Това, което мислите,
се отнася само за Вас –
не и за децата Ви!
Родителите са склонни да упражняват контрол върху децата си, но не и върху собствените си мисли.
Запомнете: Това, което мислите, се отнася само за Вас!
Не прехвърляйте собствените си нагласи и мисли върху децата си. Помислете кой носи отговорността за утвържденията и чувствата Ви?
Определение за „добър” и „лош” родител
Това е най-безсмисленият въпрос, който са ми задавали – как се определя „добрият” и „лошият” родител?
Преди да упрекнете това твърдение, нека да се изясня: Дали си родител, или не – това няма значение. По-важното е да продължаваш да търсиш отговора на въпроса: Кое ме кара да бъда лош или добър?
Най-опростено може да го разберете, ако видите нагласата, която Ви е накарала да слагате в строги граници определенията „добър” и „лош”. Смисълът, който сме вложили в тези програми, ще донесе най-често противоречия, отколкото позитивни нагласи. Затова се отървете от определения като „лош”, добър”, ”луд”, „нормален” и т.н.
Отпуснете се и бъдете Родител!
Как са Ви хипнотизирали?
Опитайте се да си спомните думите на Вашите родители.
„Учи, за да имаш работа!”
„Всичко хубаво в живота става, благодарение на много труд!”
„Парите са приоритет на алчните хора!”
Списъкът може да бъде удължен безкрайно…
Предполагам, че и Вие се досещате за някоя и друга „хипнотизираща” програма. Тук Ви препоръчвам да помислите над следния въпрос: „Какво ми е внушила системата за контрол и как мога да променя утвържденията си?”.
Ваш дълг е да отворите цялото си съзнание към собствения си вътрешен свят. Там се намира ключът към всички Ваши тревоги и притеснения, към Вашите слаби места. Запомнете, че досега са Ви учили „как да не използвате” потенциала си! Обърнете представата си и утвържденията ще се променят в позитиви. Когато става въпрос за тази обсебваща програма, с която са Ви възпитавали, определено срещате трудности и при възпитанието на децата си.
Не! Моля Ви, точно в този момент да не търсите оправдания и да изпитвате вина. Не бягайте от отговорността, първо към себе си! Търсете начините за промяна на „хипнотизиращата среда” и се старайте да не прехвърляте собствените си програми върху децата. Защо не започнете още сега с приемането на себе си?
Научете децата си да бъдат различни, спрямо системата
Огледайте се наоколо! За да разберете по-добре тази част от ръководството, отидете в някой парк с деца и майки. Наблюдавайте! Какво виждате и какво чувате?
„Внимавай да не паднеш!”
„Ще ти счупя зъбите, ако направиш още веднъж така!”
„Няма да ти дам да идваш тук повече“
„Как не те е срам?”
„Само бели правиш, спри се!”
Ще добавите ли и Вие нещо?
Продължете да наблюдавате! Обикновено в парковете е пълно с майки и детски колички. Заслушайте се какво се случва. Разговорите са едни и същи, независимо в кой парк ще отидете. Струпани като пъдари над децата си, оплаквайки се непрекъснато, обсъждайки всички детски болести и храни, докато не се уморят и не стане време за обяд.
Ето това се случва със „спящите” майки.
Можете да изтъкнете Вашите доводи, за да има оправдание, но помислете си как думите на такива родители се отразяват върху децата им. Днес за възпитанието на децата се чете по всевъзможни интернет форуми, както и социални мрежи, но се пропуска комуникацията. Онази комуникация, която няма за цел уличното възпитание, а акцентира на разбирането, добротата, себеотдаването и грижата.
Вижте след време как децата на подобни майки-възпитателки се превръщат в агонизиращи младежи, които не могат да намерят себе си.
Най-тъжното е, че една бременна жена, в страха си, прибягва към всевъзможни „препоръчани” норми на поведение и не се осмелява да се доверява на природата си, както и на инстинктите си.
Историята не свършва дотук. След раждането започват притесненията, които само увеличават шансовете за неправилно възпитание на детето. Родилката е заобиколена от баби и помагачки, и няма време дори да се отдаде на бебето си.
Така, то запечатва в себе си всички онези „други хора”, които са го програмирали по един или друг начин.
Винаги, когато ме потърси семейство за съвет, аз препоръчвам съжителството, отделно от други поколения. Младите семейства не осъзнават, че усложняват собственото развитие на децата си, в стремежа си да бъдат „като другите семейства”.
Когато имате вече тийнейджър, последствията от контрола на системата стават все по-сложни. Семейното възпитание изменя своите методи. Родителите още от рано започват да пресмятат какво ще бъде поведението на детето им. Най-често семействата се притесняват за психо-емоционалното развитие на младежите. От една страна, родителите започват да следят всяка реакция на децата си и да ги сравняват с другите. От друга страна, много семейства държат като затворници юношата и така го смачкват и комплексират. Вътрешните противоречия у тийнейджърите са честа предпоставка за агресивно поведение и проблеми в социума.
Поради непрекъснатото нехаене в пубертета, както и от последствията от предучилищното възпитание, юношите стават личности без собствена преценка, творческа нагласа и себеуважение. Затова се питаме постоянно защо днешната младеж била еди каква си, а всъщност не питаме родителите.
Системата е контрол, който пречи на децата Ви, и колкото по-рано го разберете, толкова повече ще имате време да действате.
Как да възпитате едно дете различно от общоприетата норма?
Да сте чували за историческа личност, било духовен водач, завоевател или философ, който да е се е подчинявал на правила? Аз не съм! Всеки би трябвало да си зададе този въпрос, преди да започне да попива от хипнозата на обществото. Всички велики личности са постигнали нещо, благодарение на своята съпротива. Никой не е чул за човек, които е подвластен на контрола и е постигнал добри резултати. Схванахте ли разликата? Давам този пример, за да си го спомняте всеки път, когато искате да подчините детето си на някоя остаряла традиция или възпитателен процес.
Научете децата си да бъдат различни! Когато сте с тях, не давайте за пример други семейства, други правила. Измислете правилата, които Ви диктува интуицията и дерзайте! Превърнете се в приятел-бъдете водач на децата си и се изпълнете с вдъхновение!
Кое е по-правилно – подчиненото или самостоятелно мислене на детето?
Няма дете без проблеми. Една от най-честите родителски грешки е проявяването на неразбиране. Много от възпитателните методи за родителски контрол се стремят винаги да налагат свое решение и по този начин се упражнява натиск върху неоформената детска психика.
Вредно е родителите да карат детето постоянно да се подчинява.
По-важно е да се възпита самостоятелно мислене у детето, а родителите да уважават мнението му.
Моля Ви, откажете се от непрекъснатото повтаряне на фразата „Бъди послушно”.
Физическото наказание – увреждане на самите родители и личността им
Резултатът от неправилното възпитание – бой, заповеди и изискване на послушание от страна на детето е избухване, безсмислена упоритост, грубост, дори агресивност. Това са естествени реакции при неправилно отношение към детето. Физическото наказание, боят, грубостта са израз не само на педагогическо безсилие; те доформират личността на детето, смазват чувството му за собствено достойнство. Възпитанието е истинско и има резултати, само когато няма оскърбления.
Физическото наказание само по себе си е израз на увреждане на психиката на родителите. Това действие е продукт на тяхното възпитание и техните родители. Може би е трудно да бъде преглътната тази истина, но тя е факт.
Текстът на Гергана Вълева е взет от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора.
