Ние, родителите и изобщо възрастните, всъщност лъжем децата ежедневно. Почти винаги с добри намерения. Почти винаги за тяхно добро (или поне така вярваме). Понякога за наше улеснение, друг път – без да искаме. И само много рядко – с пълното съзнание, че това е чиста лъжа, която казваме, за да замажем друга наша не особено почтена постъпка. Да видим:
„Няма да боли!“
Често изричано от нас, големите, преди да заведем мъничето за ваксина или за да му вземат кръв. Е, върви само първия път, после детето вече не го вярва, дори и да го имате предвид за ситуация, в което наистина няма да боли – например, когато е време да им изрежете ноктите. Надяват се да е така, но си се страхуват ужасно, миличките, след всяко чуто „Няма да боли“.
Че ще си намери хубава работа, само ако се старае много в училище
Няма нужда да обясняваме защо не е истина, нали? Но страхът ни, че ако детето не учи, има риск да не се реализира в живота, е твърде силен. О, да, важно е да е грамотно, да е образовано… Обаче ние си знаем, че за успех в живота това просто не е достатъчно.
„Ако си миеш зъбите, ще са здрави“
За да си мият редовно зъбите, ги плашим също така с това какво ги чака при зъболекаря. Лошото на тази стратегия е, че ако се наложи по-късно да посетят зъболекар, вече ще са наплашени. Да, истина, че ако си миеш зъбите, е по-сигурно, че те ще са по-бели и по-здрави, отколкото, ако не се грижиш за тях. Но няма гаранция, че ще си спестиш пломбите и пулпитите – наследствеността има най-голямо значение доколко ще имаш проблеми със зъбите. Отново – ако родителите вярват във фразата, не лъжат, но и не казват истината.
Че ние, големите, знаем всичко
Не го заявяваме, но почти винаги се държим така. А няма нищо лошо в това да казваме понякога „Не знам“. Малките деца и без това ни виждат като някакви безгрешни великани, владетели на света, които могат и знаят всичко, най-красиви, силни и прекрасни същества. Но е здравословно и за тях, и за нас, да ни приемат като реални хора, които не винаги знаят отговора, често се уморяват, понякога се изнервят и т.н.
„Не знам къде е шоколадът ти!“
Ето един лош пример, при който родителите твърдят, че не знаят. Но знаят. Защото са го изяли, след като детето е заспало. На много от нас се е случвало като родители. Дояде ти се сладко в малките часове, къде ще ходиш до магазина, а вкъщи няма нищо освен на детето шоколадчето. Хайде, утре ще му купя ново, нали, какво пък толкова!
Сега си представете, че това го е направил партньорът ви с вашия шоколад и после вдига рамене и твърди, че не знае нищо по въпроса…
„Едно врабченце ми каза“
И всякакви подобни фрази, целящи да подлъжем детето, че винаги знаем какво прави, сякаш винаги го наблюдаваме със скрита камера и знаем кога ни лъже… Като го заблуждаваме, се надяваме то да не ни лъже. Често можем да усетим дали малкото ни казва истината, но почакайте още и ще видите, че и то ще се усъвършенства в прикриването на неистините.
„Ако не си изядеш броколите/морковите/месцето/млякото, няма да пораснеш“
Ужасна манипулация, извършвана, за да накараме детето да се храни здравословно по нашите разбирания, в които очевидно насилието и манипулирането да изяде нещо, което не обича, не е нездравословно.
„Ако глътнеш дъвката, ще ти се слепят червата“
Научно доказано като невярно. Вероятно не е лъжа, когато конкретният родител, казал фразата (или подобна на тази) също вярва в този мит. Но истината е банална – дъвката просто си излиза като всяка храна, просто при този случай е под същата форма, каквато е влязла.
„Ако събереш очи, може да останат така завинаги“
Глупости на търкалета. Реплика, породена вероятно от това, че ни е неприятно да виждаме детето си кривящо се.
Че Дядо Коледа съществува
Много родители смятат, че приказката за Дядо Коледа е начин децата да вярват в чудеса, че се изгражда вярата им изобщо, че така развиват въображението си, че цялата схема за Белобрадия старец е нещо красиво и не бива да се отнема на детето. Да, в почти всяко семейство се „поддържа вярата“ (т.е. – се лъже с години детето), но това не значи, че е окей. В момента, в който стане на 5-6-7 години, то самичко ще разбере, че всичко това е било лъжа.
Хм, и какво ще стане с вярата на детето?! С доверието им в нас?
Колко да е красиво големите да сме обединени в това да заблуждаваме малките и неопитните в нашия свят с години?!
Децата си имат прекрасно развито въображение и нямат нужда от мистификации за него. Да, идва Коледа, и може би не е много коледно да пишем такива работи. Но нали празнуваме Рождество Христово? Коледа не е ли празник за вярата в доброто, за семейство и времето заедно, за любовта между хората? Нали е повече духовен празник, а не за материалното подаръче под елхата? Не за измамата, в основата на която стои предлагането на подкуп на детето с цел послушанието му?
Децата просто ни имат доверие и ние можем да ги накараме да ни повярват за всичко. Защо тогава да ги подвеждаме да вярват в измислен старец, който може и да не им донесе мечтания подарък, ако не са били послушни през цялата година… М?
Към втора част
