте за това какво иска да бъде, когато порасне, му обяснете, че няма нужда да избира една професия: може да бъде много неща. Накарайте го да размишлява върху всичко онова, които би искало да прави – може би да създава дизайн на LEGO, да изучава космоса, да пише, да бъде треньор по футбол или да снима фитнес видеа в YouTube.

Изборът на кариера не е като намирането на сродна душа или половинка в живота. Възможно е твоята идеална работа да не е измислена все още.

Старите индустрии се променят, а новите изникват по-бързо, отколкото преди. Съвсем до неотдавна Google, Uber и Instagram не съществуваха.

Твоето бъдещо „аз“ може все още да не съществува. Както е възможно и твоите интереси да се сменят с времето.

 
 


Повече информация Виж всички