Преди четири дни разбрах, че съм бременна за трети път. Първосигнално си казах – трябва да го махна, защото не мога да се справя с три или дори и да успея, първите ми две деца ще бъдат на заден план, заради бебето.
В момента, в който излезнах от кабинета на моя гинеколог започнаха да ми минават съвсем противоположни мисли. А, ако това дете се е появило с някаква цел?! Където са две – там са и три. Ами ако е момиченце?! До края на деня вече бях почти сигурна, че ще задържа детето, каквото и да ми коства това.
Тогава ми се наложи все пак да се чуя и с моята ендокриноложка, тъй като имам хашимото от три години и трябваше да проверя дали това би попречило на бременността. Оказа се, че има голям риск за детето или по-скоро за зрънцето, което растеше в мен. Хашимотото влияе на костната система и сърцето на бебето. Тази информация ми дойде като „гръм от ясно небе“, тъй като не предполагах, че толкова ненужно състояние на моя организъм може да доведе до подобни малоформации на едно все още неродено дете.
Тогава отново се върнах в първоначалната ми позиция – че трябва да махна детето. Нямах намерение да застраша, заради някаква моя прищявка, животът на все още неоформеното ми трето дете. Оказа се, че първоначално трябва да овладея тази болест, която си живееше в мен и без аз да знам, можеше да създаде толкова много проблеми. Решението беше трудно, но все пак везните се наклониха към аборт, въпреки че след две момчета ми се искаше да имам и момиче. Но в случая моите желания не бяха важни. В подобен момент трябва да решиш дали би обрекла едно неподозиращо съшество на страдание или просто да му го спестиш.
При положение, че все още няма пръсти на краката, ти „убиваш“ едно зърно, но все пак това си е твоето зърно. Всъщност честно ли е, едно хашимото да те лиши от трето дете, което можеше да е момиче?! Не, разбира се, но трябваше да се примиря с болестта, която си живуркаше в мен и като гледам стойностите на TSH-то – нямаше никакво намерение да си тръгва.
Решението беше взето от болестта или по-скоро тя наклони везните, за да приема, че е по-добре да направя аборт и да нямам момиче, докато не се справя с хашимотото в мен. Оказа се, че TSH-то е такъв егоист, че не позволява да живее нищо друго в мен, освен самото то. Да си прави каквото си поиска и да вдига купон до късно, докато мама и татко не са вкъщи.
