Историческата връзка между психологическото благополучие и навиците за пиене озадачава учените от десетилетия. Специалистите знаят, че стресът и високата консумация на алкохол често се появяват едновременно на заден план.
Основното предизвикателство е да се разбере кой поведенчески фактор активно движи другия. Хората често се питат дали хората пият повече, защото се чувстват потиснати, или се чувстват потиснати, защото алкохолът нарушава ежедневието им.
Разбира се, двата фактора биха могли непрекъснато да се подхранват взаимно по едно и също време. Изследователи категоризираха тази хронологична несигурност като основна празнина в познанията за общественото здраве. Намирането на истинската начална точка на този цикъл би могло да промени начина, по който медиците подхождат към превантивните грижи.
Изследване, публикувано в Journal of Affective Disorders, се съсредоточава точно върху този проблем. Хенриет Маркуорт и нейният изследователски екип от университета в Грайфсвалд, Германия, тръгват от идеята, че за обикновения човек емоционалният статус диктува формирането на навици, а не обратното. За да проверят теорията си, те проследяват естествените поведенчески промени на 816 възрастни на възраст между 18 и 64 години в продължение на цяла година. Всеки от включените участници е консумирал поне малко алкохол през последните дванадесет месеца. Целта на учените е да установят кой фактор се движи първи - емоционалното благополучие или алкохолът, и как това движение се отразява на втория фактор.
Изследването предоставя стандартизирана оценка на общия прием на алкохол, вместо да се основава на неясно усещане за това колко човек пие. Една стандартна напитка е строго дефинирана като обикновена чаша бира, малка чаша вино или една стандартен шот твърд алкохол. Така учените установили, че чувството за психологическа стабилност изглежда е предпазвало индивидите от прекомерна консумация на алкохол.
Резултатите показват, че по-доброто психично здраве е свързано с по-ниска консумация на алкохол в бъдеще, но не и обратното. Просто обяснено, това означава, че ако пием по-малко няма да станем по-щастливи, но ако сме щастливи, ще пием по-малко.
Изследването предполага, че доброто психологическо здраве естествено ограничава количеството алкохол, което хората пият. Констатациите показват, че лекарите биха могли да помогнат за ограничаване на прекомерната употреба на алкохол просто като се съсредоточат върху емоционалната стабилност на пациента.
