Модерните детски имена не говорят добре за нацията

| от Иван Стамболов - Сула |

От нарочно изследване на БАН научаваме, че понастоящем е модерно българчетата да се кръщават Даниелали, Кристиандра, Стефани-Грейс, Роберто-Йоан, Себастиан-Магнус или Арабелла Озара.

Удивително е как може да има мода в нещо, което се предполага, че ще се ползва неизменно в един и същи вид през следващите 70-80 години, каквото е личното име.

Аман от тази модерност!

Фаворити в народно-битовата линия са Рая и Калина и Сиана, а за момчетата – Батул, Бончо, Делчо, Запрян, Милчо, Панчо и др. Ако тези деца бяха кръстени на баби и дядовци, щеше да е съвсем нормално и похвално, но тогава пък едва ли щяха да попаднат в списъка на „модерните“ имена. Тъй че очевидно става дума за патриотична приповдигнатост, която впрочем също е твърде модерна напоследък.

Но най-модерни, с най-силна тенденция на зачестяване са западните имена: „Айви, Вайлет, Дейзи, Джорджина, Джули, Енджи, Илайда, Илейн, Имани, Кейлин, Кейтлийн, Кийра, Маура, Мегън, Орнела, Прея, Риана, Тиама, Цезария и мн. др. И мъжките имена: Алегзандър, Анджело, Андрю, Анжел, Анри, Брайан, Браян, Викторио, Винченцо, Джордж, Джулиан, Джъстин, Доменик, Ейдриан, Жак, Жулиен, Ивън, Крисбраян, Кристиано, Кристоф, Лукас, Майкал, Максимус, Марсело, Матиас, Нейтън,Райън, Рей, Рикардо, Ричард, Робърт, Роже, Рой, Сантино, Себастиан, Стефано, Феликс, Фернандо, Франки, Франко и мн. др.“

Защо, бе? Нали западът беше кофти, нали бяхме големи славянофили, нали щяхме да излизаме от Европейския, за да влизаме в Евразийския съюз…

Дали децата се кръщават на персонажи от фирми, на славни български владетели или просто с „шикозни“ английски, френски и италиански имена, е все едно. Самият факт, че се кръщават както и да е, само защото това е „модерно“, говори за небивала простотия.

Много е важно, когато кръщаваш едно дете, да знаеш какво означава името, откъде идва и защо го избираш – за да сътвориш магия, за да се причастиш (да станеш част) към нещо, за да покажеш уважение към някого или да спазиш някаква традиция.

Обикновено децата се кръщават на родителите на своите родители, за да се покаже уважение към континуитета. Традицията обикновено казва първото момче да се кръсти на бащата на баща си, второто на бащата на майка си и т.н.

Когато обаче традицията отстъпи пред модерността, нещата се объркват и се очертават два подхода по отношение кръщаването с имената на предците:

1. Да не обидим никого. Кръщаваме детето с някакво идиотско новосъздадено име, което съдържа имената на всички роднини, които биха се засегнали – например Герголиана, Трифомир или нещо подобно.

2. Майната им на всички! Ние сме модерни и ще кръщаваме децата си както пожелаем (Девайла, Емелина, Катлея, Стония, Нивалин и т.н.). Светът започва от нас! Всичко дотук трябва да се зачеркне и забрави!

Това е много тъжно, защото не са нещо необичайно хората, които даже не знаят как се казват прабабите и прадядовците им, докато родословието на едно породисто германско овчарско куче, например, може да се проследи по дати и имена до 1895 г. Тъжна история. Но до това води модерността и прекалено високото самочувствие.

Модните тенденции при именуването на децата, описани в изследването на БАН, не говорят добре за духовното състояние на нацията. Говорят, че все повече хора са необразовани, прости, арогантни и убедени в собствената си безценност.

Те не са виновни, защото когато са били деца, никой не си е направил труда да им обясни някои основни неща и да им даде прилично възпитание. Ако сега не се стегнем, утре техните деца, онези с изчанчените имена, също ще станат родители и ще трябва да дават имена на децата си. Какво ли ще е модерно тогава?

Не знам. Но мисля, че Картаген, каквото и да означава името му, трябва да бъде разрушен.

Целият текст е публикуван в Webcafe.bg

 
 


Повече информация Виж всички