Родителството е едно от най-предизвикателните неща в живота ни. Може би затова най-често основна тема на разговор стават трудностите, недоспиването и тревогите от това да бъдеш майка или баща. Чуваме ги навсякъде – от нашите близки, от приятели, от социалните медии, от женските списания.
Обикновено на заден план остават по-възнаграждаващите страни на майчинството/бащинството. Може би, защото е трудно с две думи да опишеш чаровната сънена усмивка на детето си, закачливия му поглед или затапващите въпроси, на които се чудите как да отговори. Но положителни емоции има, и те са много, и заслужават да бъдат разказвани отново и отново.
Затова в следващите седмици, със съдействието на Bepanthen, ще ви срещнем с няколко съвременни родители от различни краища на света и страната. С тях обаче ще говорим за хубавите страни и позитивите на това да бъдеш майка или татко.
Днес думата даваме на бащите. Първи на въпросите ни отговаря Кирил Николов.
Ако се запознаете с него ще се зачудите дали като малък не е бил изпускан в казан пълен с енергийна напитка като Red Bull – Кирил е ходеща енергия и ентусиазъм.
По професия е маркетинг консултант с години опит във водещи агенции и медии. В момента е съсобственик в няколко салона, които превръщат грижата за себе си в удоволствие.
Често може да го засечете в COCO color & dry bar, COCO nail House и бръснарницата The barber Shop Sofia. Създава и мъжкия сайт mademan.eu
Щастливо женен е от 11 години, с две деца.
Кои са трите най-хубавите неща на родителството?
Първото и най-хубаво нещо в родителството са усмивките на двете ми момчета, с които ме посрещат като се прибера. Толкова е зареждащо! Веднага забравям всичко, което ми се е случило през деня.
Големият още от вратата започва да ме залива с хиляди въпроси. Малкият още е на фаза „ъъъкане“ и още не може да говори. Но използва жестономичната, за да сподели всичко, което му се е случило през деня.
Второто е възможността да прекарвам време с тях. Играта, забавленията, които си организираме, целия този детски свят, в който ме потапят. Спокойно мога да го правя по цял ден, ама няма как- трябва да се работи.
Третото нещо е палачинките в неделя, една територия запазена само за мен и моите деца. Момента в които всяка неделя очакват да им направя палачинки и те ги хапват стремглаво (смее се).
С какво те изненада родителството?
Принципно съм бързо адаптивен човек, уча се в крачка и се старая да давам максималното от себе си. Изненадах се, колко приятно е да си родител, колко зареждащо е, как изведнъж ти се осмисля живота, как това нещо ти дава стимул и сила.
Кой е най-незабравимият момент от раждането на детето?
Като цяло си е незабравим момент. При раждането на голямото ми момче ме изгониха, че щях да припадна. При втория се изнизах сам, че пак така. Но самото чувство и емоция са уникални.
А от неговото детство?
Радвам се, че детството на децата ми е истинско, изпълнено със щуротии, усмивки и вълнения. Голямото ми дете имаше един период около цяла година, ставаше сутрин с репликата: “ Тате , днес ми е най-щастливия ден“. И аз го питам:“ Защо “ и той ми отговаряше “ Назнам, така “.
А коя е била най-тежката вечер и защо?
Да ви кажа честно не издържам на безсъние, но винаги съм ставал да правя мляко, като са болни, само слухтя насън, но никога не ми е тежало. Имаше един период от време се налагаше да пътувам и това ми тежеше, че не съм около тях. Може би това са най-тежките вечери.
Кои са нещата от вашето детство, които бихте искали и вашето дете да приживее ?
Те имат различно детство, те имат възможността да избират. Аз съм дете на прехода и да ви кажа честно – ние сме имали друго детство. Различно е. Моето време си е било за моите връстници, тяхното си е тяхно, нека си го изживеят по техния начин. Няма смисъл те да живеят нашия живот.
Колко члена има идеалното семейство за теб?
За мен идеалната бройка е минимум две деца. Тогава е по-весело, така те си общуват един с друг. По – забавно им е и на тях.
Деца и домашни любимци- да или не?
Аз съм върло „ЗА“. Но мисля , че както са двама, те ще са си достатъчни.
С какво искате да се занимава вашето дете, когато порасне?
Ооо това е много сложен въпрос. Аз лично не мога да ви отговоря на него. Може да ги питате тях след 18-20 години. Моята задача е да помогна при полагането на основите. Да ги науча как да се справят с живота, как да преодоляват пречки, и как да общуват.
Смятам че най-важния урок е да ги науча, че целия свят се върти около причинно-следствената връзка, за да могат да предвиждат събитията в следствие на някакви техни действия. Оттам нататък, какво ще работят или какъв джендър ще бъдат, си е тяхно решение. Важното е те да са щастливи в това, което правят или с човека, с когото ще живеят.
Живеем в 21 век, в много динамична среда, може би техните професии не са измислени, тяхното общество не е създадено, те ще си го градят по техен начин. Стереотипите, формата на нашето общество, ще е различен след 15, 20, 25 години.
Моят съвет към децата ми е да учат, колкото е възможно повече езици и да мислят глобално, както и как бързо да намерят информацията, която им трябва. Според мен това ще им помогне най-вече.
Кои са нещата, които сте мислили, че никога няма да правите като родител, а… правите.
Никога не съм си мислел , че ще стана „отговорник Омазано Дупе“ и на двете ми деца (смее се). Аз не съм фен на мокрите кърпички, а на чистата вода, не питайте колко пъти съм им измил нааканите дупета 🙂 Мога и на картата на Европа да отбележа, то са летища, паркове, и много още нестандартни места и продължавам да го правя с малкия. Важното е да има течаща вода, хахахахаха.
Кои са книгите, които вярвате, че всяко едно дете трябва да прочете?
Заставам зад една от най-любимите ми книги, която толкова много развива въображението – „ПИПИ Дългото Чорапче“.
Кой е най-затапващия въпрос, който ви е задавало вашето дете?
С децата си говоря открито и винаги отговарям с голямо търпение, обяснително, с примери, независимо каква е темата. Смятам щом едно дете задава въпрос, значи е дораснало да получи истински отговор, без да се лъже. Лично за мен няма затапващи въпроси, които голямото ми дете е задавало и на които аз да не отговоря. Но аз съм му задавал затапващи въпроси. Никога няма да забравя, когато вървяхме заедно към вкъщи и аз го питах директно: “ Ти какво знаеш за секса “. Той се опули и ми каза: “ Нищо “. Изсмях се и му казах: “ ИИИИИ как ме излъга , хахахаха , май доста неща си разбрал. Като решиш може да сверим версиите , обади се “
