Дилемата „Искам ли второ дете?“

| от Хрис Караиванова |

Живеете си двамата лежерно и приятно, излизате, посрещате гости, не се съобразявате с никого и нищо. Но нещата се променят – изведнъж в главата ви се загнездва странното усещане, че нещо липсва. Уж не обичахте деца, но напоследък ги забелязвате все повече и все по-малко ви дразнят. Още малко и наистина ще чуете онзи знаменит биологичен часовник, за който всички говорят. И работата става напълно ясна – искате дете.

Нещата тръгват в тази посока. Не е лесно, но след време виждате двете черти, които повече от година са били мираж и сълзи в тоалетната. Хората с деца ви честитят, но и все по-често ви подмятат, че с живота ви е свършено. Съветват ви да спите, докато имате тази възможност, да ядете, да правите секс, да излизате. Защото после ще се роди новият малък човек и всичко ще свърши. Абсолютно всичко, което сте правили досега, ще остане в спомените ви за онзи безгрижен и бездетен живот.

Наплашени от семейства с деца и истерични блогърки, на вас вече са ви настръхнали косите, но въпреки колебанията ви, бебето се ражда. Спи почти непрекъснато, а ако не спи – яде. Хм, явно не е толкова страшно.

Наистина не е страшно. Но определено е времеемко. Детето спи по цяла нощ и няма недоспали зомбита, бродещи наоколо. Въпреки това, режимът на бебето е толкова плътен, че не можете да прочетете дори два реда от книгата, която сте си приготвили с оптимизъм. То не са стерилизатори, то не са масажи, лосиони, каши и пюрета. Празно няма, освен по време на дневните дрямки, които използвате, за да изядете набързо обелено авокадо и цяло варено яйце, защото докато го сдъвчете, може бебето да се събуди.

После бебето вече не е толкова малко, празнувате първата му година и се връщате на работа. Успявате да хванете първите му стъпки с умиление, а още по-сълзливо ви се отразява думичката „мама“. Усещате, че има светлина в края на тунела и детето ви пораства.

Да, то расте и напрежението покрай неотлъчните грижи намалява. Вече си представяте как заедно ще рисувате, ще четете книги, ще обсъждате важни теми. Това време вече не е илюзорно, както когато бебето още не можеше да се обръща само по корем. Напротив, светлото бъдеще вече наближава.

И ето, точно на този етап, изневиделица във вас се загнездва този труден въпрос: „Искам ли второ дете?“ Сега, когато започва да става малко по-лесно, когато бебето е вече дете, искам ли да повторя всичко това, да изиграя този тежък мач наново? Искам ли да си причиня всичко това още веднъж?

Има жени, за които този въпрос не е страшен. Има и такива, за които той изобщо не съществува, защото те знаят, че искат второ дете, дори трето. Те искат голямо семейство и работят за сбъдването на това свое желание. И добре че са тези жени, които не само се грижат за прираста на горката ни държава, но и ни дават кураж, че човек може да отгледа няколко деца едновременно.

Понякога си представям второто си дете. Някак не успявам да видя лицето му, но в съзнанието ми то винаги е заедно с дъщеря ми. Това неминуемо ме накара да се замисля – дали не искам второ дете, за да прави компания на първото?
Няма начин вече да не сте чували тази обосновка, а и тя не е маловажна. Да имаш брат или сестра в този голям свят, изглежда като нещо хубаво и важно. Поне на мен, защото съм единствено дете. Не съм имала батко, който да ме защитава или сестра, с която да си крадем дрехите. Не съм имала някой, който на моменти да ме мрази, но всъщност да ме обича безрезервно.

Освен това, докато първото дете разведрява атмосферата вкъщи, второто ще напълни дома ви с весели детски викове и бурен смях. Знаете какво става, когато на едно място се съберат две и повече малки човечета. Те се гонят, спорят, хилят се, боричкат се, карат се, обожават се. Както се казва, две е повече от едно, особено ако говорим за внасяне на живот и динамика в ежедневието ви.

Само че, кога да се появи това дете? Много жени предпочитат по-малката разлика между децата, така че да ползват един общ болничен по майчинство, а и за да минат този етап от живота си и после да се отдадат на кариерата. Ето защо, нерядко по улиците срещаме количка за близнаци, в която се возят породени деца. И това е супер, но не всеки има куража да гледа деца с толкова малка разлика, защото, нека си го кажем – това е адски трудно. Аз лично подозирам, че майките на породени деца просто са избързали с второто, преди да са видели какво всъщност ги очаква.

И така отново стигаме до следващата опция – второ дете с няколко години разлика от първото. Тук ни дебне друга опасност – минало е време, отгледали сте един малък човек, който вече се оправя сам в много ситуации. Някак вече не ви се връща назад към памперсите и сутиените за кърмачки. Всичко ви се струва далечно, а и вече сте на възраст, градите кариера. Защо вместо да пътувате по света и да излизате с приятели вечер, трябва да дадете още незнайно колко години от и без това краткия си живот?

И не само това. Второто дете, освен допълнително от вашето време, изисква и повече финанси. Настоява отново да се отделите от кариерата си, за да се посветите на него, а и на вече поотрасналото ви отроче. Съответно, трябва да се борите я с дискриминация на работното място, я с дилемата дали да купите учебници или да заведете децата на почивка.

Сега сигурно ще кажете, че ако има желание, има и начин, но ще сте само донякъде прави. В много случаи егоизмът е здравословен, особено ако става въпрос за толкова важно решение като това да имаш второ дете. Ако родителите не са готови за него по каквито и да е причини, е по-добре нещата да останат по старому, вместо да се насажда вина в тях. Второто дете трябва да е желание и мечта, както е било първото – не някакво задължение.

Но все пак, второто дете идва след много повече колебания и размисъл. Заражда се като въпрос в главата, претегля се спрямо семейните финанси и ангажименти. Припомняме си всички положени за първото дете грижи, чудим се как и дали ще се справим. Мислим за детската стая, за образованието. Планираме, подхождаме прагматично, страхуваме се. И някак в тази суматоха забравяме, че второто дете, освен част от сложно уравнение, е и още едно гласче, което казва „Мамо!“