Не е тайна, че новородените бебета обикновено са изключително сладки… Но най-вече и основно в очите на собствените си майки.
Всъщност, ако се обърнете назад и разгледате изображения на собственото си бебе (както направих аз наскоро със снимки на детето ми от първите часове след раждането до около 6-месечната възраст) – сами ще установите, че онова, което сте намирали за неустоимо като млада майка, всъщност е… доста спорно.
Дори, ако проявите известна честност, може да се съгласите, че бебето ви (макар и мамино любимо) всъщност е било по-скоро странно, отколкото „перфектно“, както ви се е струвало тогава: с тази полу-плешивичка коса, със сплесканото носле и въртящите се в неясна посока очета, с вечно киселата физиономия.
Вижте още:
Разбира се, под натиска на хормоните изобщо не сме виждали бебето в истинската му светлина през първата година. Но бащите – o, те са го видели. Със задна дата става ясно по обърканите им физиономии на семейните снимки. Сега вече може да попитате мъжа си дали първоначално не е бил стреснат от външния вид на „малката мишка“. Разбира се, малките ръчички, ушенца и ноктенца са умилителни, но… отново, честно – първата година определено не е „най-сладката“. Изключваме от сметката разбира се, онези бебета с усмивки на модели, чиито снимки се предлагат в банките за сток-изображения (в Mamamia постоянно използваме такива снимки – например в поредицата за бебетата, родени във всеки един месец от годината).
След като проходят на около година, бебетата стават една степен по-интересни. И макар и личицата им съвсем да не са все още толкова експресивни, колкото по-нататък, те ясно започват да показват намерения и стремежи. Ставането и падането е умилително – особено за родителите. Но „най-сладкото“ тепърва предстои.
Вижте още:
След двегодишна възраст, дечицата влизат в първия по-осезаем период на „сладост“, който започва да пленява не само техните близки, но и непознатите на улицата. Така, според много от родителите, а и според бабите по пейките, „най-сладката възраст“ започва след две-две и половина.
Допълнителен бонус към тази „сладост“ създава и неистовото бърборене при проговорилите. Към това бърборене постепенно започва да се добавят и невероятно изразителни физиономии.
И така, до към четири-петгодишна възраст, те са в разцвета на онова, което наричаме „истинска сладост“.
Вижте още:
След петгодишната възраст децата започват да са много различни: някои са сладки, някои не толкова, други се издължават и със сигурност започват да губят очарованието на най-ранното детство. В същото време хубавите деца си остават хубави, а симпатичните деца – все още са симпатични. Но сладки? Не точно… Е, вашето собствено дете, разбира се, си остава най-хубавото, най-умното и най-сладкото от всичките и винаги.
Вижте още:
Не една и две майки въздишат с носталгия по първите години на детето и с умиление си спомнят две-три или четиригодишната възраст като най-неустоима. Стига да го нямаше ужасяващо „детско тръшкане“ и неприятното „не“, до степен да откачим – тодлърите нямат равни на себе си. Забавни, емоционални, любопитни, експериментиращи и говорещи смехории – в тази възраст най-силно усещаме неистова обич към малкото човече. И осъзнавайки колко е мимолетна тази „сладост“, стискаме здраво любимото същество, сякаш с прегръдките си ще го спрем да порасте.
Подобно на Питър Пан, който никога няма да порасне или на Пипи, която знае, че с порастването следват само неприятности (плюс ужасния данък „общоход“), всеки родител също мечтае да задържи сладките мигове на ранното детство завинаги. Затова и почти всеки родител снима с телефона почти всеки ден, а безстрашните дори качват „сторита“ и колекции от снимки на детето в социалните медии (защо това не е толкова добра идея – виж тук).
Ето няколко по-безопасни идеи как да запазим безценните детски мигове в кръга на близките и роднините, без да ги „подаряваме“ на всеки срещнат онлайн:
1. Направете семейна уебстраница със снимки на детето (кръстете го с име от сорта на „Светът на Мони“ или „Живот с мъник“ или както ви хрумне). Раздавайте линка само на избрани и доверени хора от близкия семеен кръг, например на родителите си, на братовчеди или проверени близки. И пак е добре да внимавате както какви снимки на детето качвате, така и на кого позволявате достъп. Не забравяйте, че колкото и да е малко, вашето детенце все пак има лични права: в един момент снимките му на гърнето или голичко на плажа могат да изглеждат сладки, но след някоя и друга година може да започне сериозно да ви се сърди, че го излагате на показ. А и вие самите откъде знаете, че любезните съседи, на които показвате голата му снимка на плажа, са с чисти помисли?
2. При снимане се фокусирайте върху ключовите моменти от ежедневието, които скоро няма да ги има: как четете книжки с детето, как то си играе с баба или дядо, как стиска любима играчка, как яде самостоятелно и т.н. Проявявайте въображение и не се задоволявайте просто с поредната снимка. Някой ден тези моменти ще ви карат да се смеете и да се просълзявате, така че е добре да се постараете.
3. Съхранявайте снимките на детето в специални папки на външен диск или в облак. Уверете се, че те няма да изчезнат, ако си изгубите телефона например, или той се поведи. След години тези снимки ще бъдат безценни.
4. Правете забавни видеа, за да хванете някои от смешните моменти.
5. Записвайте с микрофона гласа на детето и историите, които разказва.
6. Водете дневник, в който записвайте най-смешните изрази, диалози и случки на детето. Някой ден ще можете да създадете нещо подобно на книгата „От 2 до 5“ на Корней Чуковски, за която вече сме писали, но за вашето собствено дете.
Разбира се, дори да приложите всички тези „мерки“ за запазване на спомените едновременно, дори неистово и вманиачено да се опитвате да уловите „сладостта“ на детето, съвсем скоро тези хубави и мили години ще отлетят.
Но поне ще ви е останало нещичко, с което да се връщате отвреме-навреме отново там: в онзи момент, когато детенцето спираше дъха ви с някои свои раздъждения и пред очите ви разкриваше света.
Вижте още:
