Когато дъщерите на Свитлана Маркина пожелават да отидат на ваканционен лагер в окупирания от Русия Крим миналия октомври, майката си мисли, че това може да е единственият им шанс да си починат от бруталната и изтощителна война.
Учители твърдят, че това е безопасна възможност за момичетата – Яна, на 15, и Йева, на 12 – да си починат и да се възстановят далеч от Херсон, който по това време е под обстрел заради наближаването на южната контраофанзива на Украйна, след като градът попада под руска окупация веднага след пълномащабната инвазия през февруари. „Защо искате да държите децата си тук? Защо да ги пазите от морето и чистия въздух?“, настояват членове на руската администрация.
„Аз съм самотна майка. Работя на пълен работен ден във фабрика и нещата бяха наистина трудни за нас дори преди войната“, споделя Маркина, 36, която е родом от Крим, но не успява да го посети, откакто Русия незаконно го анексира през 2014 г. До миналия октомври момичетата никога не са напускали Херсон.
На 7 октомври Яна и Йева са натоварени в автобуси заедно с десетки други деца, носейки със себе си оригиналните си свидетелства за раждане, както е указано. Юра Вербовицки, на 15, който също е бил в автобусите този ден, разказва, че настроението е било на вълнение, а не на страх. Но докато автобусите потеглят, руските войници, които наблюдават пътуването, се прекръстват. „Тогава за първи път си помислихме „Какво, по дяволите, става?“, продължава Юра.
Децата не се връщат две седмици по-късно, както е било обещано от руската администрация. „Разбрах, че момичетата няма да се върнат и се опитах да стигна до училището, но там нямаше никого“, споделя Маркина. Изминават още две седмици и украинските сили пристигат в Херсон, освобождават го от руска окупация, но едновременно с това оставят дъщерите на Маркина в капан от противоположната страна на военните действия, без гранични пунктове, отворени за Крим.
Месеци наред семействата в Херсон успяват да се свържат с отсъстващите си деца само чрез приложения за съобщения, от време на време чрез обаждане.
Понякога минава седмица, без да говорят, когато тежкият обстрел прекъсне телефонните връзки. Семейства преживяват рождени дни, Коледа и Нова година разделени. Майката на Юра, Тома Вербовицки, на 45 години, каза, че носи дрехите му из къщата, само за да се чувства близо до него.
Според Националното информационно бюро на Украйна, повече от 16 000 деца са били отведени в Русия или на контролирана от Русия територия след инвазията миналия февруари, докато според други оценки цифрата достига 400 000. Москва твърди, че всички деца, които сега са под нейно наблюдение, са или сираци, или са поискали евакуация.
Киев обаче предупреждава за много по-зловещ заговор: геноцид на поколенията, опит за заличаване на идентичността на Украйна чрез кражба на нейното бъдеще.
Някои деца биват взети от окупирани райони като Херсон и Харковска област, родителите им са притиснати да подпишат формуляр за съгласие, без да им бъде казано, че децата няма да се върнат. Други са взети от горещи точки на конфликти като Мариупол или от филтрационни лагери, центрове за обмен на информация в Русия за евакуирани от военни зони в Украйна. Мнозина остават в лагери или приемни домове, но неизвестен брой деца, включително деца, чиито родители са били убити от руските сили, са били принудително осиновени в Русия.
Депортациите биват осъдени като военно престъпление от международната общност, като през март Международният наказателен съд издава заповед за арест на руския президент Владимир Путин и неговия комисар по правата на децата Мария Лвова-Белова, която дори е осиновила 15-годишно дете, Филип, от Мариупол.
Руското законодателство е забранявало осиновяването на чужди деца без съгласието на родната им страна, но през май 2022 г. Путин подписва указ за облекчаване на регулациите.
Предлагат се пари на руски семейства, желаещи да осиновят. Най-малко 400 украински сираци са били осиновени от руски семейства, според базирания в Украйна Регионален център за правата на човека, който изчисли цифрата си през януари от изявления на руското правителство. Русия оповестява, че още 1000 чакат да бъдат осиновени. Изследване на Лабораторията за хуманитарни изследвания на Йейл, публикувано през февруари, идентифицира 32 „интеграционни“ лагера, където децата са индоктринирани в руската история, пропаганда, език и култура.
