Светлотанк или Танкосвет. Тази сутрин на закуска спорим как е редно да се казва първото дете на Евгени Генчев и победителката в „Ергенът“ Валерия, така че да сме сигурни, че е спазена традицията да е кръстено хем на баба Светла, хем на дядо Танко, ако вземе, че се окаже само едно.
Поведението на баба Светла във финалния епизод на така романтичната приказка със сигурност беше сценарно хиперболизирано с цел постигането на по-пиперлив сюжет, или поне така ми се иска да вярвам. В противен случай дори и самата тя би следвало да осъзнава, че загубилата участничка в шоуто е истинската победителка, защото няма да ѝ се наложи да живее с нея в къщичката ѝ на четири кокоши крака, да приеме, че прави по-лоша баница, че „пиленцето“ завинаги ще е по-близък с родителите си, и че ще се чува с тях минимум по веднъж на ден. Нищо че предполагаемо спят на съседния миндер.
Всъщност това finale grande беше добър повод да си припомним онези традиционни стереотипи от „Железният светилник“, на които времето и мястото им е останало единствено там. Беше пример за това как семейното нещастие се възпроизвежда в следващите поколения, ако родителите са хора, решили, че „няма пък, ако аз съм бил нещастен, друг след мене няма да е щастлив“. Беше и повод моя приятелка да ми сподели, че е помолила партньора си да ѝ запише епизода, за да го пусне, когато синът им се зажени с цел да ѝ припомни как да НЕ правим у дома си.
Искрено се надявам, че в живия живот никой адекватен човек не започва разовор с партньора на детето си с думите „ЩЕ СЕ КАЗВА ЛИ ДЕТЕТО СВЕТЛА?!“. И все пак не един, и не два примера, включително и такива на уж модерни, образовани и свободомислещи хора покрай мен, индикират, че може и да е обратното.
Родови скандали край леглото на майката в родилното? Да, разбира се.
Прекръстване на вече именувано бебе и рушвети за подправяне на акт за раждане? Защо не.
Години мълчание в рода, че не е угодено на някоя баба с претенции? Не се ли подразбира.
Деца с абсурдни двойни имена тип Грациела-Станка, та да са доволни всички? Стотици такива.
Фаворизиране на внучето, което носи името ти, за сметка на това с името на свата? Ох, да, вярно, че имаше и още едно внуче…
Детето да се казва, както съм казал аз и точка, ти нямаш думата? Как пък не, детето ще се казва, както съм казала аз и точка, ти нямаш думата.
Клишетата повеляват, че раждането на дете е „най-щастливото събитие в човешкия живот“, а също така и „смисълът на човешкия живот“ – което нито е невярно, нито е лошо, напротив, просто не е императивна норма. Само дето това обикновено го твърдят същите тези хора, които казват, че „всяко малко момиче мечтае за голяма сватба“, че „истинските мъже не плачат“, и че „тука така правимЕ, защото тука се прави така“. Именно тия люде са най-склонни да опорочат въпросния най-щастлив смисъл в човешкия живот и за себе си, и за всички останали в семейството, със суетни претенции за детското име, а евентуално и социалния живот на злочестото бебе, ако вземат да им уйдисат на акъла, и вярно да го нарекат Веско–Христолюб.
Именно на един такъв горд носител на наследственото име Веско веднъж насред правен семинар се наложи да обясня, че репликата „детето ще се казва на баща ми и точка“ е достатъчна причина да не създадеш дете с някого. Той май не ме разбра, сигурно реши, че съм опака и крива, задето не разбирам чара нито на принуждението, нито на родовото редуване на гръмките названия Веско и Цанко.
Всъщност няма нищо нередно в това да решиш да дадеш на детето си името на важен за теб човек или на някоя смислена личност.
Само че това си е решение единствено между двама души, по взаимно съгласие, така че да им носи настроение и трепет, а на детето, по възможност, да не носи твърде много поводи за подигравки в училище, нито необходимостта жена му да му казва „о, да, не спирай, Вълчо“.
Защото, знаете ли, противно на някои разпространени схващания, децата са личности – не са „мамина отмяна“, не са „за радост на бабите“, не са „патриотичен дълг“, и не са да „ги правимЕ, защото се прави така“. Децата заслужават родители, които могат да седнат и да се разберат като адекватни, емпатични, подкрепящи и чувствителни възрастни хора за нещо приятно като името, понеже оттам насетне ще следват и трудните, и тъжните, и неприятните неща. Заслужават родители, които знаят, че уважението е многостранен процес, че личната воля и съгласието са важни, че никой не стои над другия, че една двойка се състои от двама, и че обичта към близките си е обич към близките, но здравословните граници са си здравословни граници, а семейните отношения не са и по никой повод и начин не следва да бъдат динамика на власт и подчинение. Както и че има и по-хубави имена от Танкосвет. И от Грациела-Станка.
Вижте още:
