Настолните игри, като „Не се сърди, човече“, „Монополи“ или „Скрабъл“ никога не излизат от мода. Те могат да помогнат на децата да развият умения в различни области, от логико-математическо мислене до езикова обработка. Но надзорът от възрастни е ключов в процеса. Това гарантира, че правилата са ясни и няма конфликти.
Психологът Силвия Аркас обединява това хоби като дейност, която обединява група от хора под знака на обща стратегия и специфични правила, която насърчава висококачествено когнитивно и социално-афективно взаимодействие. Тя подчертава и ползите от настолните игри конкретно за деца.
Те стимулират вниманието, паметта, логическото мислене, асоциирането на идеи, създаването на хипотези, способността за анализ, пространствено-времевата обработка, разбирането и езиковото изразяване.
Вижте още: Границите между видео игрите и хазарта се размиват, децата харчат повече от всякога
Настолните игри са инструмент, който също помага на децата да развият социалните си умения и да управляват емоциите си. Те предлагат възможност за потигане на споразумение относно правилата, които трябва да се спазват, сътрудничество в името на обща цел, развиване на умения за здравословна конкуренция и да управляват конфликти. Те също стимулират децата да тренират как да управляват чувството на неудовлетвореност при загуба и как да канализират гняв.
Според Аркас, класическите настолни игри са по-добри от тези, базирани на нови технологии. Тя препоръчва няколко игри, които позволяват на децата да изграждат умения в различни области.
Персонализирани адаптации на класически игри или измисляне на нови игри са други опции.
Традиционните игрови дейности, които не са настолни игри, като криеница, гоненица или класиране, обхващат аспекти като физически умения за движение, които не се разглеждат от настолните игри.
Възрастта е важен фактор, който трябва да се вземе предвид при избора на дейности, на които децата да се наслаждават, без да се разочароват или отегчават. „От пет до седем години те все още не разбират сложните правила на игрите, които отнемат часове, затова е препоръчително да се спрем на нещо като „Не се сърди, човече“ или „Черен Петър“. За деца на възраст между седем и 12 години, които вече могат да се справят с по-сложна динамика на правилата, вече може да се започне и с по-сложните игри, изброени по-горе.
Децата може да се отегчат да играят. Начинът да избегнете това е да се уверите, че игровият процес не изглежда като задължение. Децата са привлечени от настолни игри, ако са представени като изследващи нещо ново. Те не трябва да се разглеждат като наказание за прекарване на твърде много време на електронни устройства. Включването на цялото семейство в разучаването на правилата и играта също е от ключово значение.
Служенето с измама и трикове обаче може да развали една забавна семейна игра. Трябва да научите децата на уважение към честната игра. Те трябва да знаят как поведението им в рамките на играта влияе на останалите играчи и на динамиката на комуникация. За да направите това, е добра идея да установите ясни правила и да гарантирате, че участниците се уважават взаимно.
Вижте още:
Зависимостта от видеоигри ще бъде записана като болест в регистъра на СЗО
