Да се караме пред децата може да не е толкова лошо

| от Хрис Караиванова, по Quartz |

Всички се опитваме да пазим децата си от караниците вкъщи, защото когато се караме помежду си, правим света на малките същества лош и плашещ. Деца, които стават свидетели на гняв и словесни битки между родителите си, са подложени на по-голям риск от агресия, чувство за вина, нервност и депресия.

Но пък не всички караници са еднакви, ето защо се оказва, че има такива неразбирателства, които всъщност помагат на децата ни да разсъждават по-добре.

Проучване на конфликтите в брака разглежда два такива типа: конструктивни и деструктивни. Не е изненадващо, че проучването благоприятства първия тип и отрича втория. Изследователите казват, че не е от значение количеството или интензивността на спора, а как точно се карат родителите. Децата се нуждаят да се чувстват защитени – това се нарича „теория на емоционалната сигурност“, така че ако спорът ги кара да се чувстват по-малко сигурни, това е лошо. Но ако конфликтът не застрашава тяхната емоционална безопасност, може би пък е добре.

Адам Грант, професор по психология в Уортън и автор на Originals: How Non-Conformists Move the World, твърди, че правилният вид спор помага на децата да мислят самостоятелно и дава възможност за креативност. Това помага да се избегне груповата мисъл и твърде общия подход за неглижиране на различните мнения, вместо те да се обсъждат. С наблюдаването на конструктивен конфликт, децата могат да изградят уменията, които им позволяват да възприемат толерантността и да признават различни възгледи, без да прибягват до ирония, обиди или цензура, когато станат възрастни.

„Повечето родители крият конфликтите си“, пише Грант за Ню Йорк Таймс:

„Те искат да се представят като единен фронт и не искат децата им да се притесняват. Но когато родителите не са съгласни един с друг, децата се учат да мислят за себе си. Те откриват, че няма едноличен авторитет, който има монопол над истината. Така те стават по-толерантни към различията. Вместо да се конфронтират с чуждите мнения, малките се учат да разчитат на собствената си преценка“.

Грант цитира проучване от 2009 г., което изследва 235 семейства с деца на възраст между 5 и 7 години. Учените молят родителите да докладват как взаимодействат по време на конфликт, а също правят и видеозаписи на двойките, докато те решават спор, оценявайки дали той е конструктивен или деструктивен. Децата на конструктивно спорещите родители, които се чувстват емоционално сигурни, показват по-голяма емпатия и съчувствие към хората три години по-късно. Те имат и по-високи резултати спрямо т. нар. просоциално поведение – приятелски настроени са и помагат на останалите в училище.

Изглежда очевидно, че ако искаме да отглеждаме деца, които не само са щастливи и мотивирани, но и разсъждаващи и ангажирани в обществото, трябва да ги научим как да имат конструктивни несъгласия с другите. Обикновено действията говорят по-силно от думите. От своя страна, Грант предлага четири съвета как да моделирате ефективни аргументи. Той съветва родителите следното:

– Рамкирайте спора като дебат, не като конфликт;
– Спорете сякаш сте прави, н изслушвайте сякаш грешите;
– Направете възможно най-уважителната интерпретация на перспективата на отсрещната страна;
– Признайте какво от критиките към вас приемате и какво сте научили от спора.