Само лошите деца ли лъжат?

| от Силвия Димитрова |

Попитах Ян, шестгодишен, за какво мечтае. Очаквах това да бъде таблет, телефон, играчка… Той формулира бързо желанието си: „Да си лежа в хамаче в Австралия при коалите и да ям захарен памук, който няма край…“ След това ни излъга, че щели да го дават след малко по телевизията. Но това не беше точно лъжа, а някакво продължение на мечтите му.

Една от лъжите му нямаше нищо общо с въображаема реалност и весело заблуждение – с нея криеше притеснение и неудобство. Разказа ми по телефона, че в предучилищната занималня се заиграл, забавил се за занятията, но усетил, че му се пишка. Учителката му разрешила да отиде до тоалетната, но вече било късно… Аз го успокоявах, че на всеки може да се случи, че копчето на панталона му наистина е трудно за разкопчаване. Той ме разбра, но ми каза, че е много неприятно да пере за наказание гащите на децата от групата. Обясни ми, че те му ги носели от вкъщи в найлонови пликчета и той отделял доста време за пране на чуждите боксерки и слипове. Прииска ми се да взривя детската градина и да убия учителката, която не е забелязала това издевателство. Всичко се оказа лъжа. Разумната майка на Ян го карала вечер след къпане да пере собствените си гащи и чорапи, след което ги доизпирала в пералнята. Но в името на добрите трудови навици и отговорността към себе си, детето сапунисвало дрешките си и измислило тази подла лъжа.

Боби проговори късно. Посъветвах се със специалист и той ми каза, че няма нищо обезпокоително. Наистина – скоро детето започна да говори със сложни изречения и да сътворява безброй лъжи. Каза ми, че в детската градина ще имат състезание с велосипеди. Взехме сутринта колелото и той го яхна. Докато говорехме по пътя, ми обясни, че наградата за победителя е торбичка злато. Бързо-бързо прибрах превозното средство, защото заподозрях измамата – щом се прокрадваше „злато”, значи пак имахме приказни измишльотини.

Понякога лъжите му бяха много достоверни. Отидох в училище да платя счупената предишния ден ваза. В класната им стая никога не било имало такава вещ. Просто им чели разказче за доблестно момче, което си признавало вината и той решил да сподели за несъществуващ грях само и само да е честен в собствените си очи.

Не е вярно твърдението, че добрите деца не лъжат, а лошите го правят. Те всички са водени от любопитство, от желание да разбират и опознават, ако има нещо добро и лошо, нещо правилно и не, то това са родителските реакции, защото ние сме тези, които осъзнават причините, предпоставките и следствията. А децата… те са си просто деца.

Психолозите съветват родителите да разберат какво точно е подтикнало детето към лъжата. И дали е точно лъжа? Защото тайните не са лъжи. Ние, възрастните, също имаме много тайни и това е нашето лично пространство.

Кой всъщност е най-добрия начин за родителите да се справят с лъжата, без да се чувстват обидени, наранени и дали въобще да учат децата си да не лъжат?

Нека не придаваме на първите лъжи особено голяма важност. Ако детето ви е ядосано за нещо и се чувства безсилно, разбере ли, че лъжейки ви, ще се сдобие с власт над вас, то ще използва този метод постоянно. Това е нещо като капан за родители. Второто важно нещо е, че трябва постояно да се опитваме да разбираме и опознаваме интересите и склонностите на детето си. Възможно е то да се чувства много виновно след изричането на всяка следваща лъжа, но да не знае как да спре, особено ако си мисли, че не знаем за измамите.

И в заключение – мислите си, че ме познавате? Сигурно е така… Аз спечелих конкурса „Мис Свят 2015”. А сега ме извинете, имам да получавам Нобелова награда за мир…