„Ако дете остане една година в Руската федерация, ще бъде трудно да го върнем“, твърди министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба. „Пропагандата и промиването на мозъци ще ги убедят, че са руснаци, че Украйна не е държава, така че ключовият момент за завръщането на тези деца е сега.“
Досега организацията Save Ukraine е успяла да върне 95 деца, като работи по още 100 случая.
Някои деца се връщат с истории за тежки наказания и строги режими. Поне едно върнато дете сега е в психиатрично отделение.
Децата на Маркина и Вербовицки не съобщават за малтретиране, въпреки че представители на Save Ukraine твърдят, че понякога може да отнеме време на децата да възприемат случилото се. Според едно дете от групата, говорило на пресконференция, организирана от Save Ukraine, в заведенията за хранене е имало хлебарки, възглавниците са били мухлясали, а някои от децата са били бити. На върнатите деца се предлага тримесечна рехабилитация с екипи за психично здраве.
Местоположението на дете може да бъде докладвано чрез горещата линия на Save Ukraine, от полицията или от неправителствени организации, както и от самите майки или деца. Твърде опасно е за доброволци да се опитват да пресекат границата, а мъжете между 18 и 60 години не могат да напуснат Украйна поради мобилизацията. Save Ukraine организира маршрут, плаща разходите чрез частни дарения и подпомага майки или близки членове на семейството от женски пол за достъп до Русия или територията, която контролира. Те съветват жените какво да кажат на границата, какво да изтрият от телефоните си и как да се справят, ако бъдат разпитани.
Ръцете на Маркина треперят от нерви, докато жените тръгват от Киев.
„Толкова се страхувам, че нещо ще се обърка и няма да мога да се намеря с момичетата си“, споделя тя тогава. От Беларус тя и останалите жени хващат полет до Москва, преди да изминат 1000 мили до Крим. По пътя те преминавар през враждебни полицейски проверки и часове на разпити на летището – пътуване толкова изтощително, че един от членовете на групата, 65-годишната Олга, получава сърдечен удар в Краснодар, само часове преди преминаването към Крим, и, за съжаление, не успява да го преживее.
В лагера „Дружба“ в Евпатория, където са настанени няколко десетки деца, се случва емоционална среща. „Имаше толкова много шум, че всички деца крещяха: „Мамо, мамо!“ Всички се прегръщахме и плакахме 15 минути без прекъсване и не можехме да се пуснем“, каза Маркина. Майките разказват, че децата са пораснали видимо, докато ги е нямало.
Само след час жените потеглят обратно на път, за да направят същия преход, но този път към дома, с Яна, Йева, Юра и повечето от останалите. Около 14 украински деца остават в лагера, тъй като могат да бъдат освободени само от близък член на семейството. Двамата внуци на Олга са сред тях. Save Ukraine работи върху друга мисия за връщането им у дома.
Завръщащите се семейства, повечето от които все още се почиват в Киев, са изправени пред ново предизвикателство: завръщане в Херсон, град, който все още се възстановява след осеммесечна окупация. Има малко работа, малко магазини са отворени и редовно е обстрелван. „Една положителна страна на лагера беше, че бяхме далеч от фронтовата линия и нямаше експлозии“, казва Яна.
Само в рамките на изминалия петък Херсонска област е ударена 96 пъти; обстрелът продължава и в събота, убивайки майка и дъщеря. Местните жители са предупредени да не се събират, за да отбележат православния Великден, а Украйна сигнализира за планове да започне нова офанзива тази пролет, за да си върне повече територия, държана от Русия, което може да доведе до още ответни удари.
„Страх ме е да се върна в Херсон сега – там има толкова много обстрел“, завършва Юра. „Може да е страшно, но е домът ми. Ще свикна.“
*По Foreign Policy.
Вижте още:
