В момента у нас тече класирането за гимназии. Няколко хиляди 14-годишни и техните родители трепетно очакват списъците. Клетниците, които нямат високи оценки на матурите, чакат трепетно резултатите, а родителите им натякват, че не са залягали достатъчно през годината и че това ги обрича на доживотен неуспех.
Наистина ли смятаме, че влизането в елитна гимназия предопределя успеха в живота? Убедени ли сме, че ако се издъним в училище, непременно ще се провалим и по-нататък, че пътеката към успеха е тясна и всяка грешка стъпка ни подхлъзва навеки?
Психолозите наричат подобни убеждения „колективна илюзия“.
Добре де, но какво все пак да кажем на децата? Дали да споделим с тях, че вероятно едва една трета от възрастните са завършили университет, или че биха се справяли еднакво добре с удовлетворението от работата и живота си, както и с приходите си, ако не завършат елитна гимназия. Че има един куп достойни начини за препитание, които не изискват диплома.
Разбира се, няма нищо лошо в това децата ни да се учат добре и да са отлични ученици. Но истината е, че пътеката на успеха далеч не е толкова тясна. Стив Джобс и Бил Гейтс са само част от прочутите отпаднали студенти, станали шефове на могъщи и свръхуспешни компании.
Проблемът с надъхването на децата на всяка цена да влязат в определена гимназия или университет, е че насажда страх и състезателност. А проблемът със страха и състезателността е, че у отличниците той създава тревоги, стрес и ужас от провала. А не толкова добре успяващите се демотивират „защо изобщо да опитвам, това не е за мен“.
В крайна сметка повечето започват да учат насила и да мразят ученето.
И защо тогава караме децата да вярват в една колективна излюзия, която при това ги прави нещастни?
„Защото няма да ни повярват – твърдят учители и университетски преподаватели. – А и ще започнем да получаваме гневни обаждания от родители, които смятат, че ако децата не вярват в академичния успех, ще спрат да учат и да полагат усилия.“
Психолозите обаче твърдят, че истината е най-добрата политика. Ако им представим точен модел на реалността и им обясним какви са предимствата от доброто представяне в училище – само ще усилим тяхната мотивация и гъвкавост. Ако сме честни с тях, ще ги мотивираме много повече. Тогава ще учат, за да се образоват, а не да получават високи оценки. Много повече ще разчитат на себе си и ще развиват отговорност, вместо да се насилват да следват чужди цели. Честността също така окуражава по-малко мотивираните деца да видят себе си в по-широка перспектива, да полагат усилия да се развиват, независимо дали са отличници или е.
Децата са много по-нахъсани и мотивирани, когато виждат бъдеще, което е в унисон с техните ценности, отколкото когато повече или по-малко съвестно правят това, което родителите, учителите или преподавателите им искат от тях.
Няма как да вдъхновим децата си чрез страх. Можем да ги вдъхновим като им помогнем да се фокусират върху това да стават все по-добри в нещо, а не в това да са най-добрите, а също така като ги насърчим да изследват, изучават и изпробват нещата, които обичат и ги правят щастливи.
С две думи: ако искате децата ви да успеят, не им предавайте основано върху страха виждане за успеха. Започнете с допускането, че децата ви ще трябва да работят през целия си живот.
А после им кажете им истината: постигаме успех, когато работим здравата върху нещо, което ни ангажира. А също когато станем, след като сме паднали.